Гюрултия в името на климата

Няма добри намерения, когато рушиш, унищожаваш и проявяваш агресия

Екоактивисти потрошиха банка в Лондон в името на климата. Те изпочупили прозорците на централната сграда на банка "Барклис" в Лондон, за да покажат „ролята на финансовия сектор в задълбочаването на климатичната катастрофа“.

Правилно, ще кажат тукашните екоактивисти, които вдигат гюрултия до небето за някоя редовно препикавана екопътечка, но не им стиска да реват гръмогласно срещу онези, които тровят въздуха на цели градове в името на бизнеса си.
Чудесно е да имаш кауза и да изразяваш позициите си. Особено когато целите са глобални, а не протестираш егоистично само за свои облаги, както неведнъж сме виждали у нас да правят представители на различни съсловия.
В това отношение чужденците отдавна ни бият, защото тук и един протест дори не можем да направим, без той да бъде яхнат от политици, които гонят частните си интереси. Но е едно да демонстрираш и да убеждаваш и привличаш съмишленици. И съвсем друго – да се явяваш разрушител. Няма кауза, която да оправдава грубостта, насилието и унищожението.
А парадоксът е, че седмината активисти са именно от групата "Бунт срещу унищожението". И „срещу унищожението“ те унищожиха с чукове прозорци на сградата във финансовия квартал "Канъри уорф" и поставиха на фасадата надпис: "В случай на извънредна климатична ситуация счупи стъклото". От групировката казаха, че акцията е част от "Бунт срещу парите", тоест срещу капиталистическата система чрез "ненасилствени преки действия, които да навредят на имущество, за да предотвратят и привлекат вниманието към по-големите вреди".
Акцията срещу сградата на "Барклис" става седмица след като активисти обляха с черна боя фасадата на Банк ъв Ингланд в историческия финансов център - лондонското Сити.
"Бунтът срещу унищожението" иска да предизвика по-широка съпротива срещу политически, икономически и социални структури в съвременния свят, за да бъдат предотвратени най-лошите сценарии на опустошаване и разрушаване, описани от учени, изследващи климатичните промени. "Може да не харесвате нашата днешна акция, но ще ви помоля да сравните една пукнатина в прозорец с финансирането на горски пожари и наводнени жилища", каза пред Ройтерс 30-годишната активистка от Лондон Софи Коуън. И това много точно характеризира психиката на разрушителите, за които унищожението е „една пукнатина“. Това е все едно насилникът да се оправдае, че какво толкова е „едно шамарче“ и да говори за морални ценности. Защото убеждението не може и не трябва да бъде свързано с насилие. Иначе всеки е чувал теорията: „Ми като няма друг начин...“. Там е работата, че има.

Подобни статии