Гърция и 16-годишното управление на Меркел

Георгиос Папандреу и Ангела Меркел

На 29 октомври, когато приключва последното посещение на Ангела Меркел в Гърция в качеството й на канцлер на Германия, се затваря една глава на история, преминала през много фази. Връзката между Атина и "желязната лейди" на Европа започна преди 16 години и съвпадна с най-тежкия период за гръцката република, период на спасителни планове и икономическа стагнация.

Връзката започна през 2005 г. Началото беше поставено от новоизбрания канцлер и премиера на Гърция Костас Карамалнис, избран година по-рано. Беше период, когато в Атина не ни вълнуваше какво става в групата на финансовите министри от еврозоната, а радарите на Берлин не засичаха икономическото положение на Гърция, което се смяташе за "вътрешен проблем на страната". Отношенията между Меркел и Караманлис се обтегнаха заради натиска на Германия страната да купи европейските изтребители Еврофайтър. Караманлис проявяваше интерес към сделката без да предприеме никакви действия за осъществяването й. Това разгневи Меркел, която смяташе, че Караманлис я разиграва.
Сближаването започна през 2010 г. в Давос, когато новият премиер Георгиос Папандреу и Ангела Меркел за първи път се срещнаха в рамките на седемстранна среща по време на извънредна неформална среща на Европейския съвет, състояла се на 10 февруари с тема Гърция. На онова заседание Меркел за първи път се зае с Гърция, искайки от Георгиос Папандреу да предприеме мерки, за да се отслаби натиска над пазарите. Разговорът за това, дали Гърция има място в еврозоната вече неофициално беше започнал. Под този натиск Папандреу прокара първия пакет със строги мерки през парламента. Началото на "епохата Меркел" в Гърция беше поставено. Политическата ситуация постепенно се напрегна, а социалното недоволство растеше. Това въобще не занимаваше Берлин. Следващият премиер Лукас Пападимос, който пое властта на 11 ноември 2011 г., успешно доведе докрай преструктурирането на държавния дълг, с което беше избегната опасността за фалит. Отношенията му с Меркел бяха кратки, но "конструктивни", както разкриват източници от двете страни. Трудностите обаче предстояха.
Поемането на властта от Андонис Самарас не доведе до нормализиране на отношенията, въпреки че двамата принадлежаха на едно и също европейско семейство - Европейската народна партия. Самарас заложи на прилагането на строги мерки, което скоро донесе икономически резултати. Въпреки това и въпреки че гръцкото общество постоянно потъваше, изваждайки по малко главата си от водата, за да поеме въздух и да продължи, Германия не разхлаби политиката си спрямо страната. Показателен беше краят на управлението на Самарас, предшестван от две години и половина сериозни усилия, когато Берлин не предложи важната подкрепа, която се изискваше, за да се финализира оценката на прилаганите от Гърция мерки. Това доведе до избори и лесна победа на СИРИЗА на Алексис Ципрас. Показателен за тогавашната германска политика е фактът, че Меркел не предприе действия въпреки "заплахата" Левицата да дойде на власт. В отношенията си с Меркел Алексис Ципрас стигна до най-добрата химия, която е имал гръцки премиер с канцлера. Тя не промени позицията си спрямо Гърция, но лидерът на СИРИЗА и тогавашен премиер беше по-гъвкав, отколкото изглеждаше преди изборите, което тогава работеше в полза на страната. Положително беше, че германският канцлер подкрепи Гърция, когато Волфганг Шойбле поиска страната да излезе от еврозоната. Това стана след трети спасителен план, резултат от провеждани в продължение на шест месеца преговори.
16-годишната връзка на Меркел с Гърция би могла да се характеризира с нейни думи при обобщението за мандата си. Тя определи като най-труден момент в управлението си - "когато поисках толкова много от гражданите на Гърция". Финалът на тази история ще бъде написан в петък, когато ще стане ясно по какъв начин ще се раздели с Гърция.
С трудностите и положителните си моменти в периода на Меркел Атина знаеше какво да очаква на всички нива, дори и по външнополитически теми, където дългогодишните отношения между Берлин и Анкара определяха в много от случаите гръцко-турските отношения. Времето след края на мандата на Меркел се характеризира с несигурност, в момент в който Атина иска да се заяви германската позиция по редица важни въпроси по отношение на икономиката и позицията по отношение на Анкара и проблема с мигрантите. Това са два въпроса, по които Меркел не даде очакваната от Гърция подкрепа. Атина смята, че новият канцлер, който няма да носи тежестта на 16-те години управление на Меркел, няма да може да се отрече от основните политики на ЕС, които се подкрепят и от Франция.

Подобни статии