Хан Аспарух закъснява на втори коловоз

Имената „Хан Аспарух” и „Хан Тервел” са избрани за двата чисто нови локомотива Siemens Smartron на БДЖ, които държавата купи след години мрънкане и офлянкване. Всяка една от машините струва около 5.5 млн. лв. без ДДС. Това са първите чисто нови локомотиви, които родните железници купуват след 33 годишно прекъсване.

Че бяха взети нови локомотиви е похвално, защото това е глътка въздух за БДЖ, която някога бе една от най-развитите железници на Балканите. Но тази глътка въздух е недостатъчна да реши проблемите на железопътния ни превозвач. И е леко безсмислена като аспирин за умиращ от коронавирус. А гръмките имена хан Аспарух и хан Тервел, които трябва да навяват патриотизъм в нечия празна от към разсъждения кратуна, уви, са обидни и за великите ни владетели, и за БДЖ, и за всеки човек, който е имал нещастието да пътува напоследък с влак. Подобни славни имена обикновено се дават на бойни кораби, а в някои случаи и на изтребители или ескадрили. Да наречем клетите ни две влакчета така е почти пародия с хумористичен уклон.  Чичо Ганчо може да си кръсти ръждясалия Опел Кадет „Хилядолетния сокол” например, и да го закара на бояджия да му изрисува двуглав орел на предния капак. Когато говорим за политика в стратегическа област, свързана с националната сигурност, като транспорта, подобен подход не е смешен, а издава титанично безсилие.

Два локомотива, па макар и наистина нови и модерни, са крайно недостатъчни. Днес в европейска България влаковете често тръгват със закъснение от началната си гара поради простата причина, че няма машина, която да тегли композицията. Дори да има машина, сколасала да дойде навреме от Кардам или Каспичан, то няма гаранция, че тя няма да въздъхне по средата на нищото, а горките пасажери ще бъдат извозени като бройлери с микробусчета след 3-4 часа чакане.

5,5 милиона без ДДС за един локомотив е нищо като цена, особено на фона на широкопръстото харчене за куп глупости, като, простете, увеличение на заплати в публичния сектор или други подобни. И 7-8 милиона лева да струва една машина, това е бълха за държавния бюджет. Не две, а поне двайсет-трийсет-четиридесет машини са нужни на БДЖ, за да поеме наистина глътка въздух, а не хапче аспирин. Пък тогава ги кръщавайте на български владетели – историята ни е богата, имаме ги много.

Няма лошо да въведем този военен почин за названията и в БДЖ, щом някой толкова се е изпатриотил. Но само с двама ханове – за къде сме? Кажи речи, те стигат само за линията Перник-Радомир. Чиято модернизация ще струва внушителните за този кратък участък 284 милиона лева. Е, толкова ли не можахме да заделим 200 милиона и за машини и вагони, та поне 30 локомотива да имаме, които са по-млади от 40-50-годишна възраст? С дрезини или тротинетки да се движим по ремонтираната с близо 300 милиона лева линия Перник-Радомир?

Докато не подновим (хайде не изцяло), а поне на 40-50% подвижния състав на БДЖ предлагам нови имена на локомотивите „Хан Тервел” и „Хан Аспарух”. Да ги кръстим Тервел и Кубрат Пулеви! И те теглят българския бокс „напреде”, но не достатъчно, както и две машини не са достатъчни да решат поне отчасти проблема на БДЖ.

Подобни статии