Ходовете на Атина за трасиране на Източносредиземноморския газопровод

Крехкото равновесие, което се оформя между Гърция и Турция, но и между останалите страни в региона, като Република Кипър и Израел, се отразява в постоянното преработване на проектите за проучванията, които са планирани, за да се определи (засега теоретичното) трасе на Източносредиземноморския газопровод (EastMed).

Гърция, Република Кипър и Израел са наели изследователския кораб "Nautical Geo", собственост на френска компания, за извършването на сеизмични и подводни проучвания в широкия регион между Кипър и Крит (и, разбира се, /между/ Кипър и Израел), за да се уточнят данните, които са необходими за придвижването на дейностите по планирания газопровод.

Изследователският кораб трябваше да започне дейностите си от кипърската изключителна икономическа зона (ИИЗ), но това не се случи и затова той вече се е насочил към гръцката ИИЗ. През тази седмица "Nautical Geo" се очаква да се движи в района на Крит в гръцката ИИЗ, без обаче да има яснота дали ще се извършват планираните дейности.

Зад движенията на изследователския кораб се крие серия от дипломатически ходове. Най-видимият се отнася до постоянната заплаха, която съществува спрямо Република Кипър от страна на Турция. Планираната фиеста във Вароша начело с (турския президент) Реджеп Тайип Ердоган, предварителното обявяване на още сондажи, още по-голямото засилване на турското военно присъствие в окупираната северна част на острова и прекият натиск за промяна на методологията за разрешаване на кипърския проблем са създали задушаващ пръстен около Никозия.

В същия момент турците са обявили проучвания между Мала Азия и псевдодържавата (признатата само от Анкара Севернокипърска турска република, СКТР - б.ред.), в един район, който познавачите на енергийната политика на Анкара разбират много добре. Става въпрос за зони, където не са извършвани триизмерни проучвания, а само някои двуизмерни на определени места. Това означава, че завършването на триизмерните проучвания в този район ще освободи изследователските кораби на турската петролна компания (TPAO) за разширяване на проучванията и на други места в Източното Средиземноморие. В практическо отношение безпокойството се предизвиква от вероятността Анкара да реализира заплахата си за проучвания южно от Крит в комбинация със засилване на злонамереното й влияние в Триполи с цел увековечаване на либийския въпрос и отмяна на планираните за 24 декември избори.

В Атина няма никакво намерение за взривяване на атмосферата в момент, в който е осигурена тази временна, но със сигурност ценна пауза в напрежението. Планираният курс на "Nautical Geo" в района на гръцката ИИЗ източно от Крит разбира се не е известен, но е повече от явно, че турците го следят с особено внимание. Във всеки случай дори и ако тези дейности не бъдат завършени на този етап, те ще продължат през следващите месеци.

Същевременно обаче Атина и Кайро ще интензифицират собствените си двустранни контакти по отношение на начина, по който могат да си сътрудничат в енергийната сфера, естествено в рамките на делимитираните ИИЗ на Гърция и на Египет. Никой не храни илюзии по отношение на трайността на затишието в турските планове и провокации в Източното Средиземноморие и на практика всички очакват да видят как ще се развие окупационната фиеста на г-н Ердоган и на управляващата Партия на справедливостта и развитието, която вече изцяло е потопена в националистическо-ислямисткото блато, където я е поставил лидерът й.

 

Действия зад кулисите

Въпреки така наречената "офанзива на чара", Анкара продължава да подкопава зад кулисите различни колективни дейности на НАТО, което се улеснява и от турския аргумент за силно присъствие в Балтийско и Черно море, както и от намерението й да поеме охраната на летището в Кабул, Афганистан.

Анкара е раздразнена от действията на НАТО в Егейско море в цялост и дейността на постоянната морска група SNMG-2 по отношение на бежанския проблем е показателен пример.

Най-накрая Анкара подкопава на равнище НАТО и много важната мисия на безпилотни летателни апарати тип RQ-4 D "Блек хоук" (Black Hawk), които действат от името на Алианса от базата Сигонела в Италия с цел да предоставят картина от широк регион, в който, естествено, влиза и Егейско море. Доколкото не могат да прекратят мисията, турците на този етап поне на два пъти са блокирали увеличаването на бюджета на мисията на "Блек Хоук", като въпросът вече е достигнал до военния комитет на НАТО, докато обикновено тези въпроси се разрешават на много по-ниско равнище.

Турците се позовават на финансови затруднения, но от размера на проекта (той в момента струва на НАТО около 100 милиона /евро/ годишно, а тежестта се споделя и от 30-те страни-членки на Алианса) е ясно, че възраженията на Анкара се основават на раздразнението й от намесата на "трети страни" в споровете й с Атина. Проблемите, които поставя турската страна пред реализирането на тази натовска дейност, са предизвикали обаче раздразнение сред доста съюзници, включително у американците.

 

Посещение в Кайро

Укрепването на връзките с арабския свят е един от основните приоритети на гръцката дипломация. Министърът на външните работи Никос Дендиас във вторник заминава за Кайро, където ще подпише меморандум за взаимно разбирателство с генералния секретар на Арабската лига Ахмед Абул Гейт. Формално Гърция ще стане страна-наблюдател в Арабската лига, по същество обаче ще потвърди много тесните си връзки със страни като Египет, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Позициите на Арабската лига и на Гърция към Турция съвпадат. Заслужава да се спомене, че на 154-ата редовна сесия на Лигата на ниво външни министри през миналия септември беше приета резолюция със заглавие "Турските намеси във вътрешните работи на арабските страни" с основна цел тогава да осъди турското злонамерено влияние в Либия, Ирак и Сирия. От тогава и по-конкретно през миналия март Арабската лига отново се върна към темата, като осъди намесата на Турция в Либия и Сирия с явно споменаване на нарушаването на суверенитета на Ирак от турските сили. Разбира се, не се очаква г-н Дендиас да ограничи контактите си с Арабската лига и наред с много тесните връзки с Египет и ОАЕ се очаква да търси по-тясно сътрудничество и с други арабски страни като Йордания, Бахрейн и Ирак.

Подобни статии

  • Над хиляда единици бойна техника ще получи тази година армията на Русия

    Над хиляда единици бойна техника ще получи тази година армията на Русия

    Над хиляда единици бойна техника ще получат през 2022 г. сухопътните войски, военноморските сили, въздушнодесантните и бреговите войски на Русия. На военните ще бъдат доставени нови пускови установки с междуконтинентални балистични ракети (МБР), стратегически ракетоносци, системи за противовъздушна отбрана (ПВО) и атомен подводен крайцер. А Въздушно-космическите сили очакват 257 летателни апарата, съобщи на 21 декември пред висшия команден състав министърът на отбраната Сергей Шойгу, цитиран в руския печат.

    20
  • Берлин-Мадрид: Новият социалдемократически съюз в Европа?

    Берлин-Мадрид: Новият социалдемократически съюз в Европа?

    Тази седмица започна с едно важно събитие, което бе отразено в медиите, но още не е анализирано обстойно. Става дума за срещата в понеделник между германския канцлер Олаф Шолц и испанския премиер Педро Санчес.

    106
  • Руско-американски диалог цели да сложи край на украинската криза

    Руско-американски диалог цели да сложи край на украинската криза

    Шефовете на американската и на руската дипломация се срещат в Женева, за да търсят решение за Украйна, на чийто праг лагерува страховита руска армия, пренебрегвайки предупрежденията на Запада за в случай на нахлуване.

    136