Християнският свят чества рождението на Божия син Исус Христос

По света се отбелязва Рождество Христово. Християнският свят чества рождението на Божия син Исус Христос.

25 декември 2021 г., събота, 51-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Рождество Христово.

На Коледа - един от най-големите църковни празници - християнският свят чества рождението на Божия син Исус Христос. Според Евангелието това станало в гр. Витлеем, провинция Юдея. Пророк Данаил предсказал, че Христос ще се яви 490 г. след възстановяването на Ерусалимския храм. С приближаването на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идващия Месия. Малко преди неговото раждане майка му Мария, заедно с Йосиф отива във Витлеем. Те не могли да намерят място в страноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. Тук Мария родила сина си, повила го в пелени и положила в ясли, където били привързани осел и вол. С дишането си животните сгрявали божествения младенец. В мига на рождеството в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Бога-Син. Младенецът Исус почитат и трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. С рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.

Коледа е народното наименование на Рождество. В някои краища го наричат още "Божик" и "Божич". В българската национална традиция празникът е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с обичая коледуване. В него участници са само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски кравай. Коледните празници продължават до Стефанов ден - 27 декември.

 

В България се отбелязва:

 

Рождество Христово. Официален празник. Отбелязва се от 1990 г. съгласно Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г.

 

На този ден в България:

1870 г. - В читалище "Развитие" в Разград (създадено същата година) е представена за първи път драмата "Многострадалната Геновева" - начало на театралното дело в града.

1910 - Проведена е обща конференция на синдикалния комитет на Общия работнически съюз и ръководствата на Съюза на пристанищните работници (1909), Работническия железничарски съюз (1905) и Телеграфо-пощенския и телефонен синдикат (1903), на която е взето решение трите професионални организации да се обединят в един Съюз на транспортните работници в България. Избрано е временно централно ръководство със секретар Драгой Коджейков.

На 3 януари 1911 г. решението за обединение е одобрено от Общия работнически синдикален съвет. На 6 март 1911 г. в салона на Работническия дом в София е Учредителния конгрес на Съюза на транспортните работници в България. През м. май 1911 г. съюзът става член на Интернационалната транспортна федерация. Прекратява дейността си през 1924 г. Негов правоприемник е Съюзът на транспортните синдикати в България, създаден на 29 март 1990 г.

1919 - Транспортните работници от Горна Оряховица, Русе, Търново, Стара Загора и Варна започват стачка. Причина за стачката е силното влошаване на жизнените условия на работниците след Първата световна война. На 27 декември 1919 г. стачката обхваща цялата страна, на 29 декември е обявена и обща политическа стачка в подкрепа на транспортната. Около 25 000 служители на железниците, пощите и телеграфите прекратяват работа. Всички железопътни, телеграфни и телефонни съобщения в страната са преустановени. На 17 февруари 1920 г. синдикатът на локомотивните машинисти, който се намира под влияние на широките социалисти, прекратява стачните си действия. Това слага началото на разцепление сред стачкуващите, което води до официалния край на стачката на 19 февруари 1920 г. Неуспехът на стачката се дължи главно на разединението на БКП (т. с.) и БЗНС.

1947 - От група студенти е учредено Студентското физкултурно дружество "Академик" (дн. Сдружение "Обединен спортен клуб Академик" - София).

1950 - 1-ото Народно събрание приема Закон за защита на мира. Забранява се подстрекателството и пропагандата за война. За подстрекателство към въоръжено нападение на една държава върху друга се предвижда доживотен строг тъмничен затвор. За пропаганда на война наказанието е строг тъмничен затвор до 15 години.

1954 - Създадената на 1 юли 1954 г. в Плевен Окръжна народна библиотека, отваря врати за читатели. От 1 октомври 1958 г. носи името Окръжна библиотека "Христо Смирненски". От 1 юли 2006 г. се преобразува в регионална библиотека с ПМС 80/7 април 2006 г.

1979 - България установява дипломатически отношения със Сан Томе и Принсипи.

1982 - Официално откриване на Трети (440 мегавата енергийна мощност) и Четвърти блок (440 мегавата енергийна мощност) на АЕЦ "Козлодуй", с което завършва първият етап от разширението на АЕЦ. С тези два блока общата мощност на централата става 1760 мегавата. На 21 декември 2006 г. Министерският съвет взима решение за окончателното изключване на двата блока от електроенергийната система на страната до 31 декември 2006 г. в изпълнение на задълженията на България по Договора за присъединяването на страната към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г. На 31 декември 2006 г. в 21 часа 38 минути и 32 секунди е изключен Трети блок, а в 21 часа 49 минути и 14 секунди окончателно - Четвърти блок.

1988 - В Русе е създаден Съюз за гражданска инициатива. На 25 ноември 1989 г. на митинг в Южния парк в София прераства в Движение "Гражданска инициатива" (ДГИ). За председател е избран Любомир Собаджиев. Движението е едно от първите опозиционни движения в страната в края на 80-те години на 20 в., съучредител е на Съюза на демократичните сили на 7 декември 1989 г.

2005 - Върховният касационен съд на Либия решава да върне делото за епидемията от ХИВ в детската болница в Бенгази, след като заседава по жалбите на петте български медицински сестри срещу смъртните им присъди, издадени на 6 май 2004 г. от Наказателния съд в Бенгази. Тяхното искане за нови доказателства и свидетели на последното заседание на съда на 15 ноември 2005 г., когато трябва да бъде произнесено решението на съда, става повод делото да бъде отложено.

2009 - На специална церемония на летище "Пловдив" е открита първата за аерогарата редовна линия Москва - Пловдив - Москва. Линията ще се обслужва от руската компания S7.

2015 - Тенорът Николай Моцов и китаристът Росен Балкански са специални гости на 27-ия Коледен концерт на Хора на софийските момчета с диригент проф. Адриана Благоева в зала "България" в София. Хорът представя заедно със солисти от Софийската филхармония коледни песни от различни европейски страни.

2019 - В Ямбол се провежда Фестивалът на танцуващи коледари под наслов "Ямболски коледарски буенек".

2020 - Заместник-директорката на Основно училище "Цанко Церковски" в силистренското село Средище съобщава, че ученици от училището са открили и възстановили неизвестна коледарска молитва, която вероятно е от старото село. Молитвата завършва с текст против душманина на къщата, където гостуват коледарите. В с. Малък Преславец се помни песен, в която "царювата къща" е до световно дърво, под което е застлана златна трапеза с превит кравай и кана с пропенено вино.

 

На този ден по света:

337 - Император Константин Велики се покръства и обявява този ден и за рожден ден на Исус Христос. От 313 г. християнството е официална религия в Римската империя, но по същото време силно разпространен е и култът към персийското божество Митра. Въпреки започналите гонения срещу езическите религии този култ остава силен. Обявяването на рождена дата на Христос е тактически ход за елиминирането на поклонниците на езически култове и главно митраистите. През 354 г. папа Либерий възлага на епископа на Дуросторум (днешна Силистра) Дионисий да докаже официално рождения ден на Исус. Дионисий обявява, че Христос се е родил през 754 г. от основаването на Рим и през 30-ата година от управлението на император Октавиан.

1926 - В Япония умира император Йошихито. Той се възкачва на престола на 30 юли 1912 г. след смъртта на баща си император Мацухито и управлява до смъртта си на 25 декември 1926 г.

1941 - Японски войски завземат Хонконг по време на Втората световна война (1939-1945).

1977 - В Исмаилия, Египет, започват израело-египетски преговори за мирен договор между президента на Египет Ануар Садат и министър-председтаеля на Израел Менахем Бегин. Преговорите приключват на 26 декември 1977 г.

1979 - В Афганистан са въведени съветски войски, съгласно Договора за дружба, добросъседство и сътрудничество от 5 декември 1978 г., според който СССР осъществява програма за политическо и икономическо сътрудничество с Народнодемократичната партия на Афганистан (НДПА), с цел оказване на помощ на правителството на НДПА. Последните съветски части напускат Афганистан на 15 февруари 1989 г. На 27 април 1978 г. НДПА завзема властта чрез преврат (т. нар. "априлска революция"). На 30 април 1978 г. е провъзгласена Демократична република Афганистан. Разминаването на демократичните лозунги на "априлската революция" със започналите реформи, единовластието на НДПА, както и пренебрегването на традициите на исляма, довеждат до формирането на опозиционен фронт под знака на съхраняването на мюсюлманското вероизповедание. На въоръжената ислямска опозиция - муджахидините ("борци за вярата"), военна и икономическа подкрепа оказват САЩ, Пакистан, Иран, Саудитска Арабия и др. Военните стълкновения в следващите години водят до сериозни демографски и икономически сътресения: около 4 млн. бежанци имигрират в Пакистан, а 2 млн. - в Иран, около 1 млн. афганистанци са убити.Загиналите съветски военнослужещи са 13 883 души, над 50 000 са ранени. На 14 април 1988 г. в Женева, Швейцария, представители на правителствата на Афганистан и Пакистан подписват Женевските споразумения, за да бъде регулирана ситуацията с войната в Афганистан. Страните гаранти на споразумението СССР и САЩ подписват т. нар. Декларация на международните гаранти. Документите влизат в сила на 15 май 1988 г. и съгласно условията в периода от 15 май 1988 г. до 15 февруари 1989 г. от Афганистан трябва да бъдат изтеглени съветските войски.

1989 - В Румъния извънреден военен трибунал осъжда на смърт с конфискуване на имуществото президента на Румъния Николае Чаушеску и съпругата му Елена, по обвинение в престъпления срещу държавата, геноцид срещу собствения си народ, откриване на тайни сметки в чужди банки и "подкопаване на националната икономика". Делото е водено и приключено скоропостижно и при извънредни обстоятелства. Николае и Елена Чаушеску са осъдени без право на обжалване и екзекутирани в същия ден чрез разстрел.

1991 - Върховният съвет на РСФСР приема закон за преименуването на Руската съветска федеративна социалистическа република в Руска федерация. В 19.00 ч. московско време президентът на СССР Михаил Горбачов в пряко предаване на Централната телевизия обявява, че подава оставка. В 19.38 ч. държавният флаг на СССР е свален от Кремъл в Москва и е издигнат държавният флаг на Руската федерация.

1998 - В дискотека в Лима, Перу, подхвърлена граната със сълзотворен газ предизвиква паника. Загиват 9 души, а десетки са ранени. По време на инцидента в заведението е имало 250 души на възраст между 13 и 21 години.

1999 - В присъствието на 8200 вярващи папа Йоан Павел Втори отваря Светите двери на базиликата Свети Петър и провъзгласява началото на Светата Юбилейна година.

2000 - Президентът на Русия Владимир Путин подписва федералните конституционни закони за държавната символика - "За държавния химн на Русия", "За държавния герб на Русия" и "За държавния флаг на Русия". Те са приети от Държавната дума на 20 декември 2000 г. С указа на президента окончателно е одобрено оформлението на държавния герб - запазват се символите, утвърдени с указа на президента Борис Елцин от 30 ноември 1993 г. Има само изменение в описанието - представлява червен хералдически щит със златен двуглав орел с разперени криле, увенчан с две малки и една голяма корона, съединени с лента. Указът за утвърждаването на държавния герб на Русия, който възстановява историческата символика на руската държава, е издаден от президента на Русия Борис Елцин на 30 ноември 1993 г. Гербът изобразява златен двуглав орел на червен фон със скиптър и жезъл, увенчан с три корони. На гърдите на орела има червен щит, на който е изобразен св. Георги, пробождащ с копието си дракон. Проектът е дело на художника Евгений Ухнальов. Новият герб заменя стария на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) със сърп и чук (30 декември 1922-26 декември 1991).

2002 - Завършва електрификацията на най-дългата в света железопътна магистрала - Транссибирската. Проектът започва през 1929 г. от гара Москва-Пасажирская и е обявен за завършен на гара Ружино в източната част на Приморския край. Транссибирската магистрлала е дълга 7,5 хиляди километра и по пътя й има над 350 гари.

2011 - Рекордно дълга пура от 81 метра и 80 сантиметра е приготвил кубинецът Хосе Кастелара Каиро. Така 67-годишният торседор (на испански - човек, който навива пури) за пети път вписва името си в Книгата на Гинес за рекорди. Досегашните му рекордни постижения са по-скромни: 11,04 метра през 2001 г., 14,8 м през 2003 г., 20,41 м през 2005 г. и 45,38 м през 2008 г. Официалната церемония по връчването на сертификата за рекорд е на 24 декември в тържествена обстановка в Хавана. Най-дългата в света пура ще се съхранява в една от изложбените зали на кубинската столица в специално изработен корпус от органично стъкло.

2016 - Самолет на Министерство на отбраната на Русия Ту-154, изпълняващ полет до Латакия, Сирия, изчезва от радарите след излитането си от град Сочи, Русия. Машината изчезва над руската екватория на Черно море, на 5-7 км от летище "Адлер", 20 минути след излитането, станало в 5,27 ч. московско време. На борда на самолета има 92 души - 84 пасажери и 8 души екипаж. Сред пътниците са руски военослужещи, 68 музиканти от най-големият ансамбъл в Русия - ансамбълът за песни и танци на руската армия "Александър Василиевич Александров", 9 представители на медии, както и руската лекарка Елизавета (Лиза) Глинка, известна с благотворителната си дейност във военни зони. Артистите от ансамбъла са отивали да поздравят с настъпването на Новата година авиогрупата на руските военно-космически сили в авиобазата Хмеймим в провинция Латакия в Сирия.

2017 - В Москва, Русия, в Свято-Даниловския манастир завършва процесът на съгласуване на всички подробности, отнасящи се до размяната на пленници между самопровъзгласените Донецка и Луганска народни републики от една страна и Украйна от друга, с посредничеството на патриарха на Москва и цяла Русия Кирил. Договорено е размянята на пленници да стане на 27 декември 2017 г.

2018 - Папа Франциск отправя коледните си благопожелания в традиционното си послание "Урби ет орби" ("Към града и към света") за братство между хората с различна вяра, раса и идеи. Той призовава света да остави настрана "пристрастните интереси", за да се намери политическо решение на войните в Сирия и Йемен и на конфликтите в Украйна и на Корейския полуостров.

2019 - Във Франция архиепископът на Париж Мишел Опти отслужва традиционната коледна литургия под шапитото на цирк "Грюс" в Булонската гора. За първи път от 200 години коледната меса не е отслужена в катедралата "Нотр Дам", частично разрушена след пожара на 15 април 2019 г.

2020 - Земетресение от 6,2 по скалата на Рихтер е регистрирано недалеч от бреговете на фипилинския остров Лусон. Епицентърът на труса е на 38 км западно от град Батангас с население от 237 000 души. Дълбочината на труса е на 124 км.

 

Родени на този ден българи:

ген.-майор Васил Делов, военен деец /1861-1938/.

Автор на първата книга за обучение на българската армия "Редовите войници в пехотата" (1884). Командир на 2-а дружина от 8-и пехотен Приморски полк по време на Сръбско-българската война (1885). Началник на Хасковския отряд по време на Балканската война (1912-1913). Генерал за поръчки в Министерството на войната и началник на Втора дивизионна област (1918). Носител на орден "Св. Александър с мечове" трета степен (1919), на орден "Стара планина" първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към България при планирането и осъществяването на военните операции през Балканската война (1912-1913) и за проявеното новаторство и военно майсторство (20 декември 2012, посмъртно).

проф. Кирил Попов, икономист, статистик и математик /1870-1927/.

Основоположник на статистиката в България. Директор (от 1896) на статистическото бюро при Министерството на търговията и земеделието. Полага началото на редовни цялостни статистически публикации в България - организира издаването на "Месечни статистически известия на Главната дирекция на статистиката на Българското царство" и на статистическите годишници и статистически издания за резултати от преброявания на населението, сградите и др. Пръв прави опит за изчисляване на националния доход на България - за 1892 г. и 1911 г. Един от основателите на Българското икономическо дружество (1895) и председател на настоятелството му (1896-1914). Основател на Чиновническото кооперативно спестовно-застрахователно дружество (1903) и дългогодишен негов председател. Създател на Върховния статистически съвет (1910) и негов председател (1910-1927). Председател на Върховния съвет на Българската централна кооперативна банка (1910-1921), член на Върховния съвет по труда на Министерството на търговията, промишлеността и труда (1919-1927). Дописен член на Българска академия на науките (1919). Преподавател по застрахователно дело (1920) в Свободния университет в София. Секретар и председател на Съюза за защита на природата (1945-1952). Автор е на монография "Стопанска България през 1911, Статистически изследвания" (1916, подобрено издание 1918, на френски език, 1920) и др. Завещава имотите си на Българското икономическо дружество.

ген. Гаврил Личев, военен деец /1875-1925/.

От 1918 г. е член на Българския земеделски народен съюз. Участва в Балканските войни (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Началник на Софийския гарнизон (1920-1923). След атентата в църквата "Св. Неделя" в София (16 април 1925) е убит в местността "Дервена" по шосето Кюстендил - Гюешево.

акад. Стефан Иванов, художник живописец /1875-1951/.

От 1907 г. е преподавател в Рисувалното училище, директор на Държавната художествена академия (1929-1931). Дописен член (1929), редовен член (1941) на Българската академия на науките (БАН). През 1941 г. става първият художник, избран за академик на БАН. Прави проекти за мозайки и рисува стенописите на софийските църкви "Света Петка" и "Свети Седмочисленици", на храм-паметник "Свети Александър Невски" и др. Носител на орден "Свети Александър" четвърта степен (1920), орден "За граждански заслуги" (1921), Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Заслужил художник" (1950) и "Народен художник" (1951, посмъртно).

акад. Димитър Михалчев, философ, социолог, дипломат и общественик/1880-1967/.

Председател на Върховния комитет на Тракийската организация в България (1918-1923). Преподавател (1910) в Софийския университет "Св. Климент Охридски", завеждащ катедра по систематична философия (1920-1946 с малки прекъсвания), декан (1922-1923) на Историко-филологическия факултет на университета. Участва в делегацията, която подписва на 27 ноември 1919 г. Ньойския мирен договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на страната в Първата световна война (1914-1918). Пълномощен министър в Чехословакия (1923-1927) и в Съветския съюз (СССР) (1934-1936, 1944-1946). Участва в делегацията, която на 28 октомври 1944 г. сключва примирието в Москва между правителството на България и правителствата на СССР, САЩ и Великобритания - страни победителки във Втората световна война (1939-1945). Основател и редактор (1929-1943, с прекъсване през 1935-1936) на сп. "Философски преглед". Председател на Българска академия на науките (1944-1947). От 1947 г. работи в Института по философия при БАН.

Васка Емануилова (Васка Емануилова Игова), скулпторка /1905-1985/.

Член-основател на Дружеството на новите художници (1931). Работи с гипс, бронз и теракота (печена глина), основно в областта на малката пластика в жанровете голо тяло, историческа и битова композиция и най-вече портрет. Създава скулптурни портрети на свои колеги и съвременници. Известна е и със своите женски и детски портрети и еротични серии. Заедно с Мара Георгиева е автор на фигуралната композиция на Паметника на Съветската армия (1954).

проф. Христо Гандев, историк /1907-1987/.

От 1940 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", завеждащ Катедрата по нова обща история (1946-1961) и декан (1948-1951) на Историко-филологическия факултет на университета. Директор на Етнографския институт с музей при Българската академия на науките (1958-1972). Автор е на монографиите "Ранно възраждане 1700-1830" (1939), "Фактори на Българското възраждане" (1943), "Националната идея в българската историопис" (1940), "Условия за образуване на българската народност" (1971), "Етнографски закономерности в образуването на българската народност" (1972), "Преселване на тракийските българи и гърци в България" (1938), "Българската народност през ХV в." (1972) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен(1957), на орден "Червено знаме на труда" (1968), на орден "Народна република България" трета степен (1978).

Славчо Красински, (ист. име Венцеслав Генков Кръстев), писател и драматург /1909-1984/.

Драматург в театрите в Пловдив (1940-1944), Бургас и Шумен (1951-1952). Автор е на стихосбирки, пиеси и на поеми и разкази за деца.

Христо Огнянов, поет, писател и журналист /1911-1997/.

Бил е редактор на в. "Зора" и негов кореспондент в Берлин, Германия. След 1944 г. емигрира от България. Един от основателите на Българското академично дружество "Д-р Петър Берон" в Германия (1965). Бил е сътрудник на радио "Свободна Европа" и радио "Гласът на Америка". Автор е на научни изследвания, творчески портрети, художествени есета, на стихосбирките "Южни ветрове", "Асизки сонети", антология на българската поезия (1978), на книгите "Единадесет века християнство в България", "Български исторически календар" и др. Удостоен е от Йоан-Павел Втори с папска грамота (19 декември 1980). Носител на Златен медал и диплом от Международната академия на изкуствата в Париж, Франция, на орден "Мадарски конник" първа степен (1992).

проф. Стефан Сърчаджиев, режисьор и театрален педагог /1912-1965/.

Създава и ръководи Опитен театър (1939-1940). Режисьор в Скопския народен театър (1941-1944) и в Народния театър в София (1945-1956, 1958-1965). Участва в създаването на Държавния сатиричен театър в София, негов пръв директор, художествен ръководител и режисьор (1956-1958). Преподавател по актьорско майсторство в Държавната театрална школа при Народния театър (1945-1948), един от първите преподаватели във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" по актьорско майсторство и режисура (1952-1965). Режисьор е на филмите "Утро над родината" (1951), "Наша земя" (1953), "Хитър Петър" (1960), "Царска милост" (1962), "Легенда за Паисий" (1963), "13 дни" (1964). Лауреат на Димитровска награда (1950, 1953, с колектив, 1959), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1959), на орден "Народна република България" трета степен (1963).

Иван Бурин (ист. име Иван Трифонов Алексиев), поет и журналист /1913-1991/.

Един от редакторите на в. "Студентско знаме" (1930-1935) и в. "Академик" (1936-1939). Редактор в издателство "Български писател" (1960-1965). Автор е на стихосбирки, очерци, басни и епиграми и др. Работи в областта на фолклористиката и литературната история - съставител е на "Горо ле, майко хайдушка. Народни песни" (в съавторство с Димитър Осинин, 1953), автор е на литературно-критическите изследвания "Ботев и народният поетичен гений" (1954), "Народно творчество и художествена литература" (1967), "Български народни песни" (1970) и др. Лауреат на Димитровска награда (1951). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1965). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1973).

ген. Христо Радонов, военен деец /1923-1995/.

Първи заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия (13 ноември 1971-26 април 1976).

Любен Дилов (Любен Дилов Иванов), писател, преводач и публицист /1927-2008/.

Автор е на повече от 40 романа, повести и сборници с разкази, издадени на повече от 15 езика. През 1989 г. учредява първата българска награда за фантастика "Гравитон", присъждана за "добро въображение и доброта на въображението". Носител на наградата "Карел Чапек" за културен принос (1991), на орден "Кирил и Методий", на наградата за литература и изкуство "Свети Стефан" на фондация "Стоян Шивачев" (9 януари 1997), на литературната награда "Петко Р. Славейков" за принос в българската литература (11 май 1999).

проф. Димитър Филипов, икономист /1932-2007/.

Ректор на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (1971-1978). Бил е журналист, главен редактор на сп. "Култура" и сп. "Родопи". Бил е заместник-председател на Комитета по култура, директор на Института по култура, декан във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", преподавал в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и в Университета за национално и световно стопанство.

Гергина Тончева, български педагог /1932-2020/.

Гимназиален учител в Ивайловград (27 септември 1954-1957), в Девин (1957-1960). Преподавател по български език и литература в 91-а гимназия немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов" (1960-1977). Първи директор на класическа гимназия (дн. Национална гимназия за древни езици и култура /НГДЕК/ "Константин Кирил Философ"), който пост заема в продължение на 33 години (10 октомври 1977- 8 ноември 2010). Носителка на орден "Стара планина" първа степен за изключителния принос към българската култура и образование (17 май 2003). По случай 30 години на НГДЕК е наградена с отличие на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (10 октомври 2007). Носителка на наградата "Иван Вазов за духовен принос" на Народния театър "Иван Вазов" (9 юли 2020).

проф. Радослав Гайдарски, лекар /1937/.

Работил е като началник на клиниката по "Жлъчно-чернодробна хирургия" към катедрата по "Обща и оперативна хирургия" на Медицинска академия (1983-2003), началник на хирургическото отделение към болница "Лозенец" (2003-2005). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-16 август 2006; 24 април 2008- 25 юни 2009). Министър на здравеопазването (16 август 2005-24 април 2008). От 11 октомври 2020 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Консултант и хирург в клиника "Чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия" на МБАЛ "Токуда". Почетен гражданин на Видин (1998). Почетен гражданин на София (2005). Носител на наградата "Лекар на годината" (2004), удостоен със званието "Лекар на България" за 2005 г. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за значимия му принос в областта на медицинската наука (23 февруари 2018). Има над 160 научни публикации. Автор е на 8 рационализации на оперативна техника.

Светослав Гачев, стоматолог /1944/.

Изпълнителен директор на стоматологичен център "Юниордент", създаден по негова идея през м. май 1990 г. Заместник-председател на Българския зъболекарски съюз.

Анелия Раленкова, състезателка по художествена гимнастика и треньор /1963/.

Едно от "златните момичета" на българския национален отбор с треньор Нешка Робева. През 1981 г. на Световното първенство в Мюнхен, Германия, печели златен медал в многобоя, златен на бухалки, сребърен на въже, топка и лента. През 1982 г. на Европейското първенство в Ставангер, Норвегия, печели златен медал в многобоя, златен на въже и обръч, сребърен на бухалки. През 1983 г. на Световното първенство в Страсбург, Франция, печели сребърен медал в многобоя, златен на обръч, бронзов на топка, бухалки и лента. През 1984 г. на Европейското първенство във Виена, Австрия, печели златен медал в многобоя, на обръч, бухалки, топка, бронзов на лента. През 1989 г. заминава за САЩ, където се занимава с треньорска дейност.

Соня Йончева, оперна певица сопран /1981/.

Пяла е на най-големите световни оперни сцени, сред които "Метрополитън опера", "Роял опера хаус" в Лондон, Миланската скала, Баварската, Берлинската и Виенската държавни опери, Операта на Париж и др.

Носителка на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите и заслуги за развитието на културата и изкуството (20 май 2016).

 

На този ден са родени и:

Кристиян Хофман фон Хофмансвалдау, немски поет /1617-1679/.

Йохан Хилер, немски композитор и диригент /1728-1804/.

Шарл Пате, френски филмов продуцент /1863-1957/.

Заедно с брат си Емил създават една от първите фирми във Франция за продуциране и продажба на филми.

Мохамед Али Джина, пакистански политик /1876-1948/.

Член на Индийския национален конгрес (1906-1920), лидер на Мюсюлманска лига (1934-1948). Първи генерал-губернатор на Пакистан (15 август 1947-11 септември 1948). Председател на Националното събрание на Пакистан (11август 1947-11 септември 1948).

Адолф Виндаус, немски химик /1876-1959/.

Носител на Нобелова награда за химия за 1928 г. за изследванията му върху стеролите и връзката им с витамините.

Разумник Иванов, руски критик, публицист, журналист, историк и социолог /1878-1946/.

Морис Утрило, френски художник /1883-1955/.

Конрад Хилтън, американски предприемач /1887-1979/.

Основател на веригата хотели "Хилтън", чиито първи хотел е открит през 1925 г.

Евалд Андре Дюпон, немски режисьор и сценарист /1891-1956/.

Хъмфри Богарт, американски актьор /1899-1957/.

Участвал е във филмите "Нагоре по реката" (1930),"Вкаменената гора" (1936), "Задънена улица" (1937), "Бурните 20-те години" (1939), "Малтийския сокол" (1941), "Казабланка" (1942), "Да имаш и да нямаш" (1945), "Съкровището на Сиера Мадре" (1948), "Африканската кралица" (1951) (с награда "Оскар" от 1952 г.), "Босоногата контеса" (1954), "Часове на отчаяние" (1955), "Толкова по-тежко е падането" (1956) и др.

Ернст Руска, немски физик /1906-1988/.

Носител на Нобелова награда за физика за 1986 г. за фундаменталната му работа в областта на електронната оптика и за конструирането на първия електронен микроскоп. Той си поделя наградата с немския физик Герт Бининг и швейцарския физик Хайнрих Рорер, които я получават за конструирането на сканиращ тунелен микроскоп.

Ануар Садат, египетски политик /1918-1981/.

Държавен министър на Египет (1955-1956), Заместник-председател на Народното събрание (1957-1960), Председател на Народното събрание (1960-1968). Президент на Египет (5 октомври 1970-6 октомври 1981). Член на Президентския съвет (1962-1964). Вицепрезидент на Обединената арабска република (1964-1966; 1969-1970). Министър-председател на Египет (26 март 1973-31 октомври 1974; 14 май 1980-6 октомври 1981). Председател на Арабския социалистически съюз (от 1970) и член на Висшия съвет за атомна енергия (от 1975). Генерален секретар на Националният съюз /от 1962 г. Арабски социалистически съюз/ (1957-1961). Председател на Съвета за афроазиатска солидарност (от 1961). На 6 октомври 1981 г. Ануар Садат е застрелян по време на военен парад в Кайро от Халид Истамбули, член на египетския клон на организацията "Ислямски джихад". Носител на Нобелова награда за мир за 1978 г. заедно с министър-председателя на Израел Менахем Бегин за усилията им за подписването на Споразумението от Кемп Дейвид, първият мирен договор между Израел и арабска страна, с посредничеството на президента на САЩ Джими Картър. През 1984 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън го награждава посмъртно с най-високото държавно отличие "Орден на мира".

Ахмед Бен Бела, алжирски политик /1918-2012/.

Министър-председател на Алжир (29 септември 1962-19 юни 1965). Първи президент на независим Алжир (15 септември 1963-19 юни 1965). През 1965 г. е свален от власт от полк. Хуари Бумедиен, неговия министър на отбраната.

Карлос Кастанеда, американски антрополог, социолог и писател от перуански произход /1925-1998/.

Автор е на 10-те книги за учението на индианския шаман дон Хуан.

Станислав Кондрашов, съветски журналист и писател /1928-2007/.

Олга Моисеева, съветска актриса, балерина, педагог /1928-2021/.

Народна артистка на СССР (1983).

Фан Ван Кхай, виетнамски политик /1933-2018/.

Председател на Министерския съвет на Социалистическа република Виетнам (25 септември 1997-24 юни 2006).

Ху Цзинтао, китайски политик /1942/.

Председател на Военния съвет на Централния комитет на Китайската комунистическа партия (19 септември 2004-15 ноември 2012). Генерален секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия (15 ноември 2002-15 ноември 2012). Председател на Централния военен съвет на Китайската народна република (13 март 2005-14 март 2013). Председател на Китайската народна република (президент)(15 март 2003-14 март 2013).

Хана Шигула, немска актриса /1943/.

Носителка на награди на международния филмов фестивал в Таормина (2007), на международния филмов фестивал в Сао Пауло (2010), на Националното дружество на филмовите критици на САЩ (2009), на кинофестивала в Кан (1983), на международния кинофестивал в Берлин (1979, 2010) и др.

Уилсън Фитипалди-младши, бразилски автомобилен състезател/1943/.

Участва във "Формула 1". Той е собственик на отбор от "Формула 1" - "Фитипалди Аутомотив" (1974-1980).

Наваз Шариф (Миан Мухамад Наваз Шариф), пакистански политик /1949/.

Министър на финансите, икономиката и статистиката на Пакистан (1981-1985). Министър-председател (1 ноември 1990-18 юли 1993; 17 февруари 1997-12 октомври 1999; 5 юни 2013-28 юли 2017). Председател на партията Пакистанска мюсюлманска лига /Наваз/ (1994-12 октомври 1999; 2012-28 юли 2017).

Емануел Амунике, нигерийски футболист /1970/.

Печели златен медал от Олимпийските игри през 1996 г. в Атланта, САЩ, с националния отбор по футбол. Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 1994 г.

Алексей Козлов, руски футболист /1986/.

Ожени Онази, нигерийски футболист /1992/.

 

Това е денят на смъртта на:

Жозеф Фуше, френски политик /1759-1820/.

Министър на полицията на Франция (20 юли 1799-август 1802). Оказва подкрепа на Наполеон Бонапарт при осъществяването на държавен преврат (9 ноември 1799). Министър на вътрешните работи и на полицията на Франция (юни 1809-6 април 1814).

Владимир Короленко, руски писател /1853-1921/.

Ото Льови, американски физиолог от немски произход /1873-1961/.

Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1936 г. заедно с британския физиолог и фармаколог Хенри Дейл за техните открития, свързани с химичното предаване на нервните импулси.

Йошихито, 123-и император на Япония /1879-1926/.

Йошихито се възкачва на престола на 30 юли 1912 г. след смъртта на баща си император Мацухито и управлява до смъртта си на 25 декември 1926 г.

Мара Нонинска-Миятева, българска актриса /1883-1926/.

Играла е в Пловдивския театър, в Народния театър "Иван Вазов" и в театър "Ренесанс" в София. Изпълнява главната роля в първия български игрален филм "Българан е галант" (1915). През 2010 г. община Борован учредява на нейно име награда за дебютна женска роля в киното, първата й носителка е Радина Кърджилова.

Исмет Иньоню, турски политик /1884-1973/.

Министър на външните работи на Турция (1922-ноември 1924). Министър-председател на Турция (29 октомври 1923-май 1937; 20 ноември 1961-20 февруари 1965). Президент на Турция (11 ноември 1938-22 май 1950).

Чарли Чаплин (ист. име Чарлз Спенсър Чаплин), американски актьор, режисьор и сценарист от британски произход /1889-1977/.

Създал е над 80 филма, сред които "Хлапето" (1921), "Парижанката" (1923), "Треска за злато" (1925), "Цирк" (1928), "Светлините на големия град" (1931), "Модерни времена" (1936), "Диктаторът" (1941), "Светлините на рампата" (1952) и др. Носител на Международна награда за мир (1954) и на наградата "Оскар" за филма "Светлините на рампата" (1953) и на две почетни награди "Оскар" (1929,1972).

Карел Чапек, чешки писател и драматург /1890-1938/.

Първият му сборник с разкази "Сияйни дълбини", написани в сътрудничество с брат му Йозеф Чапек, излиза през 1916 г. Четири години по-късно излиза пиесата "R.U.R" /"Универсалните роботи на Росум"/ (1920), в която се разказва за бунта на машините и в нея за първи път е използвана думата "робот", възприета години по-късно във всички езици по света. Автор е на драмите "Средството Макропулос" (1922), "Бялата болест" (1937), "Майка" (1938), на очерците "Писма от ИталияУ (1923), "Писма от Англия" (1924) на романите"Фабрика за Абсолют" (1922), "Кракатит" (1924), на трилогията, включваща романите "Хордубал" (1933), "Метеор" (1934), "Обикновен живот" (1934), в която излага философските си възгледи, на "Война със саламандрите" (1936), на хумористични разкази - "Разкази от единия джоб", "Разкази от другия джоб" (1929) и др. Умира на 25 декември 1938 г. при неизяснени обстоятелства.

проф. Константин Гълъбов, български писател, езиковед и преводач /1892-1980/.

Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1921-1970), основател на катедрата Немска филология на университета (1923), декан на Историко-филологически факултет (1933-1936). Редактор на в. "Изток" (1925-1927) и в. "Стрелец" (1927). Основател на Дружеството на българските есеисти (1928). Заедно с Жана Николова-Гълъбова е автор е на "Немско-български фразеологичен речник" (1958) и на "Българско-немски фразеологичен речник" (1968). Автор е на изследвания в областта на немската класическа литература, на немската историческа граматика и фонетика, на монографии, студии и статии по въпроси на българската литература и култура. Автор е и на стихотворения, разкази, драма, роман, очерци.

Жоан Миро (известен в България като Хуан Миро), испански художник и скулптор, сюрреалист /1893-1983/.

Представител на абстрактното и сюрреалистично направление в изкуството на 20-и в. През 1976 г. в Барселона, Испания, е открита фондация "Жоан Миро".

Тристан Цара (ист. име Сами Розенщок), френски поет /1896-1963/.

Теоретик на дадаизма и сюрреализма.

проф. Петко Кунин, български икономист и политик /1900-1978/.

Участва в Септемврийското въстание (1923). Член на Централния комитет (ЦК) и на Политбюро на ЦК на Българската комунистическа партия /БКП/ (1932-1934). Партизанин, от февруари 1944 г. е политкомисар на XI Плевенска въстаническа оперативна зона по време на Втората световна война (1939-1945).Завеждащ отдел "Стопански" при ЦК на БКП (1944-1946). Член на Политбюро на ЦК на БКП (1 март 1945-4 януари 1948) и член на ЦК на БКП (1 март 1945-октомври 1949). Секретар на ЦК на БКП (1946-1947). Преподавател (от 1945) по икономика на селското стопанство в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Депутат в 26-ото Обикновено народно събрание (1945-1946), в VI Велико народно събрание (1946-1949). Министър на индустрията и занаятите (11 декември 1947-6 август 1949). Министър на финансите (6 август-8 октомври 1949). През май 1951 г. е осъден от Върховния съд на 15 години затвор за вредителство. През септември 1956 г. е освободен и реабилитиран. Член на ЦК на БКП (14 ноември 1962-25 декември 1978). Депутат от 4-ото до 7-ото Народно събрание (1962-25 декември 1978). Носител на орден "Георги Димитров" (1964; юли 1970).

проф. Любен Тонев, български архитект /1908-2001/.

Заместник-декан на Държавната политехника (1947-1948). Заместник-министър на Комуналното стопанство и благоустройство (1948). Основател и пръв директор на Института по градоустройство и архитектура (1950-1960) и на Секцията за теория и история на градоустройството и архитектурата при Българската академия на науките (1962-1977). Проектант на градоустройствените планове на София, Плевен, Бургас, Ловеч, Димитровград, Силистра и други градове. Съветник-градостроител на Тунис (1962-1968).

Дийн Мартин, американски певец и актьор /1917-1995/.

Участвал е във филмите "Младите лъвове" (1958), "Това е любов", "Воларе", "Всеки има нужда от някого" и др.

Николае Чаушеску, румънски политик /1918-1989/.

Председател на Държавния съвет (декември 1967-28 март 1974). Президент на Социалистическа република Румъния (28 март 1974-22 декември 1989). На 25 декември 1989 г., заедно със съпругата си Елена, е осъден на смърт от извънреден военен трибунал по обвинение в престъпления срещу държавата, геноцид срещу собствения си народ, откриване на тайни сметки в чужди банки и "подкопаване на националната икономика". Делото е водено и приключено скоропостижно и при извънредни обстоятелства. Николае и Елена Чаушеску са осъдени без право на обжалване и екзекутирани същия ден чрез разстрел.

Джорджо Стрелер, италиански режисьор /1921-1997/.

Създател (14 май 1947) и директор на "Пиколо театро" в Милано.

Карлос Андрес Перес, венецуелски политик /1922-2010/.

Министър на вътрешните работи и правосъдието на Венецуела (13 февруари 1959-11 март 1964). Президент на Венецуела (11 март 1974-12 март 1979; 2 февруари 1989-22 май 1993). Генерален секретар на партията "Демократично действие" (1968-1975).

Георги Генков, български композитор и диригент /1929-2010/.

Композитор и музикален ръководител на Централния куклен театър (1962-1981). Бил е композитор и диригент в театър "Сълза и смях". Автор е на музиката към 45 куклени и 47 театрални представления, 52 игрални филма, между които "Г-н Никой" (1969), "Дами канят" (1980), "Опасен чар" (1984), "Време разделно" (1988), 120 анимационни и 26 късометражни филма, 18 телевизионни пиеси, около 15 естрадни песни и други. Сред творбите му са мюзикълите за деца като "Копче за сън" (1999), "Бяла приказка" (1985), "В лунната стая" (1983). Подбира, аранжира и записва около 250 детски песни.

акад. Чудомир Големинов, български юрист /1930-2013/.

Главен арбитър на Върховния държавен арбитраж при Министерския съвет (1977-1992). Бил е председател на Българска асоциация по сравнително право, преподавател по гражданско и търговско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Университета за национално и световно стопанство и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Бил е член на Международната асоциация по сравнително право (Париж), Бирмингамския университет - Институт за Европейски изследвания, Международната асоциация на практикуващите юристи. Автор е на над 300 научни труда, от които 30 монографии по проблемите на гражданското, стопанското, търговското и международното частно право.

Анастас Стоянов, български поет, писател и преводач /1931-2004/.

Редактор в Радио "София" (1957-1959). Секретар на Съюза на българските писатели (7 декември 1966-23 октомври 1969). Редактор в издателство "Народна младеж" (1969-1972). Главен редактор на сп. "Пламък" (8 юни 1972-15 март 1974), на сп. "Пламъче" (1974-1991) и на в. "Вселена" (1994-1995). Автор е на стихосбирките "Първа любов" (1955), "Есенни макове" (1962), "Жертвено цвете" (1981), на романа "Златната лисица" (1989)и др.

Джеймс Браун, американски соул певец /1933-2006/.

Песента му "Аз съм черен и съм горд" се превръща в химн на борбата за граждански права през 60-те години на 20-и век. Той изпълнява песента на церемонията по встъпването в длъжност на Ричард Никсън през 1968 г. Има над 119 сингли и над 50 албума, фигурира в Залата на славата на рокендрола. Носител на награда "Грами" за цялостно постижение (1992).

Димитър Танев, български писател, публицист и литературен критик /1934-2012/.

Редактор в Радио София (1967-1968), редактор, завеждащ отдел "Критика" и отговорен секретар на в. "Пулс" (1968-1974), отговорен секретар (1974-1986), заместник главен редактор (от 1986) и главен редактор на сп. "Пламък". Съветник (помощник) на Председателя на Комитета за култура (1987-1989). Автор е на предговори към книги, на множество литературнокритически, литературно-исторически и публицистични статии, на рецензии и отзиви в литературния и периодичния печат, някои от тях превеждани на руски, сръбски, чешки, италиански, немски. Автор е на книгите "Дълг и време" (1973), "Срещи с младата проза" (1976), "Поглед върху антифашистката проза" (1981), "В литературния делник" (1982), "Откровения" (1984), "Отгласи" (1985), "Попътна критика" (1987), "Траектория на духа" (1995), "Другият "Вазов" (2000), "Отрязък от пътя" (2004) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (май 1978).

Иван Ванев, български поет /1938-2007/.

Автор е на текста на песента "Бургаски вечери" (1961) в изпълнение на група "Тоника". Удостоен е със званието почетен гражданин на Бургас (2003).

Тома Трифоновски, български художник живописец /1939-2010/.

Твори в областта на женския портрет, голото тяло, натюрморта. Произведенията му са притежание на Музея за модерни изкуства "Пти пале" в Женева, Швейцария, на Националната художествена галерия, на различни музеи и частни колекции в България, Италия, Германия, Канада, Русия, Франция, Австрия, Дания, Кипър и др.

Петър Ковачев, български писател и поет /1941-1981/.

Журналист във в. "Септемврийска победа" в Плевен (1966-1967). Бил е нещатен кореспондент на в. "Литературен фронт". Драматург на Кукления театър в Плевен (1972-1981). Автор е на разкази, очерци, стихове, на куклени пиеси "Мамино детенце", "Законът на джунглата", както и на драмата "Стая N 304". От 2010 г. в Плевен се организира Национален литературен конкурс "Петър Ковачев".

Вельо Горанов, български актьор-мим /1946-2020/.

Играл е в Драматично-кукления театър "Иван Радоев" в Плевен, Театър "София" и Театър "Сълза и смях". Създател на първата трупа по пантомима в България - студио "Пантомима" (1976). Основател и ръководител на театър "Движение" (1988-1997). Играл е в пантомимните спектакли "Един мим разказва" (монспектакъл), "Болеро", "Дон Жуан", "Капричиос", "Швейк", "Незавършен танц" и др. Участвал е във филмите "Авантаж" (1977), "Всеки ден, всяка нощ" (1978), "Фильо и Макензен" (1979), "24 часа дъжд" (1982) и др. Преподавател в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". През 1980 г. на фестивала за пантомима и мимодрама в Лондон е обявен за мим номер 1 на света. Носител на почетен плакет "Аскеер" по повод 70-годишния си юбилей за творческа чест и принос в развитието на българското театрално изкуство и култура (22 януари 2016).

Елизавета (Лиза) Глинка, руска лекарка и правозащитничка, известна като "доктор Лиза" /1962-2016/.

От м. юли 2007 г. е основавател и изпълнителен директор на благотворителната организация "Справедлива помощ" в Москва, която се занимава с подпомагане на бездомни, неизлечимо болни, хора с увреждания. Участвала е в работата и на първия хоспис, създаден през 1994 г. в Москва от лекарката Вера Милионщикова. За своята благотворителна дейност Елизавета Глинка е носител на редица награди, сред които журналистическата награда Аретм Боровик "Чест. Мъжество. Майсторство" (2008), награда на радио "Сребърен дъжд" (2010), орден за "Приятелство" (2012), медал "Бързам да направя добро" (2014), отличие "За добро дело" (2015). Лауреат на Държавната награда за изключителни постижения в областта на защитата правата на човека (2016). Загива на 25 декември 2016 г. при самолетна катастрофа.

Джордж Майкъл (ист. име Йоргос Кириакос Панайоту) британски поппевец от гръцки произход /1963-2016/.

Джордж Майкъл става известен в началото на 80-те години на 20-и в., когато сформира дуета "Уам!" с най-добрия си приятел - британският певец Андрю Риджли. През 1986 г. Джордж Майкъл започва солова кариера. Има повече от 100 млн. продадени албума. Носител на три награди "Брит" (1988,1991,1997) и две награди "Грами" (1987, 1988). Последният албум на Джордж Майкъл "Symphonica" е издаден през 2014 г./

Подобни статии

  • 22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    22 януари - Приет е първият Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения

    През 1905 г. на тази дата 13-ото Обикновено народно събрание приема първия в България Закон за защита на женския и детския труд в индустриалните заведения. Утвърден е с указ 13 от 23 март 1905 г., обнародван е в "Държавен вестник" от 26 март 1905 г. и е в сила от м. септември 1905 г., припомня БТА. Законът регламентира минималната трудова възраст, работните часове, почивките, отпуска по майчинство, трудовата хигиена, техническата безопасност. Отменен е през 1917 г. със Закона за хигиената и безопасността на труда.

    137
  • 21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    21 януари - Ден на родилната помощ и Бабинден по стар стил

    Денят на родилната помощ. Чества се от 1951 г. с указ на Президиума на Народното събрание като Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. Датата е избрана според празника Бабинден, който по стар стил е на 21 януари, а по нов е на 8 януари, припомня БТА. На този ден професионалистите в родилната помощ - лекари и акушерки си правят равносметка, а родилките им изказват своята благодарност и признание за проявените грижи и всеотдайност.

    174