Христо Янев – Роден победител

Photo: Фейсбук Христо Янев е изкачил втория най-висок връх в Европа – Монблан.

Четирикратен шампион като футболист, носител на Купата на България като треньор и национал на страната ни - Христо Янев наскоро покори още един връх. Майсторът на преки свободни удари успя да изкачи втория най-висок връх в Европа - Монблан (4809 метра), при това в името на благотворителността. Янев направи изкачването в подкрепа на децата от аутистичния спектър и с емоционално-поведенчески проблеми в развитието, както и с проблеми в комуникативното развитие.

Кампанията му носи името "Всяко дете заслужава", като Христо се надява един ден да бъде изграден терапевтичен център за децата с подобни затруднения.

Ицо предприе експедицията за страхотната си кауза редом с трикратния световен шампион във фрийстайл ските Маню Геде, който е планински водач в Алпите.

"Синът ми имаше проблеми, част от спектъра на аутизма, трудно и късно проговори, нямаше да се справим без професионална помощ. Искаме да помогнем на хората, които не знаят за тези неща. Искахме да покажем, че съществува този проблем и да се вземе решение за тези деца още в начална фаза", коментира Янев.

Той признава, че изкачването на най-високия връх в Алпите е била и негова лична битка. Символ на непреклонността му като родител и желанието му да покаже, че решение винаги има. Световният шампион по футбол Оливие Жиру също ще се включи в благотворителна кампания. Янев е получил подкрепа и от последните български топзвезди Димитър Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров.
Целта – бившият национал иска да помогне за изграждането на Център за помощ на аутисти.
Христо така или иначе вече е доказал, че е различен в идеите и подхода си. Колко футболисти знаете, които са написали книга? И то не автобиография, а криминален роман. Янев е автор на "Единственият начин", който си е художествено произведение в жанра.

 

Началото

Янев е роден в Казанлък, а първи треньор му е Венко Паликарев. Баща му също е бил футболист.

„Не си представях да бъда друго, навсякъде съм бил с него по стадионите. Преди неговите мачове ритах на терена, на полувремето – също излизах да ритам топката. Докато се оправяше за мачовете, тичах от едната врата до другата“, признава Янев.

След осми клас Ицо е приет в паралелка в механотехникума с електрокомуникация и френски език. В същото време обаче идва предложение от „Берое“ да отиде в спортното училище в Стара Загора. Естествено, той избира да премине във футболния отбор. Янев дебютира за „Берое“ на 17 години в „Б“ група, след това играе и във „В“ група.

 

Отвличането

„Все още бях ученик. Хората, които ръководиха футбола в Стара Загора, ме бяха затворили в хотел „Загорка“. Един ден обаче, докато си ходех по улицата, спря една кола, излязоха четирима човека, вкараха ме вътре и ме закараха при Станислав Танев в Тетевен. По-късно обаче Танев ми обясни, че иска да направи всичко възможно за моето развитие и ако аз приема да играя в „Олимпик“ (Тетевен), ще направи така, че след време да премина в някои от големите отбори. И той си изпълни обещанието по най-добрия начин. Той и неговото семейство ме приеха буквално като техен син. Докато ме продаде на ЦСКА, той се държа с мен като свое дете“, връща се назад бившият национал.

 

ЦСКА

„Истината беше такава, че „Левски“ и „Локомотив“ (София) даваха повече пари. Боби Божинов ми каза колко много ме иска в ЦСКА, че това е най-добрият вариант за моето развитие. Даже не го изслушах, а помолих да ми даде лист да подпиша. Казах му: „Дай ми лист да подпиша, после ще уточняваме условията...“ После се обадих на баща ми и когато му казах, че съм подписал с ЦСКА, умря от кеф. Баща ми и дядо ми са големи цесекари и логично двамата бяха най-доволни“, разказва Янев.

Още с идването си в ЦСКА показва своята класа. Първо се разписа при най-голямата победа в евротурнирите - 8:0 срещу „Конструкторул“. Три дни по-късно вкарва за първи път за „червените“ и в „А“ група при 3:0 срещу „Ботев“ (Пловдив). Той е два пъти шампион с „червените“ (2003 r 2005г.). През 2005 г. е голямата звезда и голмайстор на един осакатен от контузии отбор, който спечели титла номер 30 в историята на клуба. През същата година е избран за футболист номер 1 на ЦСКА.

 

Вечното дерби

Христо Янев остава в историята с това, че в пет поредни мача се разписва във вратата на „Левски“. През 2005 г. „червените“ побеждават с 1:0 с попадение на Янев, а този гол се оказва шампионски.

„Голът, който вкарах на “Васил Левски” и станахме шампиони, няма да го забравя, докато съм жив. Имах късмета и щастието да съм победител в това дерби и като футболист, и като треньор - тръпката и емоцията е почти еднаква”, споделя Янев.

 

Нападението

След мача в Тирана за Шампионската лига Христо и приятелката му Бистра са нападнати пред дома им. Янев изпада за кратко в безсъзнание, но няма счупвания, а само леки травми. Само три дни по-късно той дори вкарва гол във вратата на „сините“.

 

Ливърпул

Знаете ли какво е чувството да обичаш до лудост един отбор, съдбата да те събере с него и да ти отнеме шанса да излезеш на митичен стадион. Това се случи на Ицо. През 2005 г. трябваше да играе срещу европейския шампион „Ливърпул“ - любимия му чуждестранен тим. Контузи се в 35-ата минута на първата среща. При великата победа на „Анфийлд“ Янев е още контузен и гледа срещата от трибуните.

 

Гренобъл

През юли 2006 г. подписва двугодишен договор с френския втородивизионен „Гренобъл“, а трансферната сума е 350 000 евро. За три години Янев извървя пътя от втора до първа дивизия, за да се прибере в България с екипа на „Литекс“. Там става още два пъти шампион на България (2010 и 2011 г.)

 

Национален отбор

Христо Янев изиграва първия си мач в националния отбор при дебюта на друг Христо – Стоичков (като треньор). През 2004-а халфът влиза като резерва за 1:1 срещу Ейре в Дъблин. Историята показва, че разпише ли се Янев, то България бие. Така е при победите над Исландия, Малта и Япония.

 

Купата като треньор с ЦСКА

През 2016 г. ЦСКА печели Купата на България. Впечатляващото е, че това е първи случай, в който отбор от "В" група печели трофея. Треньор на „червените“ е Христо Янев.

„24 май 2016 година е един от най-щастливите моменти в живота ми. Няма да забравя никога 2005 година титлата, когато целият стадион нахлу и феновете се радваха с нас. Но на финала срещу „Монтана“ си спомням как съдията свири края на мача, а след това видях хората как плачат от радост и гордост. Това е нещо, заради което си заслужаваше всичко“, разказва той.

 

Равносметка

„Мечтата ми беше да играя футбол, да играя пред пълни стадиони и да бъда победител. Шампион съм с два различни отбора, успях да играя пред най-великата публика, да се докосна до националния отбор и за мен това е достатъчно“, прави си равносметка Христо Янев, който дори и извън футбола отново обира овациите.

Подобни статии