Христо Казанджиев: Страната ни трябва да се подготви добре за намиране на алтернативни източници на енергия, преди да предприеме закриване на въгледобивни мощности и тецове

Христо Казанджиев е роден на 30 април 1950 г. Завършил е Минно-геоложкия институт. Работил е по проекти за търсене и добив на петроли газ в България, Либия и Сирия. С повече от 20 години опит в сферата на предоставяне на права за търсене, проучване и добив на енергийни и минерални ресурси и с над 12 години опит в сферата на преноса, доставките и разпределението на природен газ. През 1997-2001 г. е член на съвета на директорите на държавната фирма „Булгаргаз“, а от 2007 до 2009 г. е в управлението на газовия оператор „Булгартрансгаз“. Христо Казанджиев е член на Българския енергиен и минен форум.

"Страната ни трябва да се подготви добре за намиране на алтернативни източници на енергия, преди да предприеме закриване на въгледобивни мощности и съответните тецове, работещи на въглища. Процесът, разбира се, може да започне със затварянето на морално остарелите централи, които представляват много по-голяма опасност за околната среда, отколкото големите тецове в Маришкия басейн", казва Христо Казанджиев, член на Българския енергиен и минен форум.

- Господин Казанджиев, на какво се дължат високите и непрекъснато увеличаващи се цени на природния газ в Европа?

- Основният фактор е недостигът на пазарите, започнал още от края на зимата, а причината е ограничаването на доставките за Европа на втечнен метан. До дефицита се стигна заради големия износ към страните от Източна Азия - Япония и Китай, където цените на доставка са по-високи от европейските. Сега страните от Стария континент купуват откъдето намерят втечнен природен газ - основно от Нигерия или Катар.

Втората причина е намалението на износа от страна на „Газпром“ само до нивата на договорите, без допълнителен износ през Украйна за компенсиране на недостига. Поне така твърдят от руската компания. Затова и редица държави в Европа се принудиха да включат отново електроцентралите си на въглища, за да компенсират високите цени на газа. Наскоро руският монополист увери, че с доставките по „Северен поток-2“ може да увеличи изнасяните количества и по този начин цените ще се нормализират.

- С колко поскъпна природният газ в България от началото на годината?

- Поскъпването досега е над 100%. Вземе ли се предвид и прогнозната цена за октомври, то скокът може да надхвърли 120 на сто.

- Какво да очакваме до края на годината? Докъде може да стигнат цените?

- Има шанс от началото на следващата година да влезе в експлоатация интерконекторът между Хасково и Комотини и по него да започнат доставки на по-евтин азерски природен газ за България. Дано това се случи, защото по този начин ще можем да внасяме по-евтин метан за нашата икономика. От друга страна, не бива да бъдем и големи оптимисти, защото след завършването на строежа на газопровода има и период на тестване на съоръженията.

Досега не сме постигнали разнообразяване на източниците за внос на природен газ. Ключов проект се явява за нас и терминалът за втечнен газ в Александруполис, чиято реализация обаче за съжаление също се отлага във времето. Повтаря се историята с междусистемната връзка (интерконектора) между Стара Загора и Комотини.

- Приблизително колко по-евтин е природният газ, който ще пристига за България от Азербайджан?

- Това е търговска тайна, но предполагам, че е по-евтин с около 30% от получавания сега от Русия. Причината е, че стойността на азерския природен газ по договора ни за доставките е съобразен с котировките на петрола и нефтените деривати на международните пазари и не е „вързан“ със стойностите на метана на спот пазарите в Европа, какъвто е случаят с вноса от „Газпром“.

- Според вас продължението на „Турски поток“ през България изгоден проект ли е за нашата страна? Ще печелим ли достатъчно от транзитните такси, за да можем по-бързо да изплатим инвестираните около 3 млрд. лв. за изграждането му?

- По мое лично мнение от преминаването на „Турски поток“ през България ще имаме малка полза от него. Приходите с транзитни такси от новия газопровод са съизмерими със сумите, които получавахме преди изграждането му. България обаче хвърли 3 млрд. лв. за неговото изграждане и сега всичко зависи от това доколко ще бъде натоварено съоръжението и от размерат на транзитните такси. Преди време служебният министър на енергетиката Андрей Живков каза, че приходите за „Булгартрансгаз“ няма да бъдат такива, каквито са се очаквали и икономическият риск за проекта е много голям и няма как да се откупи във времето. Затова съм и много скептичен относно финансово-икономическата изгода за България от реализацията на този проект.

- Има ли шанс най-после да се намери прословутата „пътна карта“, подписана от България с „Газпром“ за изграждането на „Турски поток“ през нашата страна?

- Разбира се, че има шанс. Последното Народно събрание задължи „Булгартрансгаз“ да намери документа или да поиска копие от него от партньорите си от „Газпром“. От българската държавна компания обаче не се съобразиха с решението на парламента и това не се случи. Така на практика „Булгартрансгаз“ действа като независима от България компания. Всъщност тя винаги е действала като филиал на „Газпром“.

- Какво според вас е бъдещето на мините и въглищните централи в Маришкия басейн?

- Бъдещето е предначертано. Въпросът е сега дали България ще успее да отложи спирането на производството на електроенергия у нас от въглища за възможно по-дълго време, за да може да се осигури по-плавен преход. В настоящия момент и в близките няколко години страната ни е подготвена да закрие въглищните централи. Още повече че това е единственият ресурс за България, на който тя може да разчита за сигурността на електро-енергийните доставки. Страната ни трябва да се подготви добре за намиране на алтернативни източници на енергия, преди да предприеме закриване на въгледобивни мощности и съответните тецове, работещи на въглища. Процесът, разбира се, може да започне със затварянето на морално остарелите централи, които представляват много по-голяма опасност за околната среда, отколкото големите тецове в Маришкия басейн.

- Един от вариантите, за който се заговори това лято, е трите големи централи да минат на природен газ. Бившият финансов министър Асен Василев обаче твърди, че подобна възможност само ще донесе загуба на около 1,2 милиарда, защото през 2030 г. и използването на метан за производство на ток щяло бъде забранено в ЕС.

- От икономическа гледна точка ексминистърът е абсолютно прав. Финансово не е оправдано да се влагат огромни средства в паро-газови мощности. Причината е, че при сегашното състояние на пазарите на природен газ е малко вероятно те да се изплатят за този период, който е по-малък от 10 години. Освен това много трудно биха се осигурили финансови средства за изграждане на подобни централи поради ограниченията от страна на банките, избягващи да финансират с кредити подобни проекти.

Затова България трябва да предоговори един по-дълъг преходен период за нашите големи тецове на въглища в Маришкия басейн, докато страната успее да се подготви за пълно затваряне на тези мощности.

- 2035 година ли е оптимистичният вариант да успеем да задържим затварянето на тези централи?

- Да. 2035 година е оптимистичният вариант или пък дори 2040-а. Всичко обаче е въпрос на водене на преговорите с Брюксел и на проявата на разбиране от страна на ЕС за ситуацията, в която се намират България и обществото ни.

- Смятате ли, че трябва да ползваме опита на Полша? Тази страна от ЕС има много повече въглищни централи от България и делът на тока, произвеждан от тях, има по-голям дял в енергийния микс. Те как са договорили отлагането?

- Те са постигнали това с много работа и лобиране. Полша е започнала процеса още през 2012 г. с отстояването на твърда политическа позиция от тяхна страна. Поляците са успели да се спазарят за плавно закриване на мощностите. Освен това те са в значително по-добра позиция и поради факта, че вече имат терминал за внос на втечнен газ и по този начин е осигурена диверсификация на доставките на това синьо гориво. Затова страната може да си позволи и по-дълъг преход към ниско-въглеродна енергетика.

България обаче без големите тецове в Маришкия басейн би била на ръба на оцеляването.

- Има ли начин да се компенсира след време затварянето им?

- Разбира се, че има. Договорим ли по-дълъг период за закриването на тези тецове, ще можем да започнем изграждането на заместващи ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Тази възможност трябва да се реализира в максимално къси срокове. По този начин страната ни ще може да си гарантира доставките на електроенергия.

Подобни статии

  • Проф. Пламен Павлов, историк, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”: Чакаме проблемът със Скопие да се реши сам

    Проф. Пламен Павлов, историк, във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”: Чакаме проблемът със Скопие да се реши сам

    • Европейските държавни ръководители правят открити жестове към Македония, а пренебрегват България. Не бива да се отнасят към нашата страна като към бедния роднина или блудния син на Европейския съюз
    • Крайно време е да се дисциплинираме малко и да започнем да се учим наистина от грешките си
    • Има много пътища, по които нещата на Балканите могат да се променят, но  нещата трябва да бъдат принципни и поставени на здрава основа
    • Факт е, че Турция се меси във вътрешните работи на Българи
    • Трябва да се обмисли дали хората в чужбина трябва да имат въобще право да гласуват
    136
  • Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    "За един родител е много важно да бъде отговорен за поколението, което идва след него. Трябва да има устойчивост, защото все пак говорим и за интеграция на малцинствените общности. Тя е двустранен процес. Образователните медиатори сме катализаторът на промените в самата общност, защото ние сме между нея и всички институции", казва медиаторът Стефан Стефанов.

    112
  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    145