Художничката Рада Цанкова засяга темата за приятелството в изложба

Photo: БГНЕС

“Как сте, приятели“ – така е озаглавена изложбата на българката, живееща от 25 години в Париж Рада Цанкова. Експозицията е у нас до 4 ноември и може да бъде видяна в Общински културен институт “Красно село”, съобщи БГНЕС.

Рада, която е дъщеря на барабаниста на “Щурците” Петър Цанков и плакетиста Вени Кантарджиева, каза за БГНЕС, че изложбата се е решила съвсем спонтанно и по инициатива на Албена Ненкова и директора на ОКИ “Красно село” Ивелина Кючукова.

“Това е единствената моя изложба, която се осъществява тази година. Реших да засегна темата за приятелството в тези времена. От февруари 2020 имам чувството, че излезе на преден план – виждаме ли се, не се ли виждаме, срещи по различни онлайн канали, хората заеха дистанция един от друг, страх ги е един от друг, страх ги е един за друг. Не по тяхно желание се получи тази дистанция. Получиха се един много разбъркващи пластове и, за да се удържи на отношенията и приятелството исках това да е една топла покана. Рамките, форматите и периодите са различни. Това са картини от моето ателие. Някои са от периоди преди десетина години. Картината, която е на плаката се казва „Преминаване“. Тя е абсолютно актуална – преминаване от един период към друг. При мен се случва от бялото към червеното. Хората преминават от едно световиждане към друго“, заяви тя и добави, че сред изложените картини могат да се видят платна от серията „Рондо“, които са направени със „светещи“ цветове и като чели те сами те канят да се потопиш в тях и те карат да мечтаеш за такива места и светлина, когато си у дома.

В картината “Паметта на планината” Цанкова изобразява ограничението на свободата. Създава я преди години, когато не си е и представяла, че днес тя ще звучи толкова актуално.

“Една планина, по която лазят много хора. Това е центърът на моето изкуство. Човекът, мястото на човека в природата и света. Той е мъничък, светът е голям, къде му е мястото, къде се намира той“, добави още творецът и споделя, че по време на първата вълна на пандемията се е отдала на творчество, защото всичките ѝ планове се отложили за следващата година.

Организаторът на изложбата Албена Ненкова коментира, че не възприема откритата изложба като геройство или прекрачване на някакви граници. Според нея за разлика от миналите времена сега всеки, който не пази възрастни родители или няма хронични заболявания се е отзовал и са заявили, че имат нужда от глътка култура и изкуство и от това, че нещо се случва и продължава.

“Рада направи толкова приятен мост, като мост над Сена – елегантно е и тръгването, и пристигането – и Париж, и София. Не мога да кажа, че е софиянката в Париж и парижанката в София, просто една много стилна дама и талантлив артист”, коментира Ненкова, която подчерта, че не е куратор, но е колекционер на нейни картини и още преди 20 години е организирала нейни изложби.

Според нея Цанкова много се е развила през годините.

“Много се радвам, че цветът и това пълноцветно творчество в днешни дни е по-живо и по-радостно отколкото в предишното време, т.е. тя не се плаши, че остарява, тя се радва, че пораства и израства“, анализира Албена.

Попитана какъв е Париж днес, Рада Цанкова е категорична, че той е променен.

“Намирам Париж за променен от няколко месеца. Всичко, което харесвах в него – културният живот, дори и туристите, които носят по-лековат полъх в ежедневието, възхищавайки се на Айфеловата кула и моста „Бир Акем” носи една много приятна и лека атмосфера в ежедневието, докато човек тича по задачи. Първо намаляха туристите. Парижаните вече са доста изнервени и напрегнати. Няма го това светване на хубавия град, и тъй като културните мероприятия понамаляха и замряха остава само един работен живот на едни напрегнати хора. Този страх, който витае във въздуха е много потискащ“, подчерта Цанкова и сподели, че градът е скован от страх от неизвестното развитие на коронавуриса.

“Съвсем в началото се страхувах, защото още не се знаеше нищо. Аз лично не бих искала да го хвана този вирус, ако може по-нататък, когато се разбере малко повече как да се лекува. Фактът, че правя тази изложба е един жест, че не ме е страх толкова много”, каза още тя.

Наред с негативния ефект от пандемията, творецът успява да види и положителните промени, а това според нея се крие в разчупването на града, в който всичко досега е било строго определено и структурирано като в музей.

“Позитивното е, че ресторантите получиха от кметството да направят тераси на паркинговите места. Това даде една по “cool” визия на Париж, който винаги е бил като един стегнат музей. Така малко се поотпусна. И феноменът, че хората се качиха на колела. Голямата улица „Риволи“ се е превърнала в една писта за колела. Тя беше много мръсна, тъй като имаше много движение по нея. Сега е чудесно. Има една приятна атмосфера. За мен единственият хубав момент в Париж е когато се придвижвам от точка „А“ до точка „Б““, сподели Цанкова и добави, че целият и ден е свързан с много усилия.

Освен художник, тя е преподавател по рисуване и е принудена да се съобразява с новите условия за работа, както и да преподава онлайн, което води до затруднения, свързани с чуването на това, което казва на учениците си.

“Половината от класа са вкъщи, другите са присъствено в класната стая. Много рязко и бързо трябва да се промени педагогическата програма, за да се адаптира“, коментира Цанкова и коментира, че новото време изисква артистите да преосмислят и да сменят начина си на съществуване.

“В днешно време, особено в този дълъг вече период, трябва да съществуват онлайн, да имат някакво движение, защото присъствието и реалният контакт отпадат, което е 60-70% от работата. Творците трябва да намерят нова сцена, за да продължат да съществуват. Въпреки това оставам позитивна. Надявам се, че ще дойдат нови времена, с една нова визия, с нови решения, вече ги има”, каза тя и призна, че въпреки всичко и към момента не ходи на културни събития, а ги следи онлайн.

Неминуемо разговорът с БГНЕС засяга и темата за зачестяващите атаки във Франция и атаката, при която 18-годишен младеж обезглави учител по история.

“Това много ме разтърси защото, първо преподавам, второ – беше много символично да натисне там, където се гради свободата във Франция – свободата на изказа и на мислене. За мен това е много висока форма на духовна бедност, нечленоразделни хора са авторите на атаките. Имам чувството, че това е злото. Всъщност както казваше един познат – дяволът в човека съществува. Ако може да е чистата форма на лошото и злото това е да се възползваш от някакви слабости и фактът, че вниманието е насочено в друга посока. Нямам думи.

Това е агресия, омраза, завист да развалят някаква система, която функционира, която е създадена със столетия. Има много завист. Често пъти има завист в самото начало и желание за съревнование едната страна да има повече“, обясни тя и добави, че винаги се опитва нещата да си ги обяснява по артистичен начин и чрез образи.

По отношение на адекватността на мерките, предприети от нашата страна срещу коронавируса, Цанкова призна, че в началото е давала България за пример, заради своята бърза и навременна реакция срещу невидимия враг.

“В първата част – февруари до лятото България се справи много добре. Много по-бързо дори отколкото Франция. Сега, във втората вълна, намирам, че малко се забавят нещата. Не знам какви са причините. Не е лесно да се взимат такъв тип решения. Каквото и да направят политиците ще бъдат оплюти и това не е само в България”, каза тя.

Пред БГНЕС Рада Цанкова споделя, че по-скоро е доволна от начина, по който президентът Еманюел Макрон взима решения и подчертава, че и той също е много критикуван.

“Намирам, че нещата във Франция се движат добре. Надявам се да има постепенна промяна и падане в броя на болните. Там здравната система е много добре построена. По-притеснена съм как българската здравната система как ще отговори от гледна точка на болниците и фактът, че плановите операции са отменени”, посочва Цанкова притесненията си и добавя, че данъците във Франция са големи, но когато се стигне до лечение, то се получава от всички и е на високо ниво.

Подобни статии