Художникът Венелин Шурелов: Мумията на демокрацията населява пространството край бившия мавзолей

Photo: БТА Венелин Шурелов е роден на 3 юли 1977 г. в Бургас. Завършил е сценография в Националната художествена академия, съосновател и преподавател е в програма "Дигитални изкуства" в НХА, съосновател на Международния фестивал за дигитално изкуство DA Fest, на Арт група "Виа Понтика" и др. Автор е на множество интерактивни инсталации и пърформанси: "Машина за рисунки", Fantomat, Orthoman, Tabula Rasa, Man Ex Machina, Post-Everything и т.н. Има редица сценографски проекти, награждаван е многократно за работата си в областта на театъра (носител е на „Икар“ и „Аскеер“) и съвременното изкуство. В момента работи над гигантската високотехнологична инсталация „Един човек“ на мястото на бившия мавзолей

"Историята на човешкия образ в историята на изкуството всъщност е историята на мисълта на човека за човека", казва художникът Венелин Шурелов, чийто най-нов проект е високотехнологичната интерактивна арт инсталация, която се издига на мястото на бившия мавзолей в центъра на столицата (виж тук). "Твърде много мумии населяват това пространство – мумията на тоталитаризма, мумията на прехода, мумията на демокрацията", казва Шурелов.

- Доц. Шурелов, разбрах, че напоследък много внимателно следите прогнозата за времето. Защо?

- Тя е фактор, подлагащ на изпитание моите намерения и крехки планове, които синхронизирам с много хора с различни дейности и умения. В следващата година и 1-2 месеца, в които интерактивната инсталация „Един човек“ трябва да обживее площадка „Мавзолей“, прогнозата за времето ще е нещо, което ще следя внимателно. Високотехнологичната арт инсталация, която ще се открие на 2 ноември, ще функционира и в лоши, и в добри дни, стига да няма драматични метеорологични крайности. Но още от зачатъка на моята идея съм си представял мрачните есенни следобеди, в които „Един човек“ ще е като един маяк, като комуникационен тотем, чийто връх почти се скрива в мъглите, за да озари със своето светлинно излъчване пространството, на което е разположен.

- Бихте ли ни запознали по-подробно с проекта си „Един човек“, който още от следващата седмица ще започне да функционира поне отчасти?

- То действително ще е като представяне на човек. Изграждането на неговия образ е процес, сходен с изграждането на драматургичен характер, поведенчески модел, чиито специфика, решения, крайности и непредсказуемост трябваше да бъдат предварително заложени. В неговата типология има един много важен елемент: „Един човек“ трябва да представлява жива система, жив организъм – това е необичайно свойство за художествените произведения. Тази живост е свързана с простичката функция, която искам той да извършва: да образува колективно тяло, сбор от всички онези фигури на хора, които обитават неговото непосредствено пространство. Той е снабден с инструменти за постигането на това: 2 видеокамери, които са разположени диаметрално и през определен интервал от време правят кратки записи. Тяхното съдържание се разполага на случаен принцип върху електронно-визуалната повърхност на „Един човек“. В основата на 13-метровата „скулптура“ е солидна метална конструкция. Нейното тегло е около 5 тона и към тях добавяме близо 3 тона електроника и допълнителна техника.

- Как ще постигнете прилика с човешката фигура при тази абстрактна скулптура?

- Когато се каже „Един човек“ ни се иска да виждаме все пак някакви антропологични детайли, някаква анатомичност, близка до нашите представи. Фигурата е стилизирана така, че да напомня човешко тяло и нейната стилизация и форма са пряко зависими от модулите, с които я изграждам: LED дисплеи с определени размери и т.н. Стремил съм се с тази наличност да създам силует възможно най-близко до представите ни за човешкото тяло. Това според мен не е никакъв проблем, тъй като ние сме склонни да разпознаваме човешкото във всякакви трансформации, модификации, мутации, образи... Въпреки че човешкото тяло биологически не се е променило значително в хилядолетията, в изкуството ние виждаме всевъзможни интерпретации на фигурата на човека. Историята на човешкия образ в историята на изкуството всъщност е историята на мисълта на човека за човека.

- Мястото на бившия мавзолей сякаш има лоша карма. Не му бяха намерени задоволителен образ и функции след разрушаването на един от символите на соца. Вярвате ли, че реализацията на вашия проект ще го превърне в позитивна локация?

- Всяка намеса в публичното пространство изменя това пространство. Всеки автор се стреми с мислите, с които зарежда своето произведение, да има по-голям обхват на въздействие, да достига до много повече хора и влиянието му да бъде по-осезаемо. Аз като автор не мога да калкулирам тези ефекти, мога да ги допускам, мога и да ги предизвиквам до някаква степен и те са по-скоро резервирани по отношение на глобалната промяна. Смятам, че за да се случи глобална промяна, в този процес трябва да са намесени много повече играчи и най-вече – самото общество. Наивно би било да смятам, че с магическа пръчица едно причудливо художествено произведение ще разреши проблеми, наслоявани в десетилетията. Но като автор аз съм длъжен да се съобразя с мястото и всички послания, които отправям от високата трибуна на „Един човек“, до известна степен засягат тези проблеми. Твърде много мумии населяват това пространство – мумията на тоталитаризма, мумията на прехода, мумията на демокрацията. „Един човек“ най-малкото би могъл да активира разговор за това коя е убежната точка на нашето общество – дали противопоставянето, на което е по-скоро символ това място, ще се прехвърли и върху творбата, или ние ще намерим у нея някакво свойство, през което да се припознаем и което да зададе някакъв съвременен модел, който да ни покаже, че можем да функционираме като организъм, като система от свързани, зависещи един от друг елементи. Това именно е в основата на произведението – да бъде система, колективен образ, отражение, през което ние можем да понаучим нещо повече за себе си.

- Интерактивната инсталация „Един човек“ ще събира образите на минувачите в „монолитно тяло“. Каква е символиката: че същността на всеки от нас е сбор от множество фактори, че индивидуалните истини изграждат цялостната картина на живота?

- Всичко, което казвате, е попътно на идеята. Но моята отправна точка е по-скоро свързана с колективното тяло, с това, което ни изгражда като общество. Отправната точка – и смислова, и визуална, е един образ, който е вдъхновение за мен: това е корицата на книгата „Левиатан“ на Томас Хобс, където виждаме един човек с корона и скиптър, илюстриращ държавата, чието тяло е изградено от множество малки човешки фигури. Тази отправна точка е свързана с процесите, които ние като общество развиваме, допускайки всеки един съставен елемент да бъде „овластен“, да бъде суверен, да има правото на глас, на изява, на значимост, на видимост през правото да бъде различен и индивидуален. Ние изпитваме непрекъснато върху собствения си начин на живот важността на това да сме скрепени, свързани, съдействащи, подпомагащи, ангажиращи както себе си, така и другите – животът постоянно ни поднася такива уроци, чрез които съзнаваме важността на изграждането на връзки помежду си. Произведението, което предлагам, е един такъв модел.

- „Бронзовата къща“ на Пламен Деянофф, издигната на също място преди 2 години, не събра овациите на столичани и беше оплюта. Опасявате ли се, че „Един човек“ може да събуди подобни реакции? Дочувате ли какво коментират хората, минавайки покрай строителната площадка?

- Основният поток от коментари и мнения предстои. По отношение на негативните моята стартова позиция е, че „Един човек“ не желае да се хареса, той не е красив, не е декорация, която има за цел да кокетира с окото на гражданина. Предварително допускам известна противоречивост в оценките относно външния му вид, но тази противоречивост, държа да уточня, не е самоцелна и в логиката на поредната точка на противопоставяне. По-скоро с това искам да позволя публиката да допусне, че едно художествено произведение може да служи като социална интервенция, може да има своите собствени послания, които не са свързани само с повърхността, с харесването, с одобрението, с масовия вкус. В процеса на подготовка и реализация на проекта аз се опитвам да се ангажирам с различните мнения, включително и с тези, които го отричат, и да внеса моята гледна точка. Смея да твърдя, че на този етап това има ефект. Като че ли „Един човек“ е по-скоро приемлив, интригуващ и има потенциала да се добави в историческата ос на значими културни символи в този град. Той би могъл да бъде образ на спонтанното, вълнуващото, оригинално и неповторимото, но би могъл да отрази и баналното, отчайващата безразличност на средата. Основният двигател, който го захранва, ще сме самите ние.

- Кое бе по-трудно – да получите разрешение да изградите именно тук своята ексцентрична творба, или самата й техническа реализация?

- Човешките възможности непрекъснато се разширяват спрямо желанията и целите, които си поставяме. Аз съм свикнал да работя на високи обороти, да съм ангажиран с много неща едновременно. Не бих казал, че този проект ме е затруднил особено. Поглеждайки назад във времето, след всички етапи през които преминаха подготовката и реализацията, няма някаква несъразмерна тежест, поради която да си помисля, че никога не бих могъл пак да измина този път. Беше ритмичен процес, с множество особености, проблеми и казуси, които трябваше да бъдат адекватно и своевременно разрешавани. Над 150 души са минали през различни аспекти от комуникацията и изработването му – огромен брой хора с различни умения и принос към самия проект, което е може би най-специфичното. Ако ме питате за трудността по реализацията, която би могла да се измери с умората, с физическото и психическото усилие, поглеждайки назад, по-скоро измервам целия процес с купищата хора, с които съм го съгласувал, които съм направил съпричастни и по един или друг начин са съдействали за реализацията му.

- И в предишни свои проекти сте „виждали“ човека като киборг, превръщали сте го в нещо като робот. Това намек за „обездушаване“ на личността в модерния свят ли е, или съзирате и в машината вероятност да има душа?

- Профилът е по-скоро хуманитаристичен, утвърждаващ човека в неговата двойственост, сложност и противоречивост. Технологиите не бих казал, че могат да бъдат еманципирани сами по себе си. Ние ги отделяме от нас, за да можем да се разпознаем – това са образи, от които ние имаме нужда, за да научим повече за себе си. Тоест, аз не смятам, че в тях може да се търси някаква друга субстанция – енергийна, психическа... Вярвам, че технологиите са продължение на човека, те са израз на нашата необходимост да излезем от собствените си очертания. Ние влагаме в тях своите идеали и мечти. Тялото малко по-трудно постига онова, което мисълта и съзнанието извикват. Технологиите са средството, което доставя онова, към което ние се стремим. За мен са прелюбопитни съчетанията между човек и технология и то – заради проекцията, която образуват в това колективно тяло. Как едното плюс другото образуват нещо трето. То е донякъде даоистки принцип, донякъде се основава и на теорията за киномонтажа на Айзенщайн: как като съчетаеш 2 елемента, които са съвършено самостоятелни и различни един от друг, ти образуваш нещо трето, което никога не би допуснал, че се съдържа в тях, когато са поотделно. Това трето, тази убежна точка, която се образува в това трето, е нещото, което ме вълнува като автор. В историята на човека има такива убежни точки, аз ги наричам „културологични актьори“. Те са точно такъв тип хибридни създания – невероятно потентни да обобщят настоящето и същевременно с изключителна проницателност и визионерство маркират перспективите на собственото ни развитие. Стремя се към създаването на такива произведения.

Подобни статии

  • Владимир Тодоров: Гражданската поевтиня драстично до 250 лева

    Владимир Тодоров: Гражданската поевтиня драстично до 250 лева

    "Аз съм изключителен радетел на бонус-малус. Но според мен трябва да се прецизират класовете, с които се качват степените. Трябва да се прецизират нарушенията. Системата трябва да стартира с много по-малък брой нарушения - може би скорост, алкохол, виновно причинено ПТП. Другият сериозен проблем, който съществува, е, че Пътна полиция все още няма единна система за обработка на тези нарушения. Освен това ние виждаме, че поради някаква причина част от платените глоби не се отразяват в системата на КАТ. Затова съветват хората да си носят платежния документ в жабката. Без работеща система на Пътна полиция бонус-малус не може да има", казва в интервю председателят на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи Владимир Тодоров.

    90
  • Радина Боршош: Работя сериозно, не се вземам на сериозно

    Радина Боршош: Работя сериозно, не се вземам на сериозно

    " Почти не минава ден без да ме питат дали героите ни с Александър Сано са оцелели при взрива и снимаме ли „Ягодова луна“. Много се радвам, че хората така харесаха този сериал и искат да има втори сезон. Истината е, че нямам потвърждение от продуцентите кога и дали ще има продължение", казва Радина Боршош.

    465
  • Актьорът Пламен Манасиев: Трябва да престанем да бъдем типично по български професори във всяка област

    Актьорът Пламен Манасиев: Трябва да престанем да бъдем типично по български професори във всяка област

    " Има една нормална реакция: когато хората в салона са по-малко, те като че ли реагират по-събрано, не смеят да отпуснат емоциите си. Но ми се струва, че лека-полека нещата ще се уталожат и това взаимно свързване на актьорите с публиката ще се възстанови напълно. Това, че отново започнахме да прекарваме по 2 часа заедно, беше изключително важно – и за зрителите, и за нас самите. За да продължим да правим това, за което сме учили и което обичаме", казва актьорът Пламен Манасиев.

    138