Хюсеин от Северна Македония възстановява български чешми

Пращат петиция до президента Радев за съдействие да му бъде дадено българско гражданство.

Хюсеин пред бункер, построен от български войници преди повече от 100 години

От няколко години 47-годишният мюсюлманин Хюсеин Изци Хюсеин от Валандовското село Башибоз край Дойранското езеро възстановява построени от български войници чешми по време на Дойранската епопея от 1915–1918 година. Тогава близо 3 години българската войска, съставена от 9-а плевенска дивизия под командването на ген. Владимир Вазов, и 11-а пехотна македонска дивизия са страж в тази част на Солунския фронт и сломяват съпротивата на противниците от Антантата, в които влизат многобройно повече английски, френски, гръцки и сръбски военни части.

Хюсеин е безработен, живее в родното си село, преди няколко години е погребал майка си и се прехранва, като бере горски гъби за продан. Пасе крави и телета на своите съселяни. От време на време е гид на туристически групи, защото в тази западна част на Беласица той е израсъл,

няма да се загуби в нея и със завързани очи

„Българите имате тук музей на открито. Беласица и полето край Дойран е надупчено като швейцарско сирене от бункери и скривалища от Първата световна война. Всеки ден след дъжд излизам за печурки и манатарки, натъквам се на гилзи от снаряди, части от оръдия, пушки манлихери, мини, стотици патрони и какви ли още не муниции изравям изпод шумата“, сподели Хюсеин Изци във Фейсбук пред пишещия тези редове.
През 2017 год. Хюсеин сам със свои средства възстановява каменна чешма, иззидана преди повече от един век от български войници. Чешмата се намира

на няколко километра от родното му село

Установил е местонахождението и на други няколко чешми, част от които са пресъхнали. Възстановил е още няколко, от които вече тече бистра изворна вода. Редовно пуска във Фейсбук снимки на своите находки. Хубавото е, че от България вече му изпращат парична помощ за материалите, с които възстановява чешмите.
„На доста места се натъквам на гробове на загинали тук български войници. През годините сърбоманите в Македония са строшили каменните кръстове, но България трябва да се организира и да събере костите в едно общо гробище в тази част на Беласица. Аз имах ядове с властта тук, когато видяха, че възстанових голямата чешма. Проблеми ми създаваха и че изравям от земята и събирам старите пушки, пищови, бомби, гилзи и патрони, но когато от София на гости ми дойдоха Иво Антонов от Военното министерство и няколко професори историци, вече не смеят да ме закачат. На чешмата работех 10 дни. Иво Антонов ме награди с 2 български медала, когато се срещнахме“, споделя Хюсеин Изци на разбираем български език с характерния за района диалект.
Той се учудва защо българската власт още не е предприела стъпки за организирането на изследователска експедиция и откриването на един музей на открито.
„България тук има много история, а повечето от българските войници и офицери от 11-а македонска пехотна дивизия са били мъже от днешната република Северна Македония. Затова този музей може да се създаде със съгласието на днешната власт в Македония.

Има още много свидетелства, закопани в земята

но те трябва да се изваждат от историци специалисти“, разказва още Хюсеин.
От старите хора той е слушал разкази за войната: „Много мъка, глад и сиромашия е имало. Много убити и ранени. Войниците са садили зелки и патладжани на нивите, за да се прехранват. Водениците и колибите са били превърнати във военни болници. На Беласица и Дойран е бил фронтът, българската войска е започнала да прави железен път през Беласица до Петрич. Войната свършила и железницата не е завършена. Прокаран е бил само път, който и сега се нарича „бугарскиот пат“, казва Хюсеин.
Той с тъга се изповяда, че ако има български паспорт и документ, че може да бъде екскурзовод, ще остане в родното си село. Може и да поработи малко в Германия и да види свят.

За едната кора леб одам в планината да събирам гъби и горски билки. Тука нема работа за такива като мен. С четвърти клас образование съм, не се занимавам с политика, но живо ме интересува българската история. Тука нема леб за мен

Десетки негови български приятели във Фейсбук са подготвили петиция, която скоро ще бъде изпратена до президента Радев за съдействие на Хюсеин Изци да бъде дадено българско гражданство.
От три години насам иманяри от Англия и Франция идват с модерни металотърсачи за „съкровището на поручик Кройф“. Легендата за холандския младши офицер от немската армия, който в края на Първата световна война е заровил някъде в Беласица несметно златно съкровище, е достигнала чак до Албиона и Франция. Хюсеин също потвърждава, че има такова съкровище и то е заровено някъде в бункерите или на друго тайно място при отстъплението на войските от Централните сили през 1918 година: „Търсеха ме и мен да ги водя, влизаха в бункерите, но нищо не откриха. Обещаваха ми част от имането. Аз такива пари не искам, после Господ те наказва. Аз искам с работата си да помагам при създаването на такъв музей на открито. Тук ще идват много туристи от цял свят и Македония ще бъде доволна, защото ще идват пари от туристите“, уверен е Хюсеин, земляците му го наричат Индиана Джоунс.
За доблестта на генерал Владимир Вазов, командващ 9-а плевенска дивизия и 11-а македонска дивизия, и за смелостта и решимостта на седем от неговите храбри войници научаваме от военните архиви. През декември 1917 г. на дойранските позиции малко преди Коледа при командващия 9-а плевенска дивизия генерал Владимир Вазов идват местни български войници.
„Сакаме да си одим за Божик в Преспа, да ни пустиш!, молят бойците генерала, за когото се знае, че

„додето гледа Вазов, дотам требе да го завземем“

„Как ще сколасате с 5 дни отпуск, момчета, трен няма, 60-70 км ще ги вземете за по 2 дни на отиване и връщане и остава 1 божи ден да целунете децата си?“ - пита ги генералът. Те чакат, а той с тънка усмивка им предлага: „Хванете един английски офицер, тогава от мен 20 дни, от царя - 10, и ето ви го цял месец при булките.“ Бойците козируват като при заповед.
На 23-ти вечерта седмина, без да се обадят никому, тръгват в снежната виелица към вражите позиции. Между тях са Евтим Димитров и Сотир Марков от село Претор, Александър Босилков от село Янковец. Води ги подофицерът Христо Гулев от село Арвати, Преспанско, подвойвода от Илинденското въстание. Облечени в бели ризи, те прерязват с ножици тройните телени мрежи и се промъкват зад вражи бункер. Гулев сваля с приклад часовия и нахлуват вътре. 11 пияни британски офицери падат в плен. Обличат ги и тях в бели ризи и 7 км с вързани ръце ги мъкнат до щаба на генерал Вазов в село Фурка.
В тъмното офицер спира с изваден пищов групата: „Парола!“ Гулев раздира бялата риза на един пленник, за да се види сюртукът му: „Това стига ли?“ „Стига!“, невярващ на очите си продумва офицерът и събужда генерал Вазов…

Подобни статии