Иху-аху и накрая тихо

Докато някои се изтягат под палмите, други си закриват бизнеса

Поне 2200 нашенци са пътували до Занзибар от началото на годината досега.

Няколко хиляди българи сметнаха, че е изключително важно точно в този момент, във вихъра на пандемията, на прага на поредния локдаун, да пътуват точно за Занзибар, за да изкарат една вълнуваща ваканция.
Пътуванията, дори до екзотични дестинации, не са забранени. Няма забрана и за Занзибар. Има само 10-дневна карантина. Това означава, че завърналите се от това вълнуващо пътуване 10 дни ще трябва да си стоят вкъщи и евентуално да не могат да работят, освен ако са хоум офис.

Разбира се, това е неудобство – да не можеш да излезеш до магазина, да се срещаш с хора, дори да си хвърляш боклука. Но най-неудобно е да обясниш на работодателя, колегите и близките си, че точно сега, когато кривата на заразяване и смъртност отново се е устремила нагоре и сме пред нов локдаун, когато отново ще се затварят бизнеси, ти ще си аут 10 дни заради едното аху-иху за една седмица на брега на Индийския океан. А също ще си и потенциално опасен за околните, понеже антиковид мерки в Занзибар на практика няма. Няма лошо, всеки има нужда от разпускане. Стига това да не ощетява другите.
А подобно поведение дразни. Живеем сред други хора, имаме социални връзки – с колеги, приятели, роднини. И леко трябва да се замислим как поведението ни влияе на околните. Проблемът не е само здравен, но и етичен.
Не е точно сега моментът да се поставят като приоритет почивките под палмите и селфитата на фона на тюркоазен океан и бял пясък. Има време и за това. Естествено, мнозина виждат шанса си точно сега да отидат на екзотична почивка, понеже офертите са много примамливи. Занзибар всъщност използва пандемията, за да подсили туристическия си сектор, и направи всичко възможно да привлече гости от цял свят с цената на загърбване на всякакви антиковид мерки, дори с отричане, че на острова има вирус. Много българи, които иначе не биха могли да си позволят подобна ваканция, решават сега да се възползват от изгодните цени.

Така обаче постепенно се влиза в омагьосан кръг. Около някои бизнеси примката се затяга все по-силно. Докато други разпускат в Занзибар, излагат се на риск и стават потенциални носители на зараза. Разбира се, че може да се заразиш и в магазина. Но рискът трябва да е преценен и излишният да се елиминира. Защото, ако хиляди неразумно са се изложили на заразата, без това да е свързано с нещо жизненонеобходимо, показателите за смъртност и заразяване няма как да се смъкнат. А така примката около врата на мнозина други, които се чудят как да оцелеят в кризата, ще се затяга още повече.

Подобни статии