Икономистът проф. Ганчо Т. Ганчев: Само парламент може да намали ДДС на тока

Необходимо е индексиране на пенсиите и социалните плащания

Проф. д-р Ганчо Т. Ганчев е роден на 13 април 1953 г. Завършил е международни икономически отношения в Москва. Специализирал е във Франция, САЩ, Великобритания и Германия. Бил е председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие, преименувана по-късно в Агенция за икономически анализи и прогнози. Бил е декан на Стопанския факултет в Югозападния университет “Неофит Рилски”, където преподава и в момента

"Политиката на водещите централни банки, насочена към наливане на ликвидност с оглед противодействие на кризата, породена от COVID-19, както и нарастващите фискални дефицити на повечето страни, също създава предпоставки за подхранване на инфлацията. Това нарастване на цените се прехвърля и върху българската икономика", казва в интервю за "Телеграф" икономистът проф. Ганчо Т. Ганчев.

- Проф. Ганчев, всичко поскъпва – ток, газ, вода, парно, основни хранителни продукти... Като макроикономист как си обяснявате това явление?

- Основните фактори са свързани с глобалната икономика. Както е известно, инфлацията се ускорява или поради нарастване на разходите или вследствие на прекомерното търсене. И двата канала са налице. Нарушаването на международните вериги на доставки и поскъпването на петрола, газа и електроенергията на международните пазари са факт. На регионално равнище определено въздействие в посока на временно увеличаване на цените на енергоносителите оказва и зелената сделка на ЕС. От друга страна, бързото възстановяване на икономиките на Китай, САЩ, ЕС и другите водещи световни икономики доведе до нарастването на търсенето на суровини и енергоносители. Политиката на водещите централни банки, насочена към наливане на ликвидност с оглед противодействие на кризата, породена от COVID-19, както и нарастващите фискални дефицити на повечето страни, също създава предпоставки за подхранване на инфлацията. Това нарастване на цените се прехвърля и върху българската икономика.

- Много държави по света, особено в Европейския съюз, се опитват да сложат нещо като хомот пред увеличаващата се инфлация. Доколко успяват?

- Засега централните банки се въздържат от затягане на монетарната политика, тъй като се страхуват от изпадането на икономиките в криза. Фискалните политики също остават като цяло непроменени. Дори МВФ неотдавна реализира нова емисия на специални права на тираж, която също способства за нарастване на глобалното търсене. Правят се опити за локално овладяване на нарастването на цените на електроенергията и газа чрез намаляване на данъците, ограничаване на износа и диверсификация на доставките. Засега успехът на тези мерки е ограничен.

- България също е част от глобалната икономика. Но си имаме и локални особености. Какви са лостовете на държавата за контрол върху инфлацията? Например да се намали ДДС или въобще да се премахне временно за доставките на ток и газ, както ще направят в Чехия.

- България е във валутен борд. Централната банка не може да провежда автономна антиинфлационна политика. Цената на електроенергията на свободния пазар се влияе силно от тенденциите на европейския пазар вследствие на въведената либерализация. Намаляването на данъчното облагане е възможна мярка, но изисква санкция на парламента и е извън прерогативите на едно служебно правителство. Нещо би могло да се направи по линията на правилата на енергийната борса, като се премахнат поръчките с нелимитирана цена, изместващи кривата на търсенето и водещи до по-високи цени. Тъй като България е нетен износител на електроенергия, ограничаване на износа и лимитиране на борсовите цени също би могло да помогне. Такива мерки обаче би трябвало да бъдат съгласувани с ЕС. България има основания да поиска изключение от общите правила, тъй като нашата икономика е най-енергоемката в ЕС и е особено уязвима при поскъпване на енергията. В дългосрочен план сегашната енергийна криза изисква преосмисляне на енергийната стратегия на страната и реализиране на плановете за развитие на атомната енергетика.

- Има ли въобще рецепта срещу нарастването на цените? Каква трябва да бъде политиката на доходите? Бихте ли направили аналогия с други периоди от по-близката ни история?

- Ускоряването на инфлацията е глобален проблем. Повишаването на цените като цяло не може да бъде избегнато с инструментите на националната икономическа политика. Това, което може и трябва да се направи, е да се помогне на тези социални групи, които са особено уязвими от поскъпването на електроенергията и потребителските стоки. Необходимо е индексиране на пенсиите и социалните плащания. За съжаление трудно може да бъде даден пример за адекватна социална политика в предишни периоди. Досега държавата като цяло предпочиташе да прехвърли проблемите върху най-уязвимите.

- Свидетели сме обаче на повишени приходи в бюджета от по-високите данъци вследствие на увеличаващите се цени. Къде е границата, която не бива да се преминава?

- Действително при по-високи цени нарастват и приходите от ДДС и акцизи. Това представлява източник за компенсиране на отбелязаните социални групи с фиксирани доходи, зависещи от държавата. От друга страна обаче, високото косвено данъчно облагане поддържа инфлацията и затруднява бизнеса. Това налага балансирана политика по отношение на косвените данъци, която да гарантира достатъчно приходи, без да поставя бизнеса и потребителите в затруднено положение.

- Смятате ли, че заради предстоящите извънредни парламентарни и редовни президентски избори се нагнетява изкуствено напрежение?

- Предстоящите избори две в едно естествено засилват политическото напрежение. Политическите партии и отделните кандидати за президенти имат различни визии за решаването на сложните икономически, социални и здравни проблеми. Това противопоставяне засилва протестната активност на гражданите, деловите среди и профсъюзите.

- Новото двайсет за страната ни е въвеждането на т. нар. зелени сертификати. На много места вече има протести на тези, които не искат да се ваксинират. Закъсняла ли беше тази мярка и дали ще свърши работа?

- По редица причини ние се оказахме в „перфектната буря“ от гледна точка на кризата с COVID-19 - висока заболеваемост и висока смъртност в съчетание с най-ниското равнище на ваксиниране в ЕС. При това положение нито една мярка не може да бъде наистина ефективна. Например зеленият сертификат, при ниска степен на ваксиниране и кратки срокове на въвеждане, определено създава проблеми за бизнеса и гражданите. Зеленият сертификат действително закъсня, но вече се очертава засилен интерес към ваксинирането. Да се надяваме, че това ще продължи.

- Каква е вашата оценка за работата на служебното правителство? Доста го критикуват напоследък...

- Основната грешка на служебното правителство е подценяването на здравната криза, свързана с COVID-19. Още първото служебно правителство би трябвало да обяви борбата с пандемията и преминаването към масова ваксинация като основна стратегическа цел наред с провеждането на справедливи и честни избори. Ако втората цел беше като цяло реализирана, то първата беше неглижирана. Служебното правителство си постави като основна задача разобличаването на корупцията и нарушенията на предишното управление. Това обаче е задача, която изисква координираните усилия на прокуратурата, съдебната и законодателната власт и излиза извън възможностите на едно служебно управление.

- Чуждите инвестиции са на рекордно ниско равнище, сочат данните на БНБ. Вашият коментар?

- Чуждестранните инвестиции са на ниско равнище от няколко години. През последните месеци политическата неопределеност в страната допълнително отблъсква чуждестранните инвеститори. Единствено формирането на стабилно редовно правителство с ясна икономическа стратегия може да върне интереса на чуждестранните компании.

Подобни статии

  • Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    "За един родител е много важно да бъде отговорен за поколението, което идва след него. Трябва да има устойчивост, защото все пак говорим и за интеграция на малцинствените общности. Тя е двустранен процес. Образователните медиатори сме катализаторът на промените в самата общност, защото ние сме между нея и всички институции", казва медиаторът Стефан Стефанов.

    106
  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    138
  • Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Данните сочат, че около 2-3% от спортистите получават миокардит след боледуване от COVID-19

    "Много са предизвикателствата с които ни се налага да се справяме. Съвременните спортни лекари трябва да се ориентират в свят, в който родителите, играчите, феновете и институциите искат да видят спорт, като същевременно се опитват да смекчат разпространението на Covid-19 и да предпазят спортистите от потенциални късни и дълготрайни ефекти на вируса. Това не е никак лесна задача, защото освен грижи за предпазване от настоящата пандемия, спортният лекар следва да изпълнява и много ежедневни задължения, насочени към поддържане на здравето на професионалните атлети на топ ниво, особено сега - в годината, когато се провеждат Олимпийските игри", казва в интервю за "Политика" д-р Енчо Стоянов – специалист по спортна медицина.

    188