Индикатори на краен етноцентризъм в обществото

Снимка: outlookafghanistan.net

Има индикатори на краен етноцентризъм в нашето общество, сочи изследване "Радикализация на неприемането. Групова омраза и дясно-екстремистки нагласи в България" на агенция АФИС по поръчка на Фондация "Фридрих Еберт". Данните бяха представени в Националния пресклуб на БТА.

Изследването е за август-ноември 2020г., направени са 1200 ефективни телефонни интервюта като номерата са случайно генерирани.

Антоний Тодоров уточни, че силният етноцентризъм не означава непременно склонност към насилие, а по-скоро да се наблюдава такова отстрани.

Според екипа, участвал в проучването, крайно десните нагласи се прокрадват вече и в центристките групи на обществото ни. Тенденцията за това дясно мислене се засилва, крайните десни групи се радикализират, отхвърлят се достоверни източници на познание като наука,образование, медиите, е сред изводите в анализа.

Един от пет пълнолетни у нас заявява, че никога не е общувал с други етнически групи,съобщи Стефан Георгиев. Малко под 30 процента често общуват с други етноси, а рядко - близо от половината от пълнолетното население.Тези, които никога не общуват, са хора най-вече от малките населени места, селата и тези, които се самоопределят като десни, по-десни и заявяват по-крайни позиции, обясни Георгиев.

Едва 22 на сто са склонни да приемат за съгражданин човек от турски произход, 15 процента - от ромски, сочи изследването. Когато става въпрос дали сме склонни да се сродим с хора от друг етнос - за турски произход готовност изразяват 15 на сто, за ромски - пет процента, коментира Стефан Георгиев.

По петстепенна скала са оценени нагласите, свързани с етноцентризъм, и те показват, че 57 процента от запитаните са напълно съгласни, че всички трябва да се гордеем с България, несъгласните са под три на сто. Почти всеки трети пълнолетен е съгласен, че всички трябва да се гордеем, че сме българи, подчерта Георгиев.

Изцяло съгласни, че у нас има прекалено много чужденци са 18 на сто от респондентите, изцяло несъгласни са 19 процента.

Всеки трети е напълно съгласен, че ислямът е чужд за българската култура, както и,че не трябва да се позволя повече мюсюлмани да се заселват у нас, според проучването.

Анализът включва и доколко индивидът е склонен да възприема десноекстремистки тези. Данните сочат за евентуален потенциален расизъм, коментира на свой ред Чавдар Найденов. Имаме отрицателен стереотип за ромите,те са идеалният носител на представата за "чужд", посочи той. По думите му, 52 процента са съгласни, че ромите са склонни към криминални деяния. От анализа се виждало още, че у нас не е разпространен особено възгледът "различните народи не бива да се смесват", но все пак се споделя, отбеляза Найденов.

Не се е потвърдило очакването им, че в периода на пандемията страховете у всеки човек ще се "излеят" в посока засилване на конспиративното мислене.

Подобни статии

  • Д-р Ана Матишак: Жените с по-високо образование са по-неуспешни в реализиране на желанието си за раждаемост

    Д-р Ана Матишак: Жените с по-високо образование са по-неуспешни в реализиране на желанието си за раждаемост

    Из цяла Европа нивата на раждаемост са ниски. Това е особено голяма грижа в страни, в които ниските нива на раждаемост са съпроводени с високи нива на емиграция. Много жени и мъже нямат възможност да имат толкова деца, колкото искат, понеже са изправени пред различни препятствия, включително предизвикателства в баланса между кариера и семейство или предизвикателства, свързани с достъпни жилища. Това са част от изводите, който направиха експертите, участващи в министерската конференция по демографската устойчивост на тема "Да изградим демографското бъдеще на Европа: Пътища за обществата за просперитет в свят на бърза демографска промяна".

    116
  • Индекс на уязвимостта 2021: България е на четвърто място по податливост на външно влияние сред осем държави от Централна и Източна Европа

    Индекс на уязвимостта 2021: България е на четвърто място по податливост на външно влияние сред осем държави от Централна и Източна Европа

    Общият индекс на уязвимост на България е 42 пункта - това я поставя на четвърто място по податливост на външно влияние сред осемте държави, участвали в изследването за разработване на Индекса за уязвимостта за 2021 г. на Центъра за изследване на демокрацията, координиран от Глобсек, Словакия, с подкрепата на Националния фонд за демокрация на САЩ. Данните бяха представени на пресконференция в Националния пресклуб на БТА от Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията и експертите от Центъра Мартин Владимиров и Горан Георгиев.

    156