Инж. Красимир Коев: Ще обновим една четвърт от старите лозя до 2023 г.

Нито една българска винарна не е фалирала по време на пандемията, казва изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното

Красимир Коев е завършил „Екология и опазване на околната среда” в ЛТУ, София и „Стопанско управление на малки и средни предприятия” в ТУ, София. Специализира в Държавния департамент на САЩ и Лондон. Бивш изпълнителен директор на Националния институт за изследване на виното. Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното от 2009 г.
  • Произведеното вино през миналата година е 83 млн. литра
  • Делът на електронната търговия в сектора нараства
  • 20-30% загуби отчитат  предприятията в бранша

- Г-н Коев, как се отрази пандемията на лозаро-винарския сектор у нас?

- Както в почти всички останали сфери на икономиката, така и в лозаро-винарския сектор имаше загуби, причинени от пандемията. Причина за това стана затварянето на редица сектори. Реализацията на виното в хотелите, ресторантите и кафенетата (ХОРЕКА сектора) ту спираше, ту се възстановяваше. Винарските предприятия у нас съобщават за загуби именно от по-малки заявки от тези клиенти.

Износът също претърпя леки корекции. Въпреки това нямаме нито една фалирала винарска изба. През 2018 г. работещите винарски предприятия в страната са наброявали 268, година по-късно стават 282, а през 2020 вече са 317. Общото количество на преработеното грозде в тях през изминалата година е 115,5 млн. кг, а произведеното вино е 83 млн. литра. През 2019 г. винопроизводството е достигнало 91 668 500 литра. Наблюдавахме и прецедент – няма болести по гроздето, нито е било унищожено от градушка, но заради засушаването се получи така, че като обем то бе доста по-леко – в гроздовото зърно имаше много по-малко количество сок от предходната година. През 2019 г. добивите са били в размер на 129 158 000 кг. Плододаващите лозови насаждения на територията на България са 60 162 ха, а регистрираните гроздопроизводители на територията на страната са 41 715 лозарски стопанства.

- Какви мерки бяха предприети за допълнително подпомагане на земеделските стопани и винарите?

- Самите ние сме държавна агенция, която осигурява възможност за финансиране по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор, която е с период на действие 2019-2023 г. Общият бюджет по нея е 133 810 000 евро, като за всяка година по мерките се разпределят 26 762 000 евро. Схемите, които се финансират по тази европейска програма, са преструктуриране и конверсия на винените лозя, застраховане на реколтата грозде, инвестиции във винарски предприятия и кризисната мярка събиране на реколта на зелено. Тя позволява на лозарите, които не желаят да участват на пазара на грозде, още през май-юни месец да окастрят абсолютно всички чепки в лозовите си насаждения и така да получат компенсация, че няма да участват на пазара. През изминалата година подпомагането за подобна дейност на декар беше малко над 300 лв. Другото нещо, което се подпомага, е кризисното съхранение на вино – това е мярка за винарски предприятия със  застой в реализацията на своята продукция. Тазгодишното й издание предстои да стартира през март. Тя се радва на изключително голям интерес сред винарите, тъй като по този начин браншовиците се подпомагат със 7 стотинки месечно на литър вино, което не могат да реализират.

Има и мярка „Информиране в държавите членки” – тя е свързана с отговорната консумация на вино. Разполагаме с достатъчно средства по абсолютно всички мерки. През миналата година за пръв път гроздопроизводителите получиха подпомагане и по програмата de minimis – предоставиха им се по 250 лв. на ха. Общият бюджет беше 19 363 000 лв. Имаше възможност по COVID мярката да получат финансиране по 30 лв. на декар заради епидемичната обстановка в целия Европейски съюз. Тази година процентите на субсидиране на мерките, които обобщих, са завишени, а самоучастието на всички гроздо- или винопроизводители съответно се намалява. За изкореняване на стари и засаждане на нови високопродуктивни сортове субсидията скача от 75 на 90%.

По мярката за инвестиции в предприятията подпомагането за микро-, малки и средни фирми се завишава от 50 на 70 на сто. Увеличение от 25 на 35% има за тези с по-малко от 750 служители или с оборот по-нисък от 200 млн. евро, от 15 на 25% пък скачат субсидиите за предприятия с над 750 служители или над 200 млн. евро годишен оборот. Максималното подпомагане за един такъв проект е 800 000 евро за година или 2 млн. евро за срок от 3 години.

При застраховането на реколтата 80 на сто от стойността на застрахователните премии, включващи загуби от природни бедствия, също се поемат по тази мярка. При събирането на реколтата на зелено - външното финансиране се покачва от 50 на 70%. Периодът за съхранение на вино пък обхваща 16 октомври 2020 г. -  20 септември 2021 г.

- Какъв е спадът в реализацията на вътрешния пазар?

- Според бранша процентите варират, но загубите на винарските предприятия са между 20 и 30%. Те обаче не са предизвикали фалити, няма и предприятие, което да е спряло работа или да е обявило нулева година. Електронната търговия даде голям импулс и значителна част от сделките минаха през нея. Въпреки това, когато туристопотокът в летните и зимните курорти е намален, а ресторантите не работят, това се отразява и на продажбите на вино.

- Увеличават ли се площите с типично български винени сортове грозде?

- Да, увеличават се. Хегемонията на широко познатите в цел свят сортове премина. Вече търговците, а и туристите, които посещават дадена страна, търсят нещо автентично за дадения регион. Винарският туризъм у нас бе на високи обороти с изключение на този през 2020 г. Търсят се основно български сортове, които дават характерния облик на страната. Когато това се съчетае с кухнята и забележителностите, които имаме в малък периметър, привличаме туристи. Мога да дам пример с Мелнишкия регион – широка мелнишка лоза, керацуда, димят, мавруд, врачански мискет и гъмзата. Търси се нещо по-различно от необятното море на каберне и мерло.

- Каква част от лозовите масиви у нас са обновени?

- Откакто сме влезли в ЕС през 2007 г., всяка година между 10 000 и 12 000 декара нови лозови насаждения влизат в плододаването на страната. В един такъв период, например 2013-2014 г., имаме около 150 000 лозови насаждения. Лозите могат да издържат между 50 и 100 години. Има около 20-25% стари лозя, които смятам, че ще успеем да обновим до 2023 г. чрез мярката преструктуриране и конверсия. Стари обаче не означава, че са занемарени, а се отнася до периода им на засаждане. Така например в Италия най-младите лозови насаждения от сорта просеко са на около 70 години.

- Как да познаем хубавото вино в магазина?

- Потребителите могат да познаят хубавото вино по това, че е с произход България, то е на световно ниво. Сред топ 5 сме в световната класация на производители на качествени вина. Като цени не могат да ни конкурират по никакъв начин, така че апелирам българските граждани да дадат своя патриотичен принос за подпомагане на родно производство. Ако изберат българската продукция, няма да сгрешат и ще останат доволни.

 

Подобни статии