Инж. Мустафа Ахмедов: Шансът за оцеляване и конкурентоспособност на българските стоки в големия европейски пазар е да съумеем да се кооперираме

Мустафа Ахмедов е основател и бивш председател на Сдружение на предприемачите „Лудогорие“. Член на УС на Съюза „Произведено в България“. Индустриален инженер и магистър по Международен бизнес. Женен с едно дете.

"Единственият шанс за оцеляване и конкурентоспособност на българските стоки в големия европейски пазар е да съумеем да се кооперираме. Нашият пазар не е толкова голям, че да имаме лукса да се конкурираме, но все пак сме част от европейския икономически пазар и затова е задължително да съумеем да се кооперираме поне вътрешно, за да стигнем до външните пазари, тъй като именно те ще държат икономиката ни жива и жизнеспособна в условия на криза", казва инж. Мустафа Ахмедов, член на УС на Съюз "Произведено в България".

- Г-н Ахмедов, вече година и половина страната е в условия на пандемия. Как се отрази здравната криза на бизнеса, занимаващ се с производство на български изделия?

- Пандемията нанесе сериозен удар не само на българския бизнес, а на този в цял свят. Малките и средните предприятия се оказаха напълно неподготвени за подобно нещо. Продължителното прекъсване и преструктуриране на веригите на доставките беше полезно за нас, но и същевременно болезнено. От една страна осъзнахме, че трябва да диверсифицираме източниците си на доставки, а веригите да бъдат в няколко алтернативи. Затварянето на Китай предизвика колапс в целия свят – корабните доставки все още не могат да бъдат възстановени, в сферата на транспорта също имаше сериозни сътресения. Тепърва усещаме ефекта от кризата. До преди 1 година всички бяхме в шок – това обаче накара предприемачите в страната да се замислят как бизнесът им да продължи да съществува при подобни кризи и още повече през следкризисния период. На национално ниво пандемията представляваше една добра възможност - Европейският съюз осъзна, че нямаме достатъчно доставчици. България например беше един от основните източници на производителите на маски по време на COVID кризата. Именно тогава от ЕС осъзнаха, че зависимостта ни от трети страни може да доведе до липса на елементарни принадлежности като предпазни средства. Благодарение на все още живия ни текстилен сектор, ние успяхме да се включим много добре. В по-развитите европейски страни този бранш бе изнесен в страни като Китай, Турция и Индия. Отново повтарям, че това бе една добра възможност за България и трябва да се възползваме от това, че сме запазили тази индустрия и да продължаваме да инвестираме в нея. Държавата също трябва да помага, за да може подобен тип бизнеси да отговарят на вътрешнообщностните нужди в ЕС.

- Доколко държавните мерки, приложени до момента в помощ на предприемачите у нас, се оказаха навременни?

- Смятам, че финансирането бе крайно недостатъчно и хаотично. Това обаче е напълно разбираемо и не можем на корим никой – ситуацията бе твърде динамична. Остава ни единствено да се радваме, че поне се положиха определени усилия. Занапред трябва да следим световните тенденции – как успяват на помагат на бизнеса, особено на малките и средните предприятия.

- Доколко българският малък и среден бизнес успяват да се конкурират със субсидирания внос на стоки от другите държави от ЕС и трети страни?

- Единственият шанс за оцеляване и конкурентоспособност на българските стоки в големия европейски пазар е да съумеем да се кооперираме. Нашият пазар не е толкова голям, че да имаме лукса да се конкурираме, но все пак сме част от европейския икономически пазар и затова е задължително да съумеем да се кооперираме поне вътрешно, за да стигнем до външните пазари, тъй като именно те ще държат икономиката ни жива и жизнеспособна в условия на криза. Аз съм убеден, че в България имаме достатъчно качествени предприемачи и служители, които могат да произвеждат продукти на световно ниво. Като пълноправни членове на ЕС ние спокойно можем да кажем, че стоката е произведена в България и има европейско качество

- Видимо е, че подкрепяте въвеждането на допълнителни мерки в подкрепа на малкия и средния бизнес. Според Вас в какво трябва да се изразява тази помощ?

- Съюз „Произведено в България“ поддържа партньорски отношения с Асоциацията на индустриалния капитал и заедно участваме в Съвета за тристранно сътрудничество. През последните седмици координираните ни действия са свързани с високите цени на електроенергията. Той е изключително актуален и в момента, тъй като цената на тока рефлектира сериозно върху бързооборотните стоки. За останалите мога да кажа, че изпитват сериозни затруднения. Доставчиците например работят с дългосрочни договори, които не могат да бъдат изменяни.

- Кои сектори от производството на български стоки понесоха най-големи загуби и каква част от него прекрати съществуването си?

- Не считам, че трябва да разглеждаме бранда “Произведено в България“ единствено като производство. Ресторантьорството, хотелиерството и фитнесът също се приемат за услуги и са „произведени“ у нас. Иска ми се да говорим генерално - всеизвестен факт е, че най-сериозен удар понесе именно туристическият бранш. Покрай тях кризата рефлектира и върху други сектори като транспортния. Не мога да кажа ли някой сектор напълно е преустановил дейността си конкретно заради пандемията. Здравната криза обаче създаде нови ниши, а ние като предприемачи сме длъжни да сме достатъчно будни и да ги обслужваме

- Научиха ли се малкият и средният бизнес у нас да се сдружават в търсене на пазари за продукцията си и увеличаване на своята конкурентност?

- Считам, че е по-правилно е да се попита дали пандемията ни научи да се кооперираме. За съжаление, все още сме много далеч в класациите за коопериране между отделните браншове в България. Виждаме много добри примери в съседните ни страни – обособяване в различни клъстери и подпомагане от държавата. Самите клъстери пък често разполагат с част необходимите ресурси и съумяват да ги обединят всичките. Ако например се нуждая от 50% от капацитета на дадена машина, лично аз нямам проблем мой конкурент да използва другата, за да бъдем ефективни. В развитите страни са съумели да разработят такава методика за работа. Считам, че и в България трябва да се научим да работим по този начин, за да извличаме максимума от дадена икономическа дейност.

- Пандемията даде „зелена светлина“ и за въвеждането на различни технологични иновации в различни предприятия и болнични заведения. Според Вас колко важна е тяхната роля в борбата с COVID-19?

- Като инженер по образование самият аз реших, че следва да допринеса за решаването на COVID кризата от технологична гледна точка. За около месец успях да изобретя кабина за дезинфекция. Идеята ми беше процесът да бъде напълно автоматизиран. В началото на пандемията дезинфектантът се превърна в изключително скъп консуматив – докато преди години той се търгуваше за стотинки, тогава достигна цена от 4-5 лева за малко шише от 100 мл. Оказа се, че тя е единствената в света, до август вече се бяха появили около 20 в целия свят. За 2 месеца успяхме да организираме производство, да я сертифицираме и да я пуснем на пазара. Такава кабина вече е налична в болници, общини и други административни учреждения с по-голям човекопоток. Вече разполагаме с машини, които почистват помещения от 20-30 квадратни метра за по-малко от минута при стойност на изразходвания дезинфектант 20-30 стотинки. В тях един човек може да се дезинфекцира от глава до пети срещу 15 стотинки. Още преди пандемията изобретихме и прототип на термометър, който автоматично измерва телесната температура. Той вече е патентован и ако успеем да осигурим финансиране, ще бъде реализиран като български продукт. Устройството цели да се избегне посещението при пациента, то трябва единствено да бъде поставено в неговата стая, а лекарят или медицинската сестра например получават данните. Предвидено е то да бъде използвано основно в домашни условия.

Подобни статии

  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    72
  • Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Данните сочат, че около 2-3% от спортистите получават миокардит след боледуване от COVID-19

    "Много са предизвикателствата с които ни се налага да се справяме. Съвременните спортни лекари трябва да се ориентират в свят, в който родителите, играчите, феновете и институциите искат да видят спорт, като същевременно се опитват да смекчат разпространението на Covid-19 и да предпазят спортистите от потенциални късни и дълготрайни ефекти на вируса. Това не е никак лесна задача, защото освен грижи за предпазване от настоящата пандемия, спортният лекар следва да изпълнява и много ежедневни задължения, насочени към поддържане на здравето на професионалните атлети на топ ниво, особено сега - в годината, когато се провеждат Олимпийските игри", казва в интервю за "Политика" д-р Енчо Стоянов – специалист по спортна медицина.

    121
  • Истеризираното общество е неконтролируемо

    Истеризираното общество е неконтролируемо

    Дебатът по дадена тема без сблъсък се превърна в мисия невъзможна

    "Истеризираното общество е поляризирано и радикализирано общество. Общество, белязано от известно насилие на социалните отношения, без чувство за мярка, без оттенък; обхванато от някаква лудост и екзалтация, които го карат да си загуби ума. Общество, белязано от блудкавост и деградация на публичния дебат. Общество, белязано от банализиране на насилието във всекидневието, от все по-рязко говорене, от известна радикализация онлайн в социалните мрежи. Общество, белязано от диктата на мнението, в което противникът се превръща във враг: трябва да имате мнение за всичко, веднага; това мнение дори се превръща в идентичност (нападат мен, ако го оспорват); дебатът по дадена тема без сблъсък се превърна почти в мисия невъзможна".

    112