Интерпол си избра президент, обвиняван в изтезания

Насер Ахмед Насер aр Раиси, командващ силите за сигурност на ОАЕ, води от миналата година кампания, за да бъде избран начело на агенцията за полицейско сътрудничество.

Генералът от Обединените арабски емирства Насер Ахмед Насер aр Раиси, срещу когото има няколко жалби, подадени във Франция и в Турция заради мъчения, беше избран днес за президент на Интерпол, предаде Франс прес, като се позова на съобщение на организацията.

Постът е до голяма степен почетен, тъй като истинският шеф на организацията е нейният генерален секретар. Но правозащитни организации и европейски депутати се противопоставиха на кандидатурата на Ар Раиси и смятаха, че тя накърнява имиджа на международната полицейска организация.

Президентът на Интерпол има мандат от 4 години, извършва тази работа на доброволна основа, без заплащане и запазва длъжността, която заема в родната си страна.

Правозащитници бяха твърдо против: събрало се в Истанбул, Общото събрание на Интерпол, което трябва да избере нов президент на Международната организация на криминалната полиция, можеше и се спря на обвиняван в изтезания генерал от Обединените арабски емирства.

Насер Ахмед Насер aр Раиси, командващ силите за сигурност на ОАЕ, води от миналата година кампания, за да бъде избран начело на агенцията за полицейско сътрудничество, като има само един съперник - Шарка Хавранкова от Чехия.

Уставът на Интерпол дава на президента предимно почетна роля. Генералният секретар Юрген Щок, преизбран през 2019 г. за втори петгодишен мандат, е човекът, който ръководи текущите дела.

Въпреки това редица наблюдатели се притесняват от евентуалното избиране на Раиси за президент на организацията.

"Дълбоко убедени сме, че евентуално избиране на генерал Раиси би навредило на мисията и репутацията на Интерпол и би навредило сериозно на възможностите на организацията да изпълнява мисията си", пишат, в писмо с дата 11 ноември, адресирано до председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, трима евродепутати, включително Мари Арена, председателка на подкомисията към Европейския парламент по правата на човека.

Още през октомври 2020 г. 19 неправителствени организации, сред които "Хюман райтс уоч", изразиха

притеснения от възможността за избиране на генерала от ОАЕ

Според тях той е "член на апарат за сигурност, който системно взема под прицел мирната опозиция".

Паралелно с това, през последните месеци бяха подадени няколко жалби срещу Раиси за изтезания. Исковете бяха заведени във Франция, където е централата на Интерпол, и в Турция, страната домакин на Общото събрание.

Един от ищците, британецът Матю Хеджис, разказа, че между май и ноември 2018 г. е бил държан в затвор и изтезаван в ОАЕ, след като бил арестуван по фалшиви обвинения в шпионаж по време на посещение с цел обучение.

В един от тези искове неправителствената организация Център за човешки права в Залива обвинява генерала в "изтезания и варварство" срещу опозиционера Ахмед Мансур, държан от 2017 г. в килия с площ 4 квадратни метра "без дюшек, нито защита срещу студа", както и без "достъп до лекар, хигиена, вода и санитарни помещения".

Засега тези съдебни процедури не са приключили.

Сигнал към авторитарните режими

"Очевидно съм в течение на обвиненията" срещу Раиси, каза пред медиите генералният секретар на организацията Юрген Щок, но подчерта, че "страните членки са тези, които трябва да гласуват".

"Президентът на Интерпол е много символичен пост. . . следователно съмнителната репутация на Раиси, основателна или не, е важен фактор за организацията", обяснява пред АФП Матийо Дефлем, преподавател по социология в Университета на Южна Каролина в САЩ и автор на изследвания на Интерпол.

Президентът, избиран за срок от четири години, изпълнява задълженията си на непълен работен ден и на доброволни начала. Той има предимно протоколна роля, изпълнявана от 2018 г. от южнокорееца Ким Чен-ян, избран, след като в края на 2018 г. китайският му предшественик Мън Хунвей беше арестуван в родината си.

Въпреки това избирането на генерал Раиси "би изпратило сигнал към другите авторитарни режими", по-специално че да се използва Интерпол за преследване на техните опоненти в чужбина "не е проблем", смята преподавателят в Тексаския университет A&M Едуард Лемън, специалист по авторитарните режими.

Публикуван през март британски доклад на практика стигна до извода, че властите в ОАЕ са се възползвали от системата за международни заповеди за издирване, за да окажат натиск върху опозиционери.

Ако бъде избран утре, генерал Раиси "вероятно ще работи с правителства, които имат сходни възгледи (с неговите), за да осуети реформите за по-голяма прозрачност на Интерпол", коментира Едуард Лемън.

Изследователят припомня, че през 2017 г. Обединените арабски емирства са дарили на Интерпол 50 милиона евро - сума, почти равна на общия годишен внос на 195-те страни членки на организацията, който е бил 60 милиона евро през 2020 г.

ОАЕ, които бяха домакини на Общото събрание на Интерпол през 2018 г. и искаха да приемат форума и през 2020 г., също така "дариха или отпуснаха през 2019 г. 10 милиона евро - около 7 на сто от годишния бюджет на Интерпол".

"Такова финансиране намалява възможността на другите членове да влияят на организацията", отбелязва Едуард Лемън.

Въпреки това, "предвид репутацията на Раиси, подозирам, че той няма да бъде избран. Гласуващите членове на организацията не са имунизирани срещу външни критики", заявява Матийо Дефлем.

В отговор на въпрос на АФП чешката кандидатка Шарка Хавранкова също заяви, че тези "много тежки обвинения" може да попречат на избирането на нейния съперник.

"Делегациите са тези, които трябва да решат как искат да бъде управлявана тяхната организация", каза тя.

Обвиненията

През октомври 2020 г. неправителствени организации, сред които и Хюман райтс уоч, изразиха безпокойство от евентуалното избиране на генерала от ОАЕ начело на Интерпол. Тогава те го определиха като представител на "апарата по сигурността, който систематично взима на прицел мирната опозиция".

Паралелно с това няколко жалби за мъчения, срещу Ар Раиси бяха депозирани в последните месеци във Франция, където е седалището на Интерпол, както и в Турция, страната, в която сега се провежда Общото събрание на организацията. В една от жалбите неправителствената организация Център за човешки права на Залива обвинява генерала в мъчения и варварство срещу опозиционера Ахмед Мансур, държан от 2017 г. в килия с размери 4 метра на 2 метра без дюшек и без защита срещу студа, без достъп до лекар, без хигиена, без вода и тоалетна.

Подобни статии

  • Над хиляда единици бойна техника ще получи тази година армията на Русия

    Над хиляда единици бойна техника ще получи тази година армията на Русия

    Над хиляда единици бойна техника ще получат през 2022 г. сухопътните войски, военноморските сили, въздушнодесантните и бреговите войски на Русия. На военните ще бъдат доставени нови пускови установки с междуконтинентални балистични ракети (МБР), стратегически ракетоносци, системи за противовъздушна отбрана (ПВО) и атомен подводен крайцер. А Въздушно-космическите сили очакват 257 летателни апарата, съобщи на 21 декември пред висшия команден състав министърът на отбраната Сергей Шойгу, цитиран в руския печат.

    30
  • Берлин-Мадрид: Новият социалдемократически съюз в Европа?

    Берлин-Мадрид: Новият социалдемократически съюз в Европа?

    Тази седмица започна с едно важно събитие, което бе отразено в медиите, но още не е анализирано обстойно. Става дума за срещата в понеделник между германския канцлер Олаф Шолц и испанския премиер Педро Санчес.

    107
  • Руско-американски диалог цели да сложи край на украинската криза

    Руско-американски диалог цели да сложи край на украинската криза

    Шефовете на американската и на руската дипломация се срещат в Женева, за да търсят решение за Украйна, на чийто праг лагерува страховита руска армия, пренебрегвайки предупрежденията на Запада за в случай на нахлуване.

    137