Историци: Нерон не е подпалил Рим

Ново проучване оневини императора, бил във вилата си в Анцио

Според легендата Нерон е свирил на лира, вдъхновявайки се от пламъците

Нерон не е подпалил Рим, установи ново проучване на италиански историци. Те са открили, че по време на опустошителния пожар набеденият за бедствието император е бил на вилата си в Анцио, на два дена път от столицата.

Древните римляни са били практични хора, способни да осъществяват строителни проекти, които будят възхищение и днес. Но в същото време те са били много суеверен народ, като домовете и работилниците им са били пълни с амулети и всевъзможни други джаджи против уруки. А в техните календари са били фиксирани „черни дни“, в които не само не се е препоръчвало, но дори е било забранявано да се жениш, да тръгваш на път или да организираш и участваш в обществени прояви. Такъв ден например е бил 18 юли, който римляните са помнели заради едно от най-унизителните поражения в историята им - битката през 390 г. преди Христа край реката Алия. Онази, след която победилите ги келтски гали влизат в Рим и го плячкосват жестоко.

По ирония на съдбата точно на тази дата - 18 юли, но през 64-та година след Христа, във Вечния град избухва незапомнен пожар. Трагедията трае девет дни, пламъците изпепеляват из основи десет от четиринадесетте квартала на най-голямата антична метрополия и променят завинаги историята и на империята, и на света. Не само защото върху опожарените останки на стария град се вдига новият, на чиито величествени сгради, като например Колизеума, можеш да се радваш и днес. Заради бедствието са подложени на гонения и загиват десетки мъченици християни, чиято невинност извисява в очите на обикновените хора новата религия. Тя бързо става популярна и събира хиляди следовници. Става дума за „Пожара на Нерон“, както трагедията е останала в историята. 

Но за популярния италиански историк, журналист и ас на държавната телевизия РАИ Алберто Анжела известното от години твърдение, че подпалвач на опустошителния пожар е император Нерон, е нещо като първата антична „фейк нюз“, или 100% фалшива новина.  Която според Анжела се била пръкнала в древността, след като тогавашните недолюбващи Нерон историци и политици го обвиняват дружно, че бил подпалил Рим, за да осъществи върху пепелищата мегаломанските си строителни проекти, като например вдигането на новата императорска вила Domus Area. Или пък за да се вдъхнови от пламъците за написването на епична поема, тъй като музата му по онова време го била поизоставила и лирическото му призвание залинявало. „Фейк нюз!“ – отсича Анжела.

В просторна статия на страниците на в. „Република“ журналистът историк доказва тезата си благодарение на събираните в течение на години оневиняващи Нерон доказателства. Първото сред тях е това, че популярната картинка със следящия избухването на бедствието с ехидна усмивка император е просто нереална, нещо като античен „фотомонтаж“. Ами според събраните и от древни, и от съвременни историци доказателства на 18 юли 64 г. от новата ера императорът е бил във вилата си в намиращия се южно от Рим крайморски град Анцио и за да се върне в столицата, са му трябвали цели два дни. Като в същото време през ония далечни години и най-бързият вестоносец на зловещата новина е можел да я съобщи на държавния глава след не по-рано от денонощие.

В интерес на истината императорът тръгва за столицата си на момента, в който му донасят, че Рим гори, и още с пристигането си посещава най-засегнатите от огъня квартали. Уверява се сам в страховитите измерения на трагедията и веднага натоварва армията не само да събира храна за бедстващото население от близките богати градове, но също така да погребе жертвите и да се погрижи за ранените и бездомните. Легендите разказват, че бил стопил бързо народното недоволство с щедростта си, а злобарите му приписват фразата, според която масите винаги могат да бъдат укротени с хляб и зрелища. Няма грешка – така е и времето го е доказало, но със сигурност Нерон е обгрижвал народа си най-вече с намерението да го сплоти в бедствието. Просто защото надушвайки моментната слабост на империята, оградилите я врагове можели веднага да щурмуват границите й.

Що се отнася до причините за трагедията, Алберто Анжела прегръща тезата, лансирана от доста древни и сегашни историци, според която пожарът е избухнал случайно. Още повече че поради ред причини, като например използването предимно на дървен материал за строителството на жилища в древния Рим и слама за покривите, вдигането им на по 4-5 етажа заради липса на място и изключително тесните пак по същата причина улици, пожари са се вихрели често. И неслучайно във Вечния град е била създадена първата в света пожарна команда за борба с огнените бедствия, която е успявала бързо да ги потуши. 

Но на пагубния 18 юли безмилостният огън лумва в едно от най-големите съоръжения в столицата на империята – стадиона за надбягване с колесници и гладиаторски битки „Чирко Масимо“, чиито трибуни са били вдигнати почти изцяло от дървени греди. Освен това той на практика е опирал в три квартала и полазването им от тръгналите от стадиона пламъци никак не е било трудно. Особено ако е имало по-силен вятър, какъвто със сигурност е духал в зловещата юлска вечер. Нещо повече – „Чирко Масимо“ е бил малко или много като съвременен мол, в който са били „вградени“ куп работилници, дюкяни и гостилници. И най-вероятно паднал на земята светилник или изхвръкнали от огнище въглени да са родили пламъците, изпепелили Рим – смята Алберто Анжела. 

Но независимо от всичко онова, което едва 27-годишният тогава император Нерон прави за облекчаване на страданията на народа си, популярността му спада неимоверно. Атакуват го жестоко вражески настроените срещу него сенатори, хората започват да им вярват въпреки получените в обилни количества хляб, вино и зрелища. И тъй като римляните са суеверни, а също така, за да отхвърли от себе си каквато и да било вина, Нерон започва да търси изкупителна жертва. Намира я в малката и почти неизвестна християнска общност, която изтребва, мислейки си, че злото ще бъде бързо забравено. Но изглежда далновидността му го е била напуснала в ония тежки дни, защото императорът превръща християните в мъченици. И, без да иска, става основен пропагандатор на вярата им, тя набира бързо хиляди последователи, които ще променят хода на историята.

А въпреки новия добре планиран и регулиран град, който Нерон започва да вдига след пожара, той ще остане за дълго прокълнат...  

Подобни статии