История на президентските избори - Част I. Фактите

Снимка: ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ Дондуковски аритметики

На 23 и 30 октомври тази година ще се произведат избори за президент на републиката за ... седми път! Но не трябваше ли да е за пети път? Та нали досега сме избирали за президенти господата Желев, Стоянов и Първанов (на два пъти), т.е. имало е четири избора? Не, грешка няма. Избирахме пряко президент четири пъти, но преди това два пъти го избирахме непряко.

На 23 и 30 октомври тази година ще се произведат избори за президент на републиката за ... седми път! Но не трябваше ли да е за пети път? Та нали досега сме избирали за президенти господата Желев, Стоянов и Първанов (на два пъти), т.е. имало е четири избора? Не, грешка няма. Избирахме пряко президент четири пъти, но преди това два пъти го избирахме непряко. Затова предстоят ни за седми път президентски избори, от които преки избори – за пети път.     
Постът президент в настоящия му вид е въведен с Конституцията на Република България, приета на 12 юни 1991 г. Но повече от година преди това, на 3 април 1990 г. Народното събрание променя конституцията от 1971 г., като създава поста председател (президент) на републиката. Още същия ден е избран Петър Младенов, който на 12 декември 1989 г. пред сградата на НС е произнесъл фаталната реплика “По-добре танковете да дойдат”. За нещастие на Младенов и на управляващата тогава БСП, репликата е записана от режисьора Евгени Михайлов и става достояние на обществеността. Вместо да си признае и да се извини, Младенов мънка и шикалкави и това страхливо поведение му коства поста. В това време в Града на истината искрено се забавлявахме с фаловете на БСП, а хората по цял ден влачеха на канапче малки танкове като кученца.
На този свиреп хумор размекнатият от нездрав (меко казано) начин на живот Младенов не издържа и подаде оставка. А може би му я подадоха, не стана съвсем ясно.    
След оставката на “танкиста” Младенов последва един позабравен вече политически екшън, достоен за холивудски филм. Народното събрание проведе истински изборен маратон в шест тура с основни участници Петър Дертлиев и Желю Желев (СДС), Виктор Вълков (казионен БЗНС) и Чавдар Кюранов (БСП). Накрая за първи председател (президент) беше избран Желю Желев, който веднага посочи за вице Атанас Семерджиев, оказал се впоследствие явочник на ДС.    
Точно седем месеца след приемането на новата конституция, на 12 януари 1992 г., се произведе първи тур на първите преки президентски избори в историята ни. Общо четири такива избори са произведени до днес, а на 23 и 30 октомври 2011 г. България за пети път ще избере пряко своя държавен глава. Така историята на българските президентски избори е дълга почти колкото и историята на Република България. И което е по-важно, тя е много поучителна. Изобщо, историята трябва да се познава. Защото няма нищо по-ценно от придобития опит, за който впрочем се плаща и най-висока цена.
Имах удоволствието и честта да участвам във всички преки президентски избори като член на ЦИК и съм убеден, че поуките от тези избори ще бъдат полезни на мнозина, за да направят своя разумен и мотивиран избор и на предстоящите избори. Наистина, дълга е историята на българските президентски избори и за това се наложи да разделя тази работа на две части. В част I ще припомня фактите. Такива, каквито са те според архивните документи, и такива, каквито аз лично ги видях. Ще припомня първо числовите резултати.
На старта на президентските избори на 12 януари 1992 г. застанаха 21 кандидатски двойки. Резултатите в гласове и проценти са както следва.
На следващите избори ентусиазмът малко намаля и се явиха само 13 двойки. На фона на надвисналата хиперинфлация и всеобща криза, кандидатът на десницата спечели безпроблемно изборите.
    
Още по-малко кандидати имаше през 2001 г. На тези избори десните сили още се оправяха от тежкия парламентарен удар, нанесен им от НДСВ начело със Симеон Сакскобургготски. Същевременно социолозите предсказваха лесна победа на действащия президент Петър Стоянов. Резултатът обаче беше шокиращ. Аутсайдерът Георги Първанов изненадващо поведе на първи тур и после спечели и балотажа! Тук видяхме и една невероятна мобилизация и на червените, и на сините избиратели между двата тура.
След изборните разгроми през 2001 г. десницата изпадна в тежки вътрешно партийни борби и към момента на следващите избори беше в насипно състояние. Което предопредели последвалия погром. За пръв път десните не стигнаха до балотаж, а резултатът им на първи тур беше просто смешен. На тези избори монополът на дясно-левите беше разбит от новопоявилата се партия “Атака”, чиито лидер достигна до балотажа. Където, впрочем, нямаше никакви шансове срещу действащия президент.
Много любопитни факти съпътстват българските президентски избори. Тук ще се спра само на някои от тях.
Избирателни списъци и брой гласували

През 1992 г. в избирателните списъци имаше 6 858 318 имена. И днес са приблизително толкова. Само че оттогава сме намалели с над 1 000 000... Да са живи и здрави фантомите, за да ни веселят на принципа “Хляб и зрелища”. Щото като намалее хлябът, е редно да се наблегне на зрелищата.
Най-много гласували (5 181 854) има на втори тур на 19 януари 1991 г., а най-малко гласували (2 699 875) има на втори тур на 29 октомври 2006 г. Излиза, че интересът към президентските избори намалява почти двойно!
Златни медалисти

С най-много гласове (2 738 420) е избран Желю Желев на 19 януари 1992 г., а с най-малко гласове (2 043 443) е избран Георги Първанов на 18 ноември 2001 г. С най-голямо мнозинство (75,95%) е избран Георги Първанов на 29 октомври 2006 г., а с най-малко мнозинство (52,85%) е избран Желю Желев на 19 януари 1992 г. - една забавна инверсия между гласовете и процентите за Желев и Първанов.
Сребърни медалисти

Най-много гласове (1 549 970 и 2 443 434, съответно 30,44% и 47,15%) получава Велко Вълканов на 12 и 19 януари 1992 г. Най-малко гласове (597 175 и 649 387, съответно 21,49% и 24,05%) получава Волен Сидеров на 22 и 29 октомври 2006 г.
Бронзови медалисти

Най-много гласове (937 686, или 21,87%) получава Жорж Ганчев на 3 ноември 1996 г., а най-малко гласове (271 078, или 9,75%) получава Неделчо Беронов на 22 октомври 2006 г.
Други интересни факти

Кандидатът, получил най-висок резултат на първи тур, досега е печелил и балотажа!
Най-много (с близо 98%) увеличава подкрепата си от първи на втори тур Първанов през 2001 г. Изобщо, червените показват по-добра мобилизация между двата тура.
До 2001 г. битката в балотажа е по схемата дясно-ляво, като резултатът в мандати е 2:1 (Желев и Стоянов за сините и Първанов за червените). През 2006 г. сините не стигат до балотаж, а Първанов печели убедително.
На изборите сините са получили общо 7 243 691 гласа от две първи, едно второ и едно трето място, а червените – 8 224 607 гласа от две първи и две втори места. Аз самият се изненадах, когато пресметнах тези числа.
Ролята на ДПС

Много се спори за ролята на ДПС в преките президентски избори. Но каква е истината? На първите преки избори през 1992 г. подкрепата на ДПС за Желю Желев е решаваща. Наистина, разликата на балотажа между него и Велко Вълканов е само 294 986 гласа. ДПС със сигурност е осигурило поне 150 000 гласа за Желев. Ако тези гласове бяха отишли при Вълканов, той щеше да спечели, а историята щеше да е друга.
На вторите избори през 1996 г. подкрепата на ДПС за Петър Стоянов вероятно е била без значение. Тогава разликата между Стоянов и Маразов е 815 275 гласа. Ако ДПС е осигурило дори невероятните за онова време 400 000 гласа, то те не биха променили резултата, дори и ако бяха дадени за Маразов.
На третите избори през 2001 г. подкрепата на ДПС за Георги Първанов е решаваща. Разликата между него и Стоянов е 311 767 гласа и следователно само 156 000 гласа от ДПС обръщат резултата! А ДПС тогава имаше поне толкова.
На четвъртите избори през 2006 г. масивната подкрепа на ДПС за Първанов нямаше значение, защото разликата между него и Сидеров беше чудовищна: 1 401 101 гласа. За да се промени такава разлика, е необходимо да се обърнат над 700 000 гласа. Толкова гласове ДПС нямаше.
Каква е равносметката? Първо, ДПС винаги е подкрепяло победителя, което говори за добър политически нюх. Второ, от четири избора на два пъти тази подкрепа е била решаваща и два пъти е била без значение. Но това последното нямаше как да се знае предварително.
Досега ДПС правилно изиграваше картите си. Дали ще стане така и сега? Предстои да видим. Ако се съди по социологическите сондажи, новият президент ще се казва Росен Плевнелиев. Но дори ако това стане, битката на балотажа ще бъде титанична.

Подобни статии