Исус в ракета посреща в църквата в Добърско

Храмът присъства във филм на Фон Деникен

Общо 460 отделни сюжета изпълват всеки сантиметър от храма.

Земите ни са изпълнени с храмове, за които се носят предания, свързани още с Първото българско царство. Но има и такива, чиито стенописи са истинска загадка, особено мистериозният Исус в ракета. Такава е и църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в село Добърско, Благовградска област.

Храмът е единствен, посветен на двама светци с еднакво име. Официално се смята, че църквата е построена през 1614 година, но голяма мраморна плоча, вградена пред олтара й, свидетелства, че това е станало през 1112 година. Има теории, според които тази плоча е пренесена от друго място и е знак на приемствеността, но в архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика, характерна именно за периода на Първата българска държава. Тя е разположена на скромните 160 квадратни метра, но не мащабът й е впечатляващ, а образите, изрисувани по стените й.
В църквата има над 460 изображения, много от които не следват общоприетите норми. Образите на свети Димитър и свети Георги например там са изобразени в цял ръст, а не на кон, както често се рисуват светците воини. Добърско е едно от малкото места, където може да се срещне изрисувана в черква сцената „Сретение Господне“, както и образът на Исус Христос с вързана на плитка коса.
В архитектурно отношение храмът се отличава още с иконостас, който е отделен от олтара със зид, на който пък са изобразени дванайсетте апостоли в цял ръст - рядко срещано явление по нашите земи. Според специалисти на това място за първи път светите братя Кирил и Методий са нарисувани като светци. Любопитен е и броят на образите на жени светици, който надхвърля 30 и допълва причините, поради които малката църква е толкова удивителна. Стенописите са почти напълно запазени, въпреки че през ХІХ век храмът е бил превърнат в баня. Една от причините за съхранението е слабата осветеност на изображенията, която предпазва цветовете от избледняване, но огромно значение имат и използваните материали. Друго, което се свързва с предпоставките за запазване на стенописите, е фактът, че целогодишно в църквата температурите са почти едни и същи. Още едно доказателство за съвършенството на архитектурното дело. За което свидетелства фактът, че иконостасът не е реставриран, а само е почистен от саждите през 1973 и 1978 година от реставратора Петър Попов и архитекта Златка Кирова. И не случайно е паметник на културата в списъка на ЮНЕСКО.
Това, което я прави толкова популярна, е изобразяването на сцената на „Преображение Господне”. На нея изглежда сякаш Исус е изобразен в ракета. Погледнато през призмата на модерния човек, наистина няма как да не се намери прилика между формите, изобразени зад Божия син, и средствата за летене в космоса, познати от областта на науката, а и фантастиката. Подобно е и изображението на Богородица, която посетителите оприличават на защитна капсула.
Според познавачите на зографските канони става дума за форма, която е неизменна част от символиката в християнското изкуство. Нарича се мандорла и по принцип се изобразява като сияние в овална форма, източено вертикално. В мандрола се поставят най-често образите на Христос и Богородица, но по-рядко се срещат и други светци. Чрез нея се подчертава светостта на религиозния образ и точно това може да се наблюдава в село Добърско.
Още през 70-те години на XX век за църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” и загадъчните й стенописи споменава швейцарският изследовател и уфолог Ерих фон Деникен в култовия си филм „Спомени от бъдещето”. Тогава за пръв път светът разбра за изографисания Христос в подобие на космически кораб, обграден в пламъци, на фона на ясно очертаваща се стратосфера и космическо пространство. Подобни „космически” елементи, но не толкова силно изразени, могат да се видят и в други стенописи от тази епоха. Според богословската трактовка това е символика, изобразяваща славата на Бог. Не така обаче мислят уфолози и любители на теориите за извънземен разум и НЛО.

Ослепените Самуилови войници основават селото

Легендата разказва, че едни от първите заселници по тези земи са ослепените Самуилови войници, които заради суровата зима спират там своя преход към Рилския манастир. В днешно Добърско те намират лековита вода, която успокоява болките в очите им, и те остават, полагайки основите на прочутата Добърска школа за слепи певци. Легендата се преплита с исторически вярното, тъй като по онова време през тези земи е минавал основният път, свързващ Рилския манастир с атонската Света гора, а и до днес под църквата в селото извира аязмо, което не променя нивото на водата си нито през зимата, нито през лятото. Местните твърдят, че водата помага за очни проблеми и всеки, измил лицето си с нея, бива излекуван. В исторически документ селото се появява за първи път през 1378 година, когато е издадена Рилската грамота на цар Иван Шишман.

Подобни статии