Ивет Лалова: Стадионът още ме тегли, нека видим утрото

Топатлетката ни загатна за ново предизвикателство пред нея

Ивет Лалова-Колио е лицето на българската лека атлетика в последните две десетилетия. В Токио тя записа рекордното за наш атлет пето участие на летни олимпийски игри. Паралелно с високото спортно майсторство Ивет създаде и своя атлетическа академия. Тя даде началото и на състезанията „Открий шампиона в теб“, които събират винаги стотици деца. Организатори са „Ивет Лалова спринт академи“ и ММС. Преди старта на четвъртото издание на атрактивната надпревара звездата разказа пред "Телеграф" за игрите в Токио, идеите си за бъдещето и любовта си със Симоне.

- Ивет, измина малко повече от месец след края на олимпиадата в Токио. Как се чувстваш?

- Питаш ме каква е равносметката? Чувствам се добре. Отпочинах. Всичко спря да ме боли. Наистина имах много голяма нужда, най-вече психически да си взема една почивка, защото това очакване на самата мен към себе си винаги да съм на едно много високо ниво е много изморително. Всички знаем, че тази олимпиада ми костваше много усилия, много труд и много сълзи накрая. Сега вече гледам позитивно на нещата и оставам с прекрасните спомени.

- Докога все пак ще продължи тази почивка? Знаем, че ти не си от хората, които си почиват прекалено дълго.

- Почивката ще свърши скоро, и то в момента, докато си организирам другите задачи, за които досега не ми е оставало време. После ще видя доколко ще ме тегли стадионът и как ще започна подготовка.

- Шансовете да те тегли стадионът още ли са по-големи от тези това да не се случва?

- Засега ме тегли (смее се). Това бе и причината да не обявя официално след олимпиадата, че се отказвам, защото все още мисля, че няма да се откажа. Искам краят на кариерата ми като състезател да изглежда така, както аз съм решила. Така, както не го очаква никой.

- Възможно ли е да участваш на шеста олимпиада в Париж 2024, когато вече ще си на 40?

- Не зная дали чак до там ще се стигне, но нека видим какво ще донесе утрото.

- Контузиите, които те тормозеха това лято, зад гърба ли са ти вече?

- Контузиите вече са зад гърба ми, наистина. С един месец почивка всичко се забравя. Всичко минава. Това разтегнато сухожилие ми коства много нерви през този сезон, но това е – почивката лекува всичко.

- Като погледнеш назад, смяташ ли, че всичките тези усилия са си заслужавали?

- Да. Заслужаваха си. Осъзнавах отговорността, че няма как да си позволя да не участвам в Токио само защото имаше вероятност да имам по-слаб резултат и може би щях да разваля имиджа си или нещо подобно. За мен именно това е не само олимпийският дух, но и цялата ми философия – не може да участваш само когато си добре и да обираш овациите. Трябва и когато е трудно да го показваш и да го споделяш. Може би именно с това вдъхновяваш някого.

- Била си много пъти в Япония. Сега обаче заради пандемията бе по-различно. Как видя ти тази Ковид олимпиада?

- Япония наистина е много любимо място за мен. Изключително много я харесвам. За съжаление сега заради Ковид мерките нямах никаква възможност да изляза извън олимпийското село и стадиона. От друга страна, когато сме в олимпийското село така или иначе сме концентрирани и всичко, което ни разсейва, не е добре дошло. Хубавото бе, че в олимпийското село по-скоро всичко си бе някак постарому. Имаше атмосфера, купони, а и тези всекидневни тестове ни караха да се чувстваме по-спокойни и по-защитени там. Като цяло случилото се може би беше за добро. Бяхме малко по-стегнати и дисциплинирани. Разбира се, липсата на зрители по стадионите и залите не помогна на спорта. При нормални обстоятелства тези игри щяха да бъдат истински празник за спорта и цяла Япония.

- Сега след игрите си в София, но как ще разделяш времето си между България и Италия?

- Разделям го (смее се). Най-важното е, че със Симоне намирам баланс между неговата работа и моята. Успяваме да си поделяме времето и да сме заедно винаги, което е по-сложното.

- Симоне също е лекоатлет и основен човек в екипа ти. Той претърпя операция наскоро, как се чувства?

- Симоне претърпя операция само 3 седмици преди заминаването ни за Япония, което прибави още по-голям стрес и напрежение към всичко останало. Слава на Бога, сега се чувства много добре. Всичко е наред и успешно и продължаваме пълен напред.

- Догодина за първи път в рамките на един месец трябва да се проведат световно и европейско първенство на открито. Планираш ли да участваш?

- Догодина има световно в Юджийн, а после европейско в Мюнхен, а след тях предстои и олимпиадата в Париж (смее се). Само да сме здрави и да има желание. Знаеш, че за да тренира човек, му трябва мотивация и желание. След няколко дни започвам леки тренировки.

- А Симоне какво мисли по въпроса?

- Симоне ме обича толкова много, за щастие, че със сигурност ще направи това, което реша аз. Така че именно там е разковничето. Имам възможностите и шанса да продължа.

- Какво правиш сега, когато имаш доста свободно време и не мислиш за тренировки?

- В момента си правя планове за месеците напред и върша това, което съм отлагала през последните пет години и все съм казвала „Това ще стане след олимпиадата в Токио“. Започвам един много интересен проект, за който скоро ще мога да говоря. Надявам се от там да тръгнат много интересни неща и да ме видите в една не толкова различна за мен светлина, а просто по друг начин.

- Децата как те стимулират? Виждам тук всички искат да те пипнат и да се снимат с теб.

- Децата са страхотни и благодарих на техните родители, че не се уплашиха от дъжда и ги доведоха да участват в състезанието. Знам, че на тази възраст, в която са повечето от тях в момента, е важно да имат подкрепата от родителите, за да участват. Щастлива съм. Имахме 305 записани деца за турнира. Радвам се, че отново ги виждам тук. Радвам се за новите, за които това ще е дебют и първо стъпване на пистата и първа среща с леката атлетика. Надявам се това да е началото на един дълъг и хубав път. Съветът ми към тях е да не слушат никого, който им казва, че не могат да постигнат нещо или иска да ги спре.

- Това лято Илейн Томпсън и Шели Ан-Фрейзър от Ямайка направиха фурор в спринта и дори посегнаха към световния рекорд. Има ли все още шанс и ти да опиташ нещо подобно?

- Нека първо видим те дали ще стигнат до 37 години и 5 олимпиади (смее се). Опитвам се да се радвам на техните успехи. Да ги уважавам за това, което правят. Ще ми бъде интересно да проследя техния път напред и тяхното бъдеще. Мисля, че в скоро време трябва да очакваме много големи неща, сред които световни рекорди на 100 м и 200 м, което доскоро бе немислимо. Сега се вижда, че рекордите в тези две дисциплини ще паднат много скоро.

Подобни статии