Избирателят разбърка колодата

Снимка: Карикатура: Ивайло Цветков
  • Търси се коалиция, което изглежда като мисията невъзможна и все пак няма да е невероятно да се случи
  • Предсрочният вот също е реалистичен сценарий, но няма гаранция, че той ще доведе до много по-различна ситуация 

Шест партии и коалиции влизат в 45-то Народно събрание, което трябва да замени изцедения откъм обществено доверие свой предшественик.

Избирателят обаче разбърка колодата така, че произведе пъстър парламент, в който никоя формация няма прекалено силни карти. Суверенът обърка много планове и сметки, дори на тези, които са доволни от резултата си. Защото на тях се пише голямата отговорност, за разлика от блажено губещите, които потривайки доволно ръце с дезинфектант, ще гледат политически сеир.

Предстои мисията „Търси се коалиция“ в ситуация, в която поне на пръв поглед коалицията изглежда „мисия невъзможна“. Новите субекти в Народното събрание хвърлят тежки клетви, че не искат да партнират с ГЕРБ, БСП и ДПС. Простата аритметика обаче показва, че заобикаляйки  тези три фактора заветното мнозинство 120+1 е непостижимо. Вариантът предсрочни избори, който в следизборната еуфория хвърчи тъй леко в пространството, само до няколко дни може да се стопи като априлски сняг. Или поне вече да не изглежда толкова приветлив.

В тази голяма политическа игра само привидно е като в покера – всеки срещу всеки (или всинца срещу ГЕРБ). Има няколко общи принципа, които важат за всички участници - и за тези, които се чувстват победени и унизени, и за тези, които се чувстват победители.

Протестният вот като реален фактор

Протестният вот бе силно подценен и неглижиран от т.нар. традиционни партии. Именно той докара много изненади, а с това трябва да се съобразяват всички, дори тези, които сега обраха плодовете от протеста.

Всъщност най-вече те. Всякакви безпринципни коалиции, макар че вероятно ще се търси друго по-приемливо име като „експертен кабинет“, „програмен кабинет“ и т.н., могат да разсърдят хората. И да отключат нови протести или най-малкото – нов наказателен вот. За това предупреди и все още действащият премиер Бойко Борисов в първото заседание на кабинета. А именно, че при предсрочен вот не се знае нищо и нагласите могат да се обърнат в неочаквана посока.

При едни нови избори Слави Трифонов може и да спечели, прогнозира пред БНР изпълнителният директор на "Галъп" Първан Симеонов. От „Има такъв народ“ вече заявиха, че няма проблем да се явят на „бис“ и даже май им се иска.

Резултатите от тези избори обаче показаха натрупан негативизъм. А негативизмът има свойството да наказва силните на деня. Слави и формацията му не спечелиха, но определено като имидж вече се пласират по-скоро към силните. Ето защо всякакви коалиции и договорки изглеждан доста сложни. С твърдо електорално ядро са само ГЕРБ и ДПС, отчасти БСП. Всички останали имат основания да се тревожат от предсрочни избори. Като същевременно остават притиснати от собствените си симпатизанти, които може и да не ги припознаят при нов вот. Защото наказателните нагласи в обществото все още са достатъчно силни. Нови избори действително струват скъпо, а и няма гаранция, че няма да се озовем в същото политическо поле, което определено се очертава като каменисто и трудно за оран.

Партньорските стратегии

Въпреки идеологическите различия или личните симпатии и антипатии, партиите са принудени да работят с партньори в този парламент, ако искат властта. Така се очертава дори при предсрочни избори – българското общество си остава силно политически фрагментарно. 100% е гаранцията, че едно набързо заченато 46-то Народно събрание пак няма да излъчи победител, който самостоятелно да сформира правителство.

Доскоро „коалиция“ беше мръсна дума у нас, но вече от българските партии ще се изисква нова, много по-силна коалиционна култура. В посланието си от изборната нощ Борисов, който жестоко клеймеше Тройната коалиция, призова за обединение. Дали ще е проГЕРБ, антиГЕРБ, експертно, програмно и т.н., ако изобщо този парламент излъчи кабинет, той ще има нужда не от тройна, а от четворна подкрепа... Това със сигурност не би се харесало на голяма част от българския народ, който може да разбърка колодата още по-непредвидимо следващия път.

Политиката като шоу

Формацията на Слави Трифонов изненада социолозите, които определено не очакваха чак толкова добър резултат от тях. Телевизионно лице, личност от екрана, артист, певец, шоумен да влезе в политиката далеч не е феномен. Виждали сме го в Украйна (президентът Володимир Зеленски е бивш комик), виждали сме го в Италия (Бепе Грило също се подвизаваше в жанра на комедията). Виждали сме го дори в САЩ – президентът Роналд Рейгън беше актьор, и то от успешен холивудски тип – висок, атлетичен, тъмнокос, с приятен глас, капитан от ВВС. Америка обича това; всъщност кой не го обича?

Политиката като шоу далеч не е феномен дори по нашите географски ширини. Какво явление беше Жорж Ганчев, мир на праха му?  В началото на 1990-те той изостави кариерата си на третостепенен холивудски актьор и мощно нахлу в българската политика със старата китарка, с чаровния мустак и с крилати фрази като: „Не ме гледай умно, българино!“ и „Уплашихме ги, Бероне!“.

Самият Слави не е новост в българската политика. Именно неговите парчета огласяваха барикадите в Жанвиденовата зима, а по-късно с негова, макар и непряка подкрепа, се роди движението „Гергьовден“.

„Има такъв народ“ (ИТН) като млада партия изглежда изненада и сама себе си. Твърде вероятно изглежда тя да получи мандат за съставяне на правителство. И тогава ще трябва да избягат от мълчаливата си тактика. На Слави ще му се наложи да говори, без аутокю, без предварително написани от сценаристите реплики. ИТН трябва да поеме отговорност, за която не бяха подготвени. Ще приемат ли мандат за съставяне на кабинет? Или ще изпеят дистанционно: „Лоши момчета сме, ала така ни обичахте...“

Да не забравяме, че всяка политическа среда носи определена токсичност, особено за тези, които са вътре в нея. ИТН трудно ще се скрият от отровните изпарения на българския партиен живот. Шоуменът Слави вече е политикът г-н Трифонов, както го жегна и Бойко Борисов.  По този повод самият Трифонов заяви: Следваме конституцията!

Правилата на играта

Един пъстър парламент не е нож с две остриета, а направо многоръбест шурикен, за който не знаеш откъде ще изскочи. От една страна – максимален брой български граждани са представени, което е добре. А от друга – това е инкубатор за кризи – политически, парламентарни, че даже и партийни, когато започне политическото номадство и разпадът на някои парламентарни групи. Съставянето на правителство изглежда трудна работа. Но още по трудно ще бъде приемането на закони, по които евентуалните партньори имат разногласия – например Истанбулската конвенция, която е не просто екзотична ЛГБТ нормативна уредба. За нея ЕС ни притискат здраво, до посиняване. Трудности в едно фрагментарно Народно събрание ще има и при осигуряването на кворум, оцеляване на кабинета при вот на недоверие и т.н.

Цялата тази сложна ситуация изисква партиите да се разберат за правилата на играта. Компромати, удари под кръста, ултиматуми, лични нападки, игрички с кворума, които са обичайни „оръжия“ в българския парламентарен живот, само могат да утежнят ситуацията.

Парите от Европейския съюз

29 милиарда евро са заложени за България в програмния период 2021-2027 година. Или повече от двойно повече от предишния период, когато ЕС ни отпусна 13,3 млрд. евро. Не е тайна (а не е и за хвалене), че България е силно зависима от европейските дотации. Голяма част от стратегическите инфраструктурни проекти у нас се финансират с пари от ЕС – справка, Столичното метро. Голяма част от средния и дребния бизнес – също. Справка, българските фермери.

За усвояване на тази колосална сума е нужно не просто работещо правителство, а работещи институции, които по принцип при политическа криза са в цунг цванг. Най-малкото, българският народ със сигурност държи тези пари да бъдат усвоени прозрачно, разумно, със стратегия, а не с „дайте да дадем“. Да се ревизира всяка стотинка от Европа, ако трябва. Това е тема, по която партиите също трябва да забравят политическите си различия и личните омрази.

Пандемията

Какво правим с третата вълна, с ваксините, здравната система, евентуална четвърта вълна? България е на едно от първите места по смъртност в Европа и на едно от последните по ваксинации. Това е въпрос от политически характер и също трябва да се реши от политиците. Всяка загуба на време е загуба в човешки животи, което демографски болната ни родина не може да си позволи. Хората също не биха простили такова нещо.

Пандемията вече изигра своята роля в тези избори. Според социолози от целия политически спектър много гласоподаватели (предимно от по-възрастните поколения, но също и млади) изобщо не отидоха до секциите заради страха от коварната зараза.

Ако след вота на 4 април няма сериозен бум от новозаразени или ако ваксинацията продължи с обещаваните от правителство темпове, то още през лятото страхът от коронавируса може да е отлетял. Един Бог знае как би се отразило това на електоралните нагласи при евентуален предсрочен вот.

Ето защо близките дни се очертават много интересни. Търси се коалиция, дами и господа. И премиер, който да я оглави. Или ще се втурнем към избори отново? Дори и най-смелите анализатори дават предпазливи прогнози. Само нека партиите и лидерите им да не забравят, че колкото и за велики играчи да се имат, картите раздава негово величество българският гласоподавател.

Подобни статии

  • Властта заигра танго със сертификатите

    Властта заигра танго със сертификатите

    Масовата истерия принуди министър Стойчо Кацаров да направи стъпка назад

    Властта заигра добре познатото в България политическо „танго“ - две напред, една назад. Този път то се проведе под акомпанимента на т.нар. зелени сертификати. От 21 октомври влезе в сила решениетото за всички дейности на закрито да се изисква „зелен сертификат“. Документът няма да е нужен само за хранителни магазини, аптеките и банките. Това обяви във вторник здравният министър Стойчо Кацаров. Последва масова истерия и няма и 24 часа по-късно, Кацаров направи стъпка назад.

    124
  • Защо тъгува Ричард Алибегов?

    Защо тъгува Ричард Алибегов?

    Ресторантите се пукат по шевовете, а от бранша протестират

    Защо тъгува Гилбърт Грейп разбрах, защото съм гледал великолепната драма с много младия Джони Деп и още по-младия Леонардо Ди Каприо. Не разбрах обаче защо тъгува председателят на Българската асоциация на заведенията г-н Ричард Алибегов.

    152
  • Мазохизмът да си шофьор в София

    Мазохизмът да си шофьор в София

    „София е едно голямо задръстване, около което са построили блокове, където хората да спят”, мълви градският фолклор. Вече дори няма и час пик, почти целият град е „тапа“. С падането на първите капки есенен дъжд движението стана още по-бавно, а шофьорите - още по-изнервени. Какво ще стане при падането на първия сняг, въобще не ми се мисли. С една дума - да си шофьор в София вече е граничещо с мазохизъм.

    146