Избори по време на чума

Капаните, които ни дебнат на вота, ако епидемията не е отминала

Гласуването с бюлетина си остава най-популярният начин за правене на избори в света.

Въпреки пророкуванията и надеждите на червени и бивши сини шамани, предсрочни парламентарни избори в България през 2020 година няма да има. Защото животът е нещо доста по-различно от влажните мечтания на шаманите и на измислените философи. Изборите за 45-то Народно събрание почти сигурно ще са редовни, на 28 март 2021 година. Щото предишните (предсрочни) парламентарни избори бяха на 26 март 2017 година.

Същевременно изборите за 45-то Обикновено народно събрание ще са своеобразен юбилей: това ще са десетите такива избори след падането на комунизма в края на 1989 година. Но не това е темата на настоящата статия. Темата е  как ще гласуваме на тези избори, а и на следващите, президентските избори, на 7 и 14 ноември 2021 година. И това „как“ не е в смисъл „за кого“, а в смисъл „как“ ще стане това в чисто технически аспект. Макар че и за кого гласуваме също е много важно, но това ще го обсъдим в някои бъдещи публикации.

Иначе в цялата демократична история на България се е гласувало с бюлетини, като само на изборите за Учредително събрание (месец декември 1878 година) за част от депутатите се е гласувало с бобени зърна, а останалите депутати са били просто назначавани. Което също е доста приличен начин, като се замисли човек. След това, от 1879 година до сега, се е гласувало с бюлетини и от време на време и с машини за гласуване (веднъж с 9, после с 500 и трети път с 3000 машини). Как обаче ще гласуваме през 2021 година? Ако съвременната „чума“, предизвикана от корона вируса, дотогава изчезне, ще можем да гласуваме, както си искаме. Но ако тази инфекция продължи да тлее и през следващата година? Въпросът е изключително важен и трябва да почне да се решава още сега. Според сега действащия Изборен кодекс, ще трябва да гласуваме само с машини. Така ще бъдем единствената държава в Европа в това прогресивно отношение, но това е най-малката беда. Щото има няколко доста по-големи.

Гласуването по време на чума има много аспекти. Ако догодина пандемията не е затихнала напълно, просто много хора няма да отидат до секциите, независимо от начина на гласуване. Изборната активност ще падне под 20% и новоизбраното Народно събрание ще бъде със свръх ниска легитимност. Не че сегашната е много висока, де. Да не забравяме тук и примера с глупостта на френските власти и на френския президент в частност, които изкараха хората да гласуват на първия тур на местните избори на 15 март тази година, предизвикаха взрив на коронавирусната инфекция и след дъжд качулка се сетиха да отменят гласуването на втория тур. Колко французи измряха преждевременно от тази дивотия, няма как някога да разберем. Защото в историята няма „ако“. Ако е вярна теорията за паралелните вселени, в някаква друга вселена французите не са гласували на 15 март и мнозина са останали живи. Но и това няма как да го разберем.

Друг, по-малко кахърен аспект на гласуването, ще бъде носенето на маски и разпознаването на избирателите от страна на членовете на секционните изборни комисии. Неизбежното струпване на хора в изборните секции също трябва да се редуцира, като се изработят и после се спазват съответните правила за поведение на избирателите в секциите. И така нататък. Най-важният въпрос, разбира се, е какво правим с машините за гласуване, ако законът се запази и спази и съответно във всяка секция има единствено и само машини за гласуване? Ако примерно първият гласувал е носител на корона вируса, то колко други избиратели след него също ще пипнат заразата? И изобщо, ще искат ли хората да докосват екрани или клавиатури, дори и с ръкавици, които екрани или клавиатури преди това десетки други хора са пипали? Ми, няма да искат. И правилно няма да искат.

Аз във всеки случай по време на тлееща зараза от корона вирус с машина няма да гласувам, а и на близките си няма да позволя да го направят. Тук се сещам и за една забавна история, която тече пред очите ни. В Народното събрание, след всяко излизане на депутат на трибуната, тича една лелка с дезинфектант и кърпа и почва да търка трибуната. Доколко това е ефективно е отделен въпрос, но искам да попитам едно нещо. Ако гласуваме с машини, кой ще тича с парцала и сапуна във всяка секция да бърше компютърни екрани и клавиши? Отсега искам да предупредя, че след второто поливане с дезинфектант, и най-яката машина за гласуване ще гръмне и въпросът с машинното гласуване ще се реши по най-естествен начин. А изборите, разбира се, ще пропаднат. Това ли искаме, да станем за посмешище пред себе си и пред целия свят? И даже не посмешището и провала на изборите са най-важното. Най-важното е, че могат да умрат много хора, на които още не им е дошло времето. Както стана във Франция след 15 март 2020 година.

Разбира се, тук му е мястото да задам и любимия си въпрос: къде в Европа се гласува с машини? И да чуя отсреща познатото мънкате, че видите ли, тук и там се било гласувало и с машини, пък после ги махнали, че пак щели били да ги въвеждат, че имало било пилотни проекти някакви и други такива смехотворни обяснения. А отговорът е прост. С машини в момента, в цяла Европа, се гласува само в Белгия. И не в цялата Белгия, а само в Брюксел и в близките му околности. А и в Белгия сигурно ще го махнат това гласуване, защото това е жестоко поразена от ковируса държава.

За сведение на простите български хейтъри, а и на дипломираните такива също, смъртността от корона вируса на глава от населението в Белгия е 40 (четиридесет!) пъти по-голяма от тази в България.

И що така, бе хейтърчета? Ако имахте мозъчета, можехте и да се сетите. Сега обаче няма как. Щото наличието на мозък (извън гръбначния такъв, разбира се) е необходимо, макар и крайно недостатъчно условие за формиране на каквато и да е мисъл.

В заключение, с машини като описаните в нашия Изборен кодекс, в Европа гласуват под 1% от хората. Ние ли сме тези, дето искаме да бъдем по-умни от останалите 99% от европейците? И то, ако беше наистина за ум, нека бъде така. Но не е. Затова съветът ми и към експертите, и към политиците, и към българските избиратели, е съвсем кратък: почакайте това прословуто машинно гласуване да го въведат големите западноевропейски държави. Германия например, дето ни е светъл пример за всичко. Впрочем Германия, която е всепризнат отличник по справяне с корона вируса в света, все пак е 5 (пет!) пъти по-зле от България. Това пак за сведение на хейтърите български, не че тях ги интересуват каквито и да било сведения.

И още нещо за десерт. Ако парите за очаквания машинен провал си ги спестим, с тях можем да купим по един съвсем приличен таблет за всеки български ученик. Повтарям, за всеки. Щото при опита за онлайн учене напоследък се оказа, че поне 15% от децата на България не могат да участват в това учене, защото нямат с какво. Това не е само тъжно, престъпно е. Защото децата не са и не могат да бъдат виновни за каквото и да е. Ние възрастните сме. Сега е моментът окончателно да решим и въпроса за пълно оборудване с компютърна техника и лицензиран софтуер на всички български училища и български университети. Много големи български компютърни фирми (включително „Информационно обслужване“ АД, дето брои изборите) също са готови да участват в това начинание с експертиза и със значителни материални и финансови средства. Мисля, че няма какво повече да се убеждаваме в очевидното. Нека послушаме разума си и да извлечем и някакви ползи от кризата с пандемията.

Но да се върнем към това, как ще гласуваме, ако чумавите времена продължат или ако някога отново ни връхлетят. Защото много учени вече очакват изпод вечните засега ледове на Антарктида, Гренландия и Сибир да изпълзят чудовищни и напълно непознати за човечеството вирусни цивилизации. В сравнение с които коронавирусът ще ни изглежда като лека хрема. Изобщо, да не дава Господ, макар че Той напоследък доста е почнал да дава. Не че не го заслужаваме, разбира се.

Във връзка с успешното преминаване на редица дейности онлайн, напоследък все повече се говори за въвеждане на дистанционното електронно гласуване, накратко, интернет гласуването. За съжаление и тук нещата в Европа не звучат особено оптимистично. Засега. Защото интернет гласуване тук има само в Естония с нейните едва около един милион избиратели, и в някои швейцарски кантони. Няма спор, че това гласуване има бъдеще. За съжаление, у нас пред него има и една принципна пречка – прокламираната в Конституцията тайна на вота. При интернет гласуването изобщо няма как да сме сигурни, дали вотът е таен, или, още по-лошо, дали вотът не е под някакъв натиск. И този натиск може да е от всякакъв характер.

Най-меката форма на натиск е купеният интернет вот, защото там все пак гласуването е доброволно, макар и незаконно. А какво да кажем за натиска от страна на работодателя, на тартора в гетото или на главата на семейството в някои общности? Там няма не само тайна на вота, но и свобода на волеизявлението на избирателя. Така че, ако искаме интернет гласуване, трябва да бъдем така добри да си променим конституцията. И тъй като очевидно не става въпрос за промяна на държавното устройство, това може да се направи и от Обикновено народно събрание. По-важно е обаче да си сменим манталитета, или чипа, както казваше един премиер от царски произход. Това обаче не виждам как ще стане у нас. А и където и да е другаде, като гледам на къде се е запътил светът.

Друг добре защитен по време на чума начин на гласуване е по пощата.

Това се прави вече много години в скандинавските страни, обичайна практика е и в Австрия. Макар че именно там, в Австрия, наскоро беше касиран вторият тур на президентските избори заради нарушения при гласуването по пощата. Такъв скандал в демократичната история на Австрия не се помни. Е, вече ще го помнят. Разбира се, и тук стои въпросът с тайната на вота, който изисква промяна в Конституцията на Република България.

Въпросът с начина на гласуване на предстоящите през 2021 година и след това избори, не е само в това, да се улеснят избирателите и да не се нарушава Конституцията. Това може да се окаже и въпрос на това, да има ли, или не, нормални избори в България. Та макар и избори по време на чума. До парламентарните избори остават девет месеца. Така че нека народните представители да не се ослушват, а да се хващат на работа. Защото работа има много, за целия братски китайски народ ще стигне.  

Подобни статии