Избори по време на чума

Ще е достатъчно ли във всяка секция чистачката леля Пена да тича с парцала и кофата с дезинфектант и да търка екрана на машината след всеки гласувал

Снимка: БГНЕС Проф. Михаил Константинов е политически анализатор. Роден е на 5 март 1948 г. в София. През 1986 г. става доктор по математика в Института по математика и механика към БАН. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на Централните избирателни комисии за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Почетен гост и лектор в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; сътрудник на Международната фондация за избирателни системи; координатор на ЕС за България по електронно гласуване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда и 40 книги по математика и теория на управлението. Председател на Съвета на директорите на “Информационно обслужване” АД.

"В онзи близък или далечен неделен ден, когато народът трябва да застане пред урните, корона чумата няма да си е отишла. Хеле пък у нас, дето решихме, че сме по-велики от вируса и заживяхме на макс, като отвързани. И почнахме групово да се явяваме пред портите на Свети Петър без разлика на възраст, пол и служебно положение. Единственият разумен ход в тази ситуация е да забравим за машините", казва пред "Политика" политическият ни анализатор и наблюдател проф. Михаил Константинов.

През близките от 4 до 8 месеца у нас ще се произведат изборите за 45-то Обикновено народно събрание. Според действащия в момента Изборен кодекс в секциите с над 300 избиратели по списък трябва да се гласува с машини. Тези секции са около 9000. С една машина за един ден могат да гласуват до 200 избиратели. У нас има доста секции с 400, 500, 600 и повече избиратели. В тези секции трябва да се осигурят 2, 3, 4 и повече машини за гласуване съответно. Това са условията на задачата за машинно гласуване на следващите парламентарни избори, когато и да са те. А те няма как да бъдат след 28 март 2021 година. А дотогава короната няма да си е отишла, поне не от България. Където се имаме за много умни и юначни и от нищо не ни пука.

Докато не ни натикат тръбата в гърлото един ден, а на следващия ден не ни изведат покрити с чаршаф от интензивното

Това обаче са условията за произвеждане на нормални национални избори с машини за гласуване. При избори по време на чума условията за това са малко по-различни. И понеже някои хора не могат или не искат да разберат това, ще им дадем малко пояснения. Някои ще разберат за какво иде реч, други няма да разберат. Щото от всяко дърво свирка не става, колкото и да се стараем. Ние обаче сме длъжни да опитаме.

В началото ще повторим за енти път една статистика за гласуването с машини в Европа. От 100 европейци така може да гласува само 1. По-точно, с машини гласуват само в Брюксел и в близката му околност. Другаде в Европа така не се гласува. Ще го кажем и по друг начин, за по-възпитателно. На избори, когато и да са те, от 100 избиратели в Европа няма да гласуват с машини 99 от тях. От тези 99 избиратели 1 ще гласува по интернет или по пощата. Останалите 98 ще гласуват с хартиени бюлетини.

Да се гласува дори и с хартии по време на чума, обаче, не е особено здравословно. На 15 март френската управляваща политическа класа начело с младия президент и бивш банкер, изкара френските избиратели пред урните на първи тур на местните избори. Щото коронавирусът уж не бил толкова опасен. Дванадесет дни преди това президентът на една средно голяма европейска държава, дето националният й празник е на 3 март, изкара няколко хиляди души да го празнуват този празник на едно свято за тази държава място – връх, на който след епични битки народът извоювал свободата си през 1877 година. Тогава, при сбирката на 3 март, пак имало коронавирус и пак било уж безопасно, но само според организатора на срещата.

На младия френски президент не му се получили нещата. По време на изборите с корона вирус се заразили десетки хиляди французи, а няколко хиляди от тях умрели. Лека им пръст, такъв им бил късметът. Младият френски президент, като видял как се заразяват и мрат избирателите, отменил втория тур на изборите. По този начин нови десетки хиляди не се заразили и нови хиляди не умрели. Освен онези от първия тур, с по-малкото късмет.

На президента на средната европейска държава с национален празник на 3 март му се получили нещата. Още корона чумата не била плъзнала из страната и не е известно някой да се бил заразил или умрял от срещата на светия за народа връх на име Шипка. От две такива случки нормалният неглупав човек си прави организационни изводи. Нормалният глупав човек обаче не си прави организационни изводи. И всякакви други изводи също така не си прави.

Да си представим сега един неделен ден, през тази или през следващата година, когато българският народ ще бъде призован пред урните да упражни върховната си воля на суверен и да определи, кой ще го управлява през следващите месеци и години. Пред урните ли казахме? Грешно сме казали. Няма как да е пред урните, щото в закона е записано, че българският народ ще трябва да се яви пред машините. В онзи близък или далечен неделен ден корона чумата няма да си е отишла. Хеле пък у нас, дето решихме, че сме по-велики от вируса и заживяхме на макс, като отвързани. И почнахме групово да се явяваме пред портите на Свети Петър без разлика на възраст, пол и служебно положение.

Учените още спорят, а гражданите още се чудят, как най-ефективно се разпространява корона чумата. Но и без да е най-ефективно, тя със сигурност се разпространява чрез гладки и не толкова гладки повърхности. Учените също така спорят колко дълго може да живее на такава повърхност корона вирусът. Някои викат, че 24 часа, други викат, че цели три денонощия. За нашето изложение, обаче, това няма никакво фундаментално значение, защото изборите траят 13 часа. Така че, след като първият заразен избирател пипне сензорния екран (една почти идеално гладка повърхност) някъде около 7 часа сутринта, вирусът ще си е жив, здрав и заразен до към 20 часа, когато е краят на изборния ден. Той екранът ще пръска зараза и след това, но то няма да е проблем на избирателите, а на тези, които ще опаковат машината. Машината-убиец, бих добавил, макар че звучи малко приповдигнато. Но то е така, когато става въпрос за живота и за смъртта, нещата винаги са малко приповдигнати.

Колко души може да зарази една машина за гласуване и колко от тях в резултат на тази зараза ще умрат?

Това само Господ го знае, и дано ние, смъртните и несъвършените, все имаме някакъв остатъчен акъл в простите глави, за да не си го причиним. Макар че, като гледам какви ги вършим напоследък, надали.

Отскоро лекарите по всички медии ни разказват, колко мъчително се умира от задушаване и с тръба в гърлото. Не че има някакъв ефект, след като продължаваме да живеем като отвързани от тежка верига. Че се каним и да гласуваме с машини по време на корона чумата. Не знам какво смятат по този въпрос белгийците около Брюксел, но все ми се струва, че ако там има избори, те май ще забравят за машините. И без това в Белгия вече има близо 850 умрели на 1 милион. Ние, с нашите 42 умрели, сме доста по-назад, но с едно машинно гласуване като нищо ще ги доближим. Остават още два аргумента в полза на машините за гласуване по време на чума. Те са елементарно глупави, но все пак ще ги спомена. Първият е, че във всяка секция чистачката леля Пена ще тича с парцала и кофата с дезинфектант след всеки гласувал и ще търка екрана на машината. Тук поне е ясно, че устройството ще даде фира след третия парцал, така че заразата ще се прекъсне по най-естествен начин. Разбира се, избори също така няма да има, но поне ще запазим живи и здрави хората.

Вторият аргумент е, че щели били да ни раздават ръкавици в изборните секции, или пък щели сме били да си ги носим от вкъщи. Известно е, че хората, които не използват ръкавици ежедневно, най-много се заразяват именно при слагане и сваляне на ръкавици в такива случаи. Но тук, освен тези циркаджийските аргументи, се повдига и един важен въпрос. Ако се гласува с хартиени бюлетини и с химикалки, то на всеки избирател комисията трябва да му дава нов химикал. Ако, разбира се, той (тя) не си го носи от вкъщи.

По време на коронакризата стана ясно, че много дейности могат да се извършват онлайн. Това поставя отново въпроса за дистанционното гласуване, което е основно два вида: по пощата и по интернет. В някои държави бяха правени опити за дистанционно гласуване чрез умни телефони, но те не се оказаха особено успешни. По пощата пък гласуват в скандинавските страни, в някои американски щати, в Австрия и другаде. У нас пред този вид гласуване има една основна пречка и тя е конституционна. Според конституцията гласуването е тайно и това е така, за да се гарантира свободното волеизявление на избирателя. Това у нас се гарантира от изборната администрация и от факта, че в т.нар. „тъмна стаичка“ избирателят все пак е свободен да прави, каквото пожелае. При дистанционното гласуване, в отсъствие на представители на изборната администрация, тайна на вота няма и не може да има. Да се твърди друго е обикновено малоумие.

При дистанционното гласуване тайна на вота няма, но пък може да има насилие над вота. При това масирано.

Следователно, за да въведем този вид гласуване без груби нарушения на върховния закон, ще трябва малко да си попроменим конституцията като премахнем изискването за тайна на вота. И тъй като тази промяна не засяга държавното устройство, тя вероятно ще може да се извърши от Обикновено народно събрание. Ако искаме да гласуваме явно и дистанционно за 45-то Обикновено народно събрание, промяната в конституцията трябва да я извърши сегашното 44-то Обикновено народно събрание. Ето една истинска  задачка за депутатите, докато си мерят вотовете.

И сега малко факти за дистанционното гласуване. На последните президентски избори в Австрия, за пръв път в демократичната история на австрийската република, беше касиран вторият тур. Тотално касиране на резултатите от национални избори е супер скандал за една демократична държава. Е, именно такъв супер скандал преживя Австрия заради констатирани масови нередности при гласуването по пощата. Ще потретим: става въпрос за Австрия, образец на демократична и правова държава, нещо като една по-малка Германия. Какви циркове може да предизвика гласуването по пощата у нас, оставяме на въображението на читателя.

Що се отнася до гласуването по интернет, да, има такова гласуване и в Европа и по света. В Европа така гласуват в Естония и в някои кантони на Швейцария. Че естонската система (тя всъщност е австрийска, макар че австрийците не я използват) е пробита, е известно отдавна. Разни хакерски американски групи отдавна се забавляват с тази система, но в Естония хората си я харесват и я използват. Там до 30% от гласувалите използват този начин на гласуване.

Наскоро се проведе и друг интересен експеримент. Този път в Русия, на наскоро завършилия референдум. Резултатите от който ще позволят на президента Владимир Путин да управлява до към 85 годишна възраст или там някъде. Всъщност, докогато си поиска. Но не за това иде реч. А за факта, че в няколко изборни района (вкл. в Москва)  хората имаха възможност да гласуват по интернет. Според водещи руски специалисти експериментът протекъл успешно. Според други водещи руски специалисти експериментът не протекъл чак толкова успешно. Защото малко след вота в интернет се появил списък с гласувалите по интернет заедно с личните им данни. Е,  заедно с информация кой как е гласувал. Но няма страшно, в Русия  сталинските времена вече били само спомен. Или поне така се твърди от някои. Други пък твърдят друго.

Това с изнесените данни кой и как е гласувал по интернет ми напомня защо Кралство Нидерландия от 100% машинно гласуване преди няколко години мина на 0% машинно гласуване. Ми, щото един холандец, както си стоеше в колата пред една секция, на секундата, когато секцията затвори, пусна в интернет списък кой и как е гласувал. Пусна го така: първи избирател гласува за еди-коя си партия, втори избирател – за еди-коя си и така нататък до последния избирател. И каза, че ги дава така, по поредност на гласувалите избиратели от уважение, но може да им пусне и личните данни на гласувалите в нета, ако поиска. И други циркове с холандското машинно гласуване имаше, чак докато на иначе спокойните и флегматични холандци не им писна и не го махнаха. Без чума го махнаха, да отбележим.

В заключение, нека си пожелаем разумът да не ни напуска в тези смутни времена, или поне да не ни напуска едновременно и всичките. Та барем остане някой нормален на този свят, щото то май всички се побъркаха. И то още преди да са научили и осъзнали най-страшната новина. А тя е, че реколта на зърно тази година няма да има. Ако и догодина е така, последният ще трябва да дръпне шалтера. Символично, щото ток също така няма да има.

Подобни статии

  • Акад. Лъчезар Трайков: Няма противопоказания за ваксинация при пациентите с Алцхаймер

    Акад. Лъчезар Трайков: Няма противопоказания за ваксинация при пациентите с Алцхаймер

    На 21 септември отбелязахме Световния ден за борба с болестта на Алцхаймер. Датата се чества ежегодно от 1994 г. по инициатива на Международната организация за борба с това заболяване. Болестта на Алцхаймер е най-честата причина за деменция. Затова целта на този ден е както да се популяризират спецификите ѝ, така и да се акцентира върху значението на превенцията и ранното ѝ откриване.

    40
  • Функции и същност на частния съдебен изпълнител в изпълнителното производство

    Функции и същност на частния съдебен изпълнител в изпълнителното производство

    Когато говорим за изпълнителен процес/изпълнително производство, следва да имаме предвид, че това е едно от производствата, предвидени в ГПК, или част от т.нар „граждански процес“ и тази част в рамките, на която се осъществяват изпълнителните основания предвидени в чл. 404 и сл. от ГПК.

    122
  • Проф. д-р Татяна Червенякова: Не се разболяваме, когато сме ваксинирани, защото посрещаме вируса с определен имунен отговор

    Проф. д-р Татяна Червенякова: Не се разболяваме, когато сме ваксинирани, защото посрещаме вируса с определен имунен отговор

    Проф. д-р Татяна Червенякова, дмн, е изпълнителен директор на СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“, преподавател в Университетската Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в Медицински университет – София, главен координатор на Експертния съвет по инфекциозни болести към министъра на здравеопазването. Целият ѝ професионален път до момента е посветен на инфекциозните болести като клиницист и научни разработки на такива инфекциозни заболявания като вирусни хепатити, морбили, грип и др.
    Дългогодишната ѝ практика в областта на инфекциозните заболявания, а към момента и ежедневният ѝ контакт и наблюденията ѝ върху пациенти с COVID-19 почти от самото начало на пандемията, я утвърдиха като един от най-опитните и информирани медицински специалисти в страната, понастоящем запознат и с всички известни аспекти и проявления на коронавирусната инфекция. Нейното мнението за утвърдените в ЕС ваксини срещу SARS-CoV-2 е публикувано в сайта на Министерство на здравеопазването.

    74