Изборите в Германия - приказка за две кампании

Армин Лашет

Още не всичко е приключило за кандидата на консерваторите за канцлер на Германия Армин Лашет. Той все още може да наследи канцлерката Ангела Меркел, но най-многото, на което се надява техният Християндемократически съюз (ХДС) броени дни преди изборите, е да победи с минимална разлика своя съперник - Германската социалдемократическа партия (ГСДП), а дори при подобна развръзка това вероятно би било най-лошото изборно представяне на християндемократите.

Историята на тази кампания обаче не е за разочароващото представяне на Лашет като водеща фигура на ХДС. Ако не беше звездната сила на Меркел, при всички случаи кампанията щеше да бъде по-трудна за консерваторите, които управляват Германия от 16 години.

Кампанията е за други две партии: левоцентристката ГДСП, която до голяма степен беше отписана, но неумолимо се изкачи начело в социологическите проучвания. И огледалните шансове на "Съюз 90/Зелени", които за кратко предвкусваха необикновена победа, но тя почти мигновено изчезна от погледа им.

Финансовият министър Олаф Шолц - кандидатът на ГСДП за канцлер, има стабилни позиции като водач на кампанията на партията. Изглежда, че бившият кмет на Хамбург се радва на вниманието, което му се обръща като възможен следващ канцлер.

Слизайки от подиума в Золтау в провинция Долна Саксония във вторник, той непринудено заговори събралите се поддръжници.

"Е, как сте?", попита той, позирайки за селфита и раздавайки автографи, особено ако те бяха поставяни в червените партийни книжки на ГСДП.

През цялата предизборна кампания ГСДП разчиташе напълно на своя кандидат: Шолц на плакатите, Шолц на подиумите, Шолц в дебатите, политическата програма на Шолц.

За разлика от Лашет при Шолц няма "бъдещи екипи" от съветници, няма признаци за "кабинет в сянка", няма преопаковани инициативи, няма разсейвания.

Този риск се отплаща: Шолц почти не е правил грешни стъпки, а от началото на юли подкрепата за неговата партия в социологическите проучвания и неговата лична популярност последователно нарасна.

Той не правеше гръмки изказвания по време на телевизионните дебати, но избирателите, изглежда, приеха добре неговите спокойни, невъзмутими отговори на постоянните нападки на Лашет: Би ли повишил данъците? (Шолц: да, до 45 процента за хората с най-големи доходи); Защо не е предотвратил поредица финансови скандали? (Шолц: някои са станали преди неговия мандат); Би ли обмислил коалиция с крайната левица? (Шолц: без коментар).

Той обаче не е стигнал сам до върха. Всъщност той дори не е лидер на своята партия. Съвсем неотдавна - миналия декември, той загуби от Заския Ескен и Норберт Валтер-Борянс в надпреварата за лидерството на партията.

Те, както и бившият младежки лидер на ГСДП Кевин Кюнерт са кукловодите, казват критиците.

"Шолц прикрива своя ляв екип", каза влиятелният консерватор Маркус Зьодер.

Този екип по всяка вероятност ще играе водеща роля при победа на Шолц, но той казва, че ще решава кои да бъдат министрите. "Там, където бях ръководител на правителство - в Хамбург, никога не съм позволявал на никого да се намесва в съставянето на правителството", каза той.

За разлика от настоящия финансов министър, "Зелените" нямат опит в управлението на национално ниво, на който да се опрат при кампанията.

Последният път, когато "Зелените" бяха на власт на федерално ниво, беше преди Меркел - следователно преди 16 години в коалиция с ГСДП на Герхард Шрьодер.

Политическият опит беше голямо препятствие за Аналена Бербок, която привлече повечето внимание по време на кампанията като първия официален кандидат на "Зелените" за канцлер.

Но тяхната кампания всъщност е игра в тандем: съпредседателят на партията Роберт Хабек до миналата година беше най-известната фигура на "Зелените", а по време на кампанията имаше почти толкова участия в предизборни прояви, колкото самата Бербок.

Именно в периода малко след като Бербок беше издигната като кандидат за канцлер през април, "Зелените" се изкачиха до 27 процента в социологическите проучвания и мислеха, че даже могат да спечелят голямата награда: мястото на Меркел.

Дори предприятията, които като цяло се отнасят предпазливо към регулациите, свързани с околната среда, не изглеждаха уплашени от перспективата Бербок да стане канцлер, показа анкета сред бизнес лидерите по онова време.

Нейните позиции обаче бяха отслабени заради леки несъответствия в официалната й автобиография, счетоводни нередности с партийните разходи и обвинения, че е плагиатсвала в своя наскоро издадена книга. При представянето си в дебатите тя така и не можа съвсем да излезе от сянката на двата политически колоса в следвоенна Германия - ГДСП и ХДС.

Тя обвини и двете партии, че "бягат" от своята отговорност като участници в приключващото мандата си коалиционно правителство, и настоя за "ново начало", но това не изглеждаше новото начало, които искаха хората.

В този последен етап от кампанията коментаторите дават множество обяснения за неуспеха на "Зелените" да се възползват от своя ранен възход.

Кампанията разкри, че Германия "Не е зелена страна", възкликна новинарското списание "Шпигел" на своята първа страница тази седмица. Зелените пропиляха своя шанс, заяви то.

Консервативният "Франкфуртер алгемайне цайтунг" прецени, че Бербок се е опитала да "направлява "Зелените" към центъра" с положителни послания, но в крайна сметка се е върнала към "старите теми", наследени от основателите на партията и свързани с наближаващ екологичен апокалипсис.

"Това е краят, Бербок", прогласи левият вестник "Тагесцайтунг" още през юли.

Все пак главният репортер на вестника Петер Унфрид всъщност описа в по-положителни тонове отслабването на позициите на "Зелените": "Има много хора, които смятат климатичната политика за важна и искат Аналена Бербок да е в управлението, но определено не и на канцлерския пост."

Според него, имайки предвид това, партията може да се включи с известна увереност в дългите коалиционни преговори - най-вероятно с ГСДП, които със сигурност ще започнат веднага щом бъдат преброени гласовете в неделя.

Подобни статии