Избрани виждат целувката на слънцето в Мелник (СНИМКИ)

Горещи води в Рупите извират от дъното на вулкан

Снимка: Светлана Трифоновска Който е стъпил в Мелник веднъж, оставя сърцето си завинаги в него.

Когато Господ затвори една врата, отваря невиждан дотогава прозорец. Така е и с пътешествията в страната и зад граница, които явно поне в близките два-три месеца няма как да се състоят. Дори и след това едва ли ще е много препоръчително да се почива в чужбина. Това обаче ще даде възможност повече българи вместо гръцкото море да опознаят тайнствата на нашата родина.

Едно от чудесата на България е, че на всеки тридесет километра се сменя ландшафтът. Това е и причината на такива малки разстояния тук да има изобилие от растително разнообразие. Така че можем да седнем в колите и без да ходим на море в Гърция. Вместо това се оборудваме с раничка, удобни обувки за преход, якета, одеяло за сядане навън. Добре е да си вземем и някаква храна, понеже не се знае кога отново ресторантите ще работят. Колко може в крайна сметка да изяде един човек. А когато е на открито, се засища с малко, защото на чист въздух е най-вкусно.
И за един ден да поеме на юг, тъй като не е сигурно, че ще има къде се пренощува заради ограниченията. Една от любимите посоки е Мелник. Но този път ще го видим извън светлината на кръчмите. Сочните македонски мръвки на шиш, свинското с наситнен праз, тлъстото зряло овче сирене и ароматен току-що изпечен хляб ще оставим за после. Когато му дойде времето. На това пътешествие сами можем да си приготвим храната, някъде навън.
А вино можем да си купим от специализираното магазинче в един от най-малките градове на планетата - Мелник. Препоръчително е да не се подлъгваме по уличните бутилки, защото не се знае на какъв киселаж може да попадне човек. Но за сметка на това в този магазин има всички марки на прекрасните вина от новите изби около градчето. Район, от който Чърчил си е купувал всяка година по половин тон вино от гроздето на Широката Мелнишка, местен сорт от времето на траките.
Това е образът на познатия за всички Мелник. Но около него е пълно с любопитни и незнайни за повечето хора места. Само едно от тях е чудото, което се случва над село Рожен привечер.
За да има време за всичко, добре е да тръгнем рано, за да стигнем в южния град докъм десет. Това е часът, когато росата вече се вдига, а слънцето е огряло пясъчните мелове. Те преди обед имат цвят на сивкава охра. Имаме два варианта. Единият е да отидем до Рупите. Там са извиращите от дъното на вулкан езера с температура около 80 градуса. Там да се мотаем почти целия ден. Затова можем да си вземем бански и да се потопим в изворите, които са лечебни. Някои го правят и без бански.
Водите помагат за кожни проблеми, простуда, за стави и за нерви, грипове. Логично, защото съдържат сяра.
Там дори и на първи януари има смелчаци, които се каляват и спасяват от вируси, топвайки се в горещите води при минусови температури навън.
На Рупите се намира и църквата, изградена и изографисана по искане и със средства на Ванга от покойния вече Светлин Русев. Въпреки скандалите около нейната каноничност всяка година притокът от вярващи към храма се увеличава. Там е и паметникът на ясновидката. А наоколо е пълно с местни хора, които разказват истории за истинността на предсказанията, които тя е правила.
На едно от раменете на вулкана се намира огромен кръст, който е в памет на загиналите преди незнайно колко хиляди години тук от изригналата лава. С тях Ванга твърдеше, че си говорела.
Другият вариант е да се отиде до село Рожен, кацнало над Мелник. До него се стига по витиеват път от три четири километра. На километър над селото е Роженският манастир.
До него може да се стигне пеша, но може и с кола. Ако тръгнете пеша, трябва да си вземете раниците и горните дрехи. Кратка спирка в манастира, който има уникални стенописи от средните векове. Също така и чудотворна икона на Божията майка, рисувана от монаси от манастира Зограф. Малко преди манастира пък се намира гробът на Яне Сандански, както и храм, посветен на воеводата. Занемарен. Защото Яне тук не го тачат толкова, колкото Гоце Делчев. Но това е друга тема. От това място обаче се открива вълнуваща гледка към отсрещните пясъчни хълмове.
Пак оттам някъде тръгва пътечката към село Златолист. Известно на мнозина с църквата на българската светица и пророчица Преподобна Стойна. Всеки, поел по тази пътечка към селото, ще си даде сметка какъв шанс му е предоставила съдбата. Защото, вместо да е част от врякаща туристическа тълпа, която се изсипва от автобуса пред църквата в Златолист, крачещият с раничка на гръб става част от паралелна реалност.
Пътечката минава през мистериозен, но лесно проходим каньон. Зелена трева, стада овце, бездънно синьо небе и рукнали пролетни вади. От време на време трябва да ги прескачаш. Сякаш космически пясъчни скали съпровождат пътника. Този път е истинският, който води към село Златолист, и не на всеки му е дадено да върви по него. Тук е мястото, където, ако огладнеете, можете да седнете и да хапнете от храната, която сте си взели. Може да си запалите и огън, но после внимателно да го загасите.
До село Златолист се стига за не повече от четиридесет минути. В църквата освен уникалните стенописи и историята на светицата има и едно дъбово дърво. Яко, на няколкостотин години. Там по Великден окачват люлка. След като се помотаете и си починете, време е да потеглите обратно. Защото наближава часът на чудото.
За да имате шанс да го видите, се върнете на мегдана в село Рожен, независимо кой вариант сте избрали за деня, не по-късно от пет и половина следобед. Оттам поемате по пътя, който води към село Люботрън. Бавен ход пеша е не повече от десет минути. Пътят ще мине покрай стари къщи, нови хотелчета, покрай които има огромни дъбови бъчви. Може някоя котка да ви пресече път. Така ще стигнете до един тунел.
Той е издълбан направо в пясъка. Със сивкав цвят, тук-там по челото му са набучени остри треви, зелено-сиви. Някъде към шест и половина привечер, а може и малко по-късничко, слънцето започва бавно да пуска лъчите си към челото на тунела. Това се случва само няколко дни в годината. Обикновено между 11 и 15 април. В тези часове на пролетта слънчевите лъчи бавно започват да галят сивите пясъци на тунела. Сякаш дълбаят с нежност дупка в него. В която да изтече топлината на лавата им. И се случва. За секунди пясъкът започва да сияе в оранжево, като разтопен огън. Сякаш пясъкът поглъща слънцето, като че ли се сливат в страстна целувка. Преди да започне да се спуска мракът.
Местните хора казват, че това чудо могат да видят само избрани хора. И се случва веднъж в живота на човек. Свидетели са идвали отново и отново, но никога повече не са го виждали. Казват, че в този момент Господ ти казва, че има специална задача за теб и те благославя. Знае ли човек? Трябва да го усети.

Подобни статии