Изгубената българска версия на шахмата

„Боляр шах” и „абагор шах” изчезват завинаги от историята

Снимка: Интернет Класическата версия на шахмата поглъща далеч по интересните български вариации на великата игра.

Много малко известен е фактът, че в далечното минало българите са играели шах. На пръв поглед тази информация не е толкова сензационна, но ако добавим фактите, че в тогавашната люлка на цивилизацията - Византия древната игра изобщо не е била на почит и допълним, че има цели две чисто български версии на шаха, нещата вече изглеждат по съвсем друг начин. За голямо съжаление „боляр шах” и „абагор шах” са асимилирани от класическата версия на шахмата.

Как е започнало всичко?
Най-правдоподобната версия за проникването на шаха в българските земи е свързана с близките ни контакти с арабите.
По времето на Първата българска държава българите са имали известни контакти с арабите. Известен е фактът, че хан Крум, когато се е подготвял да превзема Цариград, е ползвал услугите на арабин, който е обучавал българските войни как да щурмуват крепостните стени. В един от летописите на онова време се споменава още, че през свободното си време „арабинът е играел на старинна игра с фигурки”. Може да се предполага, че играта е била шахмат. У нас тя е известна и се е разпространявала със своето арабско-персийско название. И още нещо. Подобна на една от намерените при археологическите разкопки при Велики Преслав костни фигурки е намерена и в Египет.
Българите обаче не спират до там да се учат да играят на чуждата игра и създават свои версии.

„Боляр (болярски) шах”

Тази разновидност на шахмата се е играела върху табло с 9 на 8 полета и по едно поле в 4-те краища извън тези 72. Така общо на игралното табло има 76 полета. Крайните полета откъм страната на белите са черни, а от страната на черните - бели. Всяка една от страните разполага с комплект от по 20 фигури - цар, 2 боляра, 2 топа, 2 офицера, 2 коня, 2 лодки и 9 пешки, които преди започване на играта се подреждат по следния начин: царят се поставя в центъра на последния хоризонтал. Белият цар е на черно поле, черният - на бяло, т.е. както при класическия шах. От двете му страни се нареждат болярите, до тях офицерите, конете и в ъглите на таблото - топовете. В четирите ъглови полета извън таблото се поставят лодките, а на втория (съответно предпоследния, седми хоризонтал), се нареждат пешките.
Движение на фигурите:
Цар - Царят се движи, както при съвременния класически шах, на съседното до него поле във всички посоки.
Пешка - Ходовете с пешката са както при класическия шахмат. В началното положение тя може да се движи две полета напред, а във всяка друга позиция - само на съседното пред нея поле, ако то не е заето от друга фигура. Може да взема противникова фигура само на съседните є две полета по диагонал (както при класическия шахмат). Правилото „на-пасан” важи и тук.
Кон - Конят се движи както при класическия шахмат. Всяка от страните разполага с по два коня, които в началното положение се разполагат от вътрешната страна на топовете.
Топ - Ходовете с топа са както при класическия шахмат. В началното положение те се поставят в ъгловите полета на дъската.
Офицер - Ходовете с офицера са както при класическия шахмат, с още едно допълнение - офицерът може да се придвижва едно поле напред, но без да може да взема фигура при този си ход. По този начин офицерите могат да променят цвета си - от „белополи” да стават „чернополи” и обратно. Това вероятно се е наложило поради факта, че в началото на играта те са на еднакви по цвят полета - белите офицери на черни полета, а черните - на бели полета и в хода на играта не могат да влизат в съприкосновение и да си опонират. Мястото на офицерите в началото на играта е между боляра и коня.
Боляр - Болярът се движи като дамата в класическия шахмат - по диагонали, хоризонтали и вертикали, но взема като топа - само по хоризонтал и вертикал. В началото на играта всеки един от играчите има по два боляра, разположени от двете страни на царя.
Лодка (Може да се предположи, че от този вариант е пренесен от Волжка България, в руския език е възприето названието “ладья”.) - В началото на играта лодката се поставя в крайните ъглови полета извън шахматната дъска. Движи се във всички посоки на разстояние 1 и 2 полета от нея, като може и да прескача фигури. Взема само по хоризонтала и вертикала. Не може да се движи назад, но може да се върне по вертикала (1 или 2 полета) само ако при този си ход вземе противникова фигура.
Везир - Везирът не фигурира при първоначалното разположение на фигурите на дъската. Той се появява, когато лодка достигне някое от двете ъглови полета (извън таблото) в лагера на противника. Тогава лодката се превръща във везир. Везирът (наричан още генерал) се движи както дамата в класическия шахмат.
Рокада - Рокадата е както при класическия шахмат. Поради специфичното разположение на фигурите тя е само голяма. При осъществяването на рокадата няма значение дали лодката е на първоначалното си положение, или вече е отишла напред (т.е. включила се е в играта). В момента на рокадата между царя и топа не трябва да има други фигури.
Превръщане (произвеждане) на фигури:
Всяка фигура, в т.ч. и лодката, при достигане до последния хоризонтал или ъгловото поле в лагера на противника, задължително се превръща в боляр. Когато лодка достигне ъгловото поле извън таблото в лагера на противника, тя се превръща във везир (генерал). В този случай играещият сам преценява, ако има тази възможност, каква фигура да произведе.
Има и една особеност. Когато кон достигне последния хоризонтал, задължително се превръща в боляр, но ако достигне някое от ъгловите полета извън таблото в лагера на противника, получава бонус - в собствените ъглови палета се поставят лодки. Ако някое от двете полета е заето от своя или противникова фигура, тогава поставянето на лодка в това поле не се осъществява.
Когато лодка достигне ъгловото поле извън таблото в лагера на противника, тя се превръща във везир (генерал) и получава бонус - в собствените ъглови полета задължително се поставят лодки. Ако някое от двете полета е заето от своя или противникова фигура, тогава поставянето на лодка в това поле не се осъществява.
Везирът (генералът) е постоянна фигура и може да се движи по последния хоризонтал, без да се превръща в боляр.

„Абагор шах”

Втората разновидност на българския шах - „Абагор” се играе върху квадратно табло с 81 полета (9 х 9). В началното положение фигурите се подреждат по следния начин: царят се поставя в средата на последния хоризонтал. От двете му страни напълно симетрично, вляво и вдясно последователно се подреждат боляр, офицер, кон и топ. На хоризонталите пред тях - втори (респективно осми), на крайните три полета вляво и вдясно се нареждат пешки, а трите централни пешки са придвижени едно поле напред, т.е. те се явяват на третия и седмия хоризонтал. На полетата при това подреждане пред болярите се нареждат принцовете, а полето пред царя остава свободно.
Движение на фигурите:
Цар - Царят се придвижва по едно поле напред. Може да се движи и по едно поле настрани и назад, но само ако взема противникова фигура.
Император - Царят се превръща в император, когато достигне до последния хоризонтал. Ходът на императора е както на царя при класическия шах.
Пешка - Ходовете с пешката са както при класическия шах, с тази разлика, че в началното си положение пешката не може да се движи две полета напред, а се придвижва само по едно поле.
Кон - Конят взема противникови фигури, както при класическия шахмат, но може да се връща назад само ако взема противникова фигура. Конят може да се движи само напред и по диагонал и вертикал, без да взема противникова фигура.
Топ - Топът взема противникова фигура както при класическия шахмат. Може да се движи настрани само ако взема противникова фигура. Може да се движи две полета назад само ако взема противникова фигура. Топът може да се движи и само напред по диагонала, без да взема противникова фигура.
Офицер - Офицерът взема противникови фигури както при класическия шахмат, но може да се движи най-много две полета назад (по диагонала) само ако взема противникова фигура. Може да се движи едно поле нагоре по вертикала, без да взема противникова фигура.
Боляр - Ходът на боляра е както на дамата при класическия шахмат, но с това ограничение, че може да се движи настрани само ако при този си ход взема противникова фигура. Може да се движи и само две полета назад по вертикала и диагонала, но ако взема противникова фигура.
Принц - Принцът се движи и контролира всички полета, които са на разстояние 1 и 2 полета от него, като може и да прескача фигури. Може да се придвижи настрани и назад, но само ако при този си ход взема противникова фигура.
Лодка - Получава се при достигане на пешка до последния хоризонтал, движи се като топа в класическия шахмат.
Генерал - Генералът се движи и взема противникова фигура по диагонал, както офицерът в класическия шахмат. Може да се движи и на съседните полета по хоризонтал и вертикал, но без да взема фигури.

Подобни статии