Изложба представя Никола Маринов като любим учител на поколения художници

Изложбата "Никола Маринов. Ателието на свободния дух" представя Никола Маринов (1879-1948) в амплоато му на любим учител на поколения български художници. Откриването е на 29 октомври, съобщиха от Националната художествена галерия (НХГ) - домакин на събитието до 10 януари 2021 г.

Между 1921 и 1941 г. през ателието на големия български живописец в академията минават като студенти едни от най-значимите имена на българското изкуство през 20-и век. Сред тях са Любомир Далчев, Кирил Петров, Илия Петров, Илия Бешков, Зоя Паприкова, Веселин Стайков, Васка Баларева, Георги Герасимов, Кирил Буюклийски, Любен Гайдаров.
В изложбата са включени 100 акварела и платна на Никола Маринов и картини на 36 от неговите възпитаници. Много от експонираните работи на Маринов гостуват от носещата неговото име Художествена галерия в родния му град Търговище. Участват още творби от колекцията на Софийската градска художествена галерия, Художествената галерия в Кюстендил и частни колекции.
"Двайсет години след последната юбилейна изложба на Никола Маринов в НХГ през 1999 г., днес публиката ще си припомни виртуозните акварели на ненадминатия майстор", казва кураторът на проекта Анелия Николаева.
По думите й акцентът този път е върху връзката между учителя и неговите следовници, защото в историята на българското изкуство трудно може да се посочи друг подобен пример за силата на духовното общение в едно ателие - само по себе си превърнало се в символ на свободата на творческия дух.
За харизмата, обаянието и високите качества на педагога Никола Маринов споделят много от щастливците, черпили от творческата му мъдрост. "Като под клоните на дъб израснахме ние, неговите ученици и деца, в чисто покорство, в смирено синовно прилежание, с дълбока вяра в творческата му сила. Ние чувствахме и съзнавахме, че всичко ни идеше от него, че всичко у нас - възторгът ни, вярата ни, любовта ни към изкуството, бе негово. Затова, когато наредени пред стативите чакахме учителя Никола Маринов, влизаше бащата на курса. А когато се нареждахме до бащата - в него се възправяше учителят със своя смайващ ръст", казва през 1947 г. Илия Бешков.

Подобни статии