Изпити по никое време

Теория и практика – как да мютнеш досадната даскалица и как да излъжеш, че си в час. Как БГ мамите си уплътняват хоум офиса. И как учителите станаха на луди калинки да комбинират присъствени и онлайн часове

Дистанционно обучение – една от характеристиките на безвремието, в което живеем покрай коронавируса. Сега ще ви придружа онлайн до едно фиктивно училище, което събира челния опит от експеримента. Не си правете труда да гадаете къде се случва всичко това. Няма такова училище. Измислих си го. Но ако ситуациите ви изглеждат твърде познати, така е. Това се случва и във вашия дом, вашия клас, вашия час.

Във всички анкети досега съм записала едно и също – за присъствено обучение. А ако имах законодателна власт, щях да забраня понятието хоум офис. Звучи крайно, но ми писна като балама да нося на гърба си хора, които си намериха алиби за мързела покрай пандемията. Успокоява ме само това, че има и други прецакани. Даже сме мнозинство. Народната мъдрост „Болен здрав носи“, но на нов глас.

Няма смисъл да изброявам аргументите защо не се прехласвам по онлайн обучението. Обездвижването на децата и липсата на социализация са сред водещите. Но в дните, в които по случайност се навъртам край домашния компютър и чувам как протичат онлайн заниманията, се убеждавам в едно – ако в началото на пандемията имаше деца, които се опитваха да лъжат и да клинчат от часовете, сега вече има и изпечени лъжци. Никой не може да ме убеди, че това ще се промени към добро. А безсилието на преподавателите да предприемат мерки срещу онези, които скрито или явно бойкотират учебния процес, е повече от вбесяващо.

Какво ще се случи с онези деца, които са натрупали безброй отсъствия и не могат да им оформят срочни оценки, защото не са изпитвани? Не, не познахте. Не говорим за бой с пръчка или изключване от училище. Но тези деца, които се оправдават с липсваща и неработеща техника, а в същото време са превърнали онлайн обучението в игрален маратон, трябва да разберат, че вършат нещо нередно. Нищо подобно няма да се случи. Мога да се обзаложа, че ако родителите се интересуваха, щяха да реагират още щом забележат натрупаните отсъствия. Щом не правят нищо, за да въдворят ред у дома, те просто поощряват практиката на детето си. И изчакват момента, в който ще се нахвърлят върху учителите и ще обвинят образователната система, че не работи. А в това време специалистите от МОН са си заровили главите в земята досущ като щрауси и хвърлят боб какво да включат/изключат от учебната програма и как да усложнят още повече учебния процес. Децата, които изнесоха целия този експеримент на гърба си и се научиха на самостоятелност, се превърнаха преждевременно в зрели хора. И в това отношение те са героите на новото време, които заслужават аплодисменти.

Но същите тези деца са умален модел на нас самите. Тези, които учат присъствено, залягат над учебниците и онлайн. Тези, които работят, го правят, независимо от обстоятелствата. А тарикатите, които лъжат, че работят, прегърнаха идеята за хоум офиса. И злоупотребиха с нея до степен на уродливост. Защото им го позволиха.

Тримата мускетари

 

От горния етаж дъни чалга, в апартамента вляво мъж млати жена си, в апартамента вдясно някакво дете се дере, а майката се опитва да го надвика. На дивана, от двете страни на Тошко, са се наредили баба и дядо. Седят с маски, защото са от рисковата група. Треперят, все едно имат Паркинсон. Нищо им няма. Само малко са нервни. Имат тест по география. Докато Тошко си мисли за новия облик във „Фортнайт“, двамата преговарят раздела за Южна Америка. Копирали са учебника. Пред баба Гуна има резервен лаптоп, на който да извърши бърза проверка в Гугъл. Дядо Тотьо си е направил царски пищов. Откакто стартира онлайн обучението, и тримата са на кеф. Те, защото се чувстват пълноценни. Тошко, защото успя да постигне триумф в игрите, докато дъртите си наваксват пропуските в знанията. Непосредствено преди часът да започне, баба Гуна наобикаля пъргаво всички комшии и ги предупреждава, че в следващите 30 минути всичко е на живот и смърт. А са гъкнали, а им е пратила Тотьо, който е с пернишка жилка. Тежко и горко им, ако попречат на колективния труд. По време на класното, разбира се, тъпите съседи правят напук. Детето продължава да се дере, набитата жена циври, домашният насилник пее под душа, чалгарите друсат кючеци. Но баба Гуна и дядо Тотьо геройски се справят. Тошко пише, каквото му кажат. Тримата получават общо 5.76, което си е шестица. Но баба Гуна вдига кръвното, защото е максималистка, а им предстои и тест по Технологии и предприемачество, от което хептен не отбират. Следващия път ще си назубрят уроците по-качествено, за да победят Гошо, който си няма всеотдайни баба и дядо да му дишат във врата непрекъснато, докато учи, но пък си има майка на режим хоум офис да му подсказва и да му вдига успеха, защото си въобразява, че така му прави услуга.

 

    БГ мамата

 

Класика в жанра – бг мама, която се прави на свръхкомпетентна и се изживява като домашен педагог. Тя е филолог по образование, но никога не е работила по специалността, защото на учителите им се налага да работят, а нея я мързи да гледа. БГ мамата се чуди на хахавелките, които работят за тоя дето духа (включително и вместо нея), оставят децата си да се справят сами с учебния материал, държат ги на сухоежбина и губят време да се придвижват до работните си места с градския транспорт, където вирусите циркулират. Въпросните женки са тъпи кариеристки, които не осъзнават, че най-важното в живота на една жена е да роди един-два пъти и да легне на тази слава.

БГ мамата е от крайните фенки на хоум офиса. Те могат да изкарат до дълбока пенсия у дома по развлечен анцуг, без някой да забележи отсъствието им, защото са ненужни. Разбира се, самочувствието им удря горно фа. Не са успели да се докажат в професията си? На кого му пука - като БГ мами са пълни отличнички. Сами си се изпитват и сами си пишат оценките. Не им дреме как ги оценяват другите, защото се гледат в криво огледало.

Пандемията е най-хубавото, което се е случвало в живота на БГ мамата от оня последен оргазъм преди петнайсетина години, преди да се омъжи, естествено. Вече не е гузна, че бракът я превърна в торбалана. Наддала е 25 кила, прилича на бременен кит и се клати като невеляшка, когато върви, което почти не се случва. БГ мамата в класическия си вид е една кръгла нула в живота, която най-после се чувства полезна и отменя изцяло отрочето си в дистанционното обучение, защото това е нейният втори шанс да се докаже.

В почивките между уроците и имитирането на трудова дейност, за което получава заплата, БГ мамата пълни фейса с уникални кадри на снега по парапета на балкона (защото я мързи да се смъкне до долу с асансьора) и ангажирани постове, в които призовава дистанционното обучение да е задължително до 12 клас, както и в университета, защото здравето е по-важно от всичко.

 

    Иване, Иванееее!

  

От началото на извънредното положение Иванчо също е регистрирал рекорд – нито един пълен учебен час. Учителите го хванаха още първата седмица. Първоначално лъжеше, че няма камера и микрофон. След като стана ясно, че е оборудван с всичко, той измисли друг трик. Негов е патента как да мютнеш учителката по музика, която се пъне да обяснява нещо за фолклорните области и настоява сънливците и тарикатите като него да внимават. След заканите, че ще напише двойки на целия клас, ако заглушаването не спре, съучениците на Иван го издадоха. Същото се случи и в уроците по английски, български, математика. Тогава на Иван му стана скучно и спря да „ходи“ на училище. Направи си едно замислено селфи и в тази поза снимката му стоеше пред камерата от първия до шестия час. В края на срока се установи, че той и още двама-трима като него нямат оценки и съответно не могат да бъдат оформени. Но на Иван не му пука. Това е деветото училище, в което родителите му пробват да го инсталират. Във всяко следващо училище любящите мама и тате излизат с номера, че даскалите са имали специално отношение към детето и са му подрязвали крилцата, защото било по-будно от връстниците си. Този път местенето им се размина, защото на никой не му се занимава с повтарячи в тази и без друго изнервена обстановка. Ако имат късмет, ще изкарат и следващата година така, пък натам на Иванчо може да му дойде акъла в главата. А дано, ама надали...

    Гласовете ви чувам

     

В редовно време Дамасцена е най-отворената в класа. Сега мълчи като пукал. Има проблеми с микрофона, който работи само по време на проверката в началото на часа. После техниката отказва. На родителската среща в края на срока майка й издъни нещата като взе думата. Оказа се, че микрофонът си е съвсем наред. Но учителите не са следователи и за този половин час, в който трябва да предадат урока и да изпитват, не им остава време да проверяват кой лъже за слабия интернет или за разваления микрофон. Това със слабия интернет е запазен номер на Вальо, който всеки ден дърпа нова игра, върху която се упражнява на макс в учебните часове. Не си прави труда да пише домашни. Обажда се на Момчил, който му ги снима. Веднъж даже го домързя да преписва и пусна снимката за проверка. Така на Момчил му се наложи да дава обяснения.

В най-кофти положение е Мариета, която по време на дистанционното осъзна, че е в неравностойно положение (загубенячка, беднячка). Баща й е трайно безработен, майка й бъхти на две смени. Не могат да си позволят лаптоп. Дадоха им един за временно ползване от училището. Малкото й братче обърна чаша какао върху клавиатурата. Техните си заложиха сватбените халки, за да възстановят повредената техника. Чу ги да разговарят, че е най-добре да продадат автомобила, защото не могат да му платят данъка и техническия преглед. Пък и без друго нямат пари за бензин. Интернетът за домашното обучение също им дойде в повече, затова прежалиха кабелната. Мариета не иска да се върне никога повече в училище. Срамува се, че съучениците й ще странят от нея, защото е лузърка.

 

    Бягане с препятствия

 

Най-екстравагантната част от хоум обучението са часовете по физическо. В боксониерата, в която Мартин живее със семейството си - майка, баща, сестра и баба, всеки сантиметър е усвоен. Затова Мартин изпълнява упражнения на остъклената тераса, където температурите са външни. Два пъти му написаха забележка, че не е с екип - шорти и бяла тениска с къс ръкав. Три забележки са двойка, така че се налага да моржува.

Приятелят му Петър има достатъчно пространство, но в неговото училище часовете по физическо са седящи. Така от март миналата година, когато беше първата грипна ваканция, той е трупнал около 15 кила. Движенията му се ограничават до разходка до хладилника и обратно. Но както казват привържениците на дистанционното обучение - здравето преди всичко.

 

    Луд умора няма

 

Не само за децата, и за учителите този експеримент граничи с лудост. Особено сега, с ротационния принцип. Така г-жа Маргаритова, която преподава и на ученици до четвърти клас, и на шестокласници, и на седмокласници, луда става, за да успее да редува живите часове с "Тиймс". Междучасията са по 15 минути. Талисманът на това учителско състезание е човечето с цип на устата Минутко от "Минута е много", което произнасяше "Няма време". Ако в района на училището има авария и интернет доставчикът обещава да я отстрани до няколко часа, г-жа Маргаритова преподава на високоговорител през телефона. Родители, които надават ухо в часовете, се сърдят, че някои преподаватели претупват нещата. Вместо да се прибере у дома, след като е приключила с "ротацията", Маргаритова пише обяснения, защото за всеки сигнал трябва отговор.

В това време колежката й Арнаудова бичи двойки - любимото й занимание по време на дистанционното. Посочва кои ученици трябва да изпратят домашното за деня - никога не кара подред. Който чул, чул. Арнаудова не пише забележки - директно двойки. Особено удовлетворена е, когато напука двойка на ученик, който винаги си пише домашните. Действа на принципа "всички под ножа". Но и тя, като всяко човешко същество, си има любимци. За тях нейните правила не важат. 

    Да учиш на инат

 

Преди дни националният омбудсман Диана Ковачева отправи препоръка за отмяна на матурите в 4 и 10 клас, тъй като учениците не се чувстват достатъчно подготвени. И ако тези класове действително може да ги огрее такава отмяна, онези, на които това предстои догодина, ще са в положение на истинска катастрофа. В четвърти клас външното оценяване е по-скоро за учителите, така че няма голямо значение ще го има ли или ще го няма. Шестокласниците и деветокласниците обаче яко ще закъсат, защото вече имат трайни пропуски, които може да не наваксат с неизбежните частни уроци. Важното е да се отчитат успехи сега. За догодина тепърва ще мислим. И не, не е смешно!

Подобни статии