Изследовател купил жена си от пазара за роби във Видин

Самюел Бейкър броил 5 лири за русата Флора, планирал експедиция по Дунав, но ледът не му позволил да продължи

Пазарът за роби

Един от най-известните британски изследователи Самюел Уайт Бейкър е купил жената, която после се оказва любовта на живота му, от видински пазар за роби през 1859 година. Нейното истинско име е Флора Шош, наричана още Зора, и е потомка на трансилванския клон на унгарско благородническо семейство.

Родителите й загиват през есента на 1848 г., когато румънски селяни нападат унгарските села в областта.

Седемгодишното дете е спасено от прислужницата румънка, която представя Флора за своя дъщеря. Сирачето е осиновено от трансилванско арменско семейство, което скоро след това напуска австрийската империя и заминава за Видин, тогава в Османската империя. По-късно Флора напуска настойниците си. За случилото се през следващите години липсват исторически извори. Сигурно е едно: през януари 1859 г. Флора Шош е обявена за продан на пазара за роби във Видин. И тук съдбата я среща със Самюел Уайт Бейкър. Бейкър е роден в Лондон през 1821 г. в голямо и богато семейство. Той получава отлично образование: първо учи в добри английски училища, а после завършва инженерство във Франкфурт. През 1842 г. започва работа в лондонската кантора на баща си. Скоро след това се жени и заминава със съпругата си за о-в Мавриций, където управлява семейната плантация. По-късно се преселват в Цейлон, където също ръководят стопанство. Там Бейкър се отдава на своята страст – лова. През 1855 г. семейството е сполетяно от трагедия – любимата му съпруга умира от тиф. Заедно с четирите си невръстни дъщери Самюел се връща в Лондон, за да е близо до роднините си. Уседналият начин на живот обаче не е по вкуса му. Първо прави опит да се присъедини към експедицията на д-р Дейвид Ливингстън в Африка. След като кандидатурата му е отхвърлена от кралското географско дружество, Бейкър се отправя към Балканите, където ръководи строежа на балканската железница, проектирана от английската компания „Картър и ко”. Наред с работата отделя време и за любимото си занимание – лова. Заедно със своя цейлонски приятел, махараджа Дулеп Сингх, Бейкър планира ловна експедиция по поречието на река Дунав. Двамата тръгват с кораб от Пеща, но при Видин ледът не позволява да продължат нататък и те са принудени да слязат на брега преждевременно. Макар по това време Видин да е загубил значението, което е имал по време на Втората българска държава, градът продължава да е търговски център, като се извършва дори търговия с роби, макар в Османската империя да е официално забранена от 1838 г.

През януари 1859 г. Бейкър и Дулеп Сингх посещават пазара за роби. Англичанинът е впечатлен от красивата, русокоса 18-годишна робиня, която говори много езици и за която търговецът знае само, че е унгарка. За 5 лири стерлинги той я откупува, като предлага повече от местния паша, който също има интерес. Бейкър по-точно я измъква от лапите на търговеца; скоро помежду им пламва любов. По това време вестниците пишат за английските експедиции в Африка, старо желание у англичанина. Той организира експедиция на собствени разноски за намиране извора на Бели Нил.

Споменава младата си съпруга така: „Ако бях сам, не бих се страхувал дори да умра по пътя. Но до мен стоеше една жена, която беше най-голямата ми опора, но и най-голямата ми грижа. Една жена в разцвета на младостта си, дори не жена, а по-скоро девойка. Ужасявах се при мисълта, че мога да умра, а тя да остане сама в дивата пустош… но напразно я молих да остане у дома… и така, на 15.04.1861 със съпругата ми поехме от Кайро нагоре по Нил…” Има трудности - местните се бунтуват, носачите си тръгват, Флора заболява… накрая стигат до езерото Албърт, за което Бейкър е смятал, че е вторият извор на Нил наред с езерото Виктория. Бил е убеден, че е разкрил хилядолетната тайна на реката. Едва през 1934 г. Буркхард Валдекер доказва, че Бели Нил води началото си от река Кусума.

От множеството мемоари и дневници на двамата става ясно, че Флора, приела името Флорънс, се е ползвала с голямо уважение сред местните. Ако Самюел е получил името Миджу (Брадатия), то Флорънс е била Нядуе (Зора). Войниците често казвали: „Бейкър е главата, но Нядуе е шапката.” След края на експедициите си семейството се установява в Англия. Самюел умира през 1893 г., а Флорънс – 23 години по-късно.

 

Подобни статии