Жабче, сипи една ракия!

Лигавщините не са демонстрация, а начин на оцеляване. На кого му пука какво мислят останалите?

Тя е мъжко момиче. Носи на работа, носи на тежко. Никога не се оплаква. Открай време мъкне по-мързеливите си колеги на гръб, а на тях това даже им се струва нормално. Тя пък ги игнорира с ледено пренебрежение и се прави, че не ги забелязва.

Не й пречи, че някой реди цял ден пасианси на компютъра, пуши като комин на входа на офиса, за да убие времето или си бъбри безгрижно с шофьорите, за да имитира социална активност. Лентяите губят твърде много енергия, за да се правят на ангажирани. И се прибират у дома по-уморени от нея. Докато тя лети на път към дома двойно по-енергично. А събере ли се с близките си, чуе ли се и види ли се с истинските приятели и хората, на които държи, тя забравя за лицемерите, които уж демонстрират приятелски чувства. А зад гърба й се кефят, че мъжът й е останал без работа или че детето й не е било прието в готино училище, по техните снобски критерии. С такива мижитурки тя е строго официална и чужда. Не би й хрумнало да ги нарича по някакъв мил начин. Спазва дистанция, защото е осъзнала, че дори и елементарните опити за комуникация от нейна страна се превръщат в повод за сплетни. Оставила е дребните душици да се пържат в собствената си злоба. Нека си живеят живота, а тя – нейния.

Ако работи на бързи обороти, то не е защото е някакъв „...холик“. Напротив, това е форма на егоизъм. Темпото е, за да напасне собствения си график. Но в момента, в който пусне традиционното „Приятна вечер“ през рамо към всички онези, които симулират, че вършат нещо, и остават след нея с идеята, че някой ще забележи какви работяги са (на празни обороти), тя превключва на друга вълна. Широко усмихната, тя вече диша свободно. Маха бронята, пуска женствеността си на воля. И се превръща в лигла, която се цупи, когато мъжът й я помоли за чаша вода. Това е игра. За жена, която може да забърка две манджи, докато проверява домашното на детето, да извърти две перални и да оглади прането, без да прехвърля отговорностите си на баби, превърнати в крепостни селяни, наливането на водата коства елементарно усилие. Но тя се глезоти, лигави или както там искаш го наречи. Съпротивлява се. Виж, наречеш ли я по някой от начините, които очаква – жабче, котенце, писенце, пингвинче, магаренце, маймунке, бонбонче, ще зареже всичко друго и ще ти налее не вода, а и ракия. Че и салата ще ти накълца. А ти, пиле шарено, ако си умен мъж, отдавна си намерил краткия път. Нищо няма да ти стане, ако й осигуриш тази нежност, от която толкова се нуждае, за да се справя с всичко в магарешкото си ежедневие. В този случай лигавщината не е поза и не е демонстрация. Това е начин да оцелее. На кого му пука какво мислят останалите? Тя съм аз. И съм лигла по необходимост.

 

 

Подобни статии