Живков гони посланик на Ким заради четирима студенти

Корейците се крили четири месеца като партизани в хижа на Витоша

Ким Ир-сен и Тодор Живков.

Четирима студенти от Корейската народнодемократична република в България поставят през 1962 година на изпитание българо-корейската дружба и предизвикват взаимно изгонване на посланиците в София и Пхенян и замразяване на отношенията между НРБ и КНДР за близо 6 години. В масивите с документи на БКП казусът присъства като “корейската криза” и е един от малкото подобни случаи, в които хуманизмът и политическата целесъобразност намират допирна точка.

Четирима студенти от Корейската народнодемократична република в България поставят през 1962 година на изпитание българо-корейската дружба и предизвикват взаимно изгонване на посланиците в София и Пхенян и замразяване на отношенията между НРБ и КНДР за близо 6 години. В масивите с документи на БКП казусът присъства като “корейската криза” и е един от малкото подобни случаи, в които хуманизмът и политическата целесъобразност намират допирна точка.
На 7 юни 1962 година в международния отдел на ЦК на БКП се явяват двама севернокорейски студенти в София - Цой Дон-сен и Ли Син-зон. През Източна Европа вече е минал хрушчовският вятър на промяната и младежите изразяват несъгласие с позициите на ЦК на Корейската трудова партия по отношение на решенията на ХХ и ХХII конгрес на КПСС. СССР разобличава култа към личността, докато в КНДР Ким води до политика на отдалечаване от Съветския съюз.
Корейците са част от първата група студенти, пристигнали за обучение у нас непосредствено след първата успешна визита на Ким в Източна Европа през 1958 г. Всички преди тръгване за България 
минават инструктаж да бъдат бдителни 
и да не се поддават в никакъв случай на опасния чар на местните момичета, които омайвали като русалки. Цой и Ли са от надеждни семейства на политически борци, следват индустриална химия и предстои след няколко месеца да защитят дипломните си работи, но вече са започнали да изпитват съмнения за правилността на корейския път. Вероятно не без помощта на българските си приятели - Цой Дон-сен в продължение на 8 месеца дели една стая в общежитието със студента по философия Желю Желев, който един ден ще стане президент на България.
След летния семестър през 1959 година всички корейски студенти в България и в соцстраните са натоварени в един влак и са закарани в КНДР. Официалната причина е среща с близките. Неофициалната - Ким ги прибира, за да ги подложи на тест за европеизация. Затворени в общежития в Корея, те трябва да си направят публична самокритика, една трета не издържат теста и заради голяма степен на европеизиране получават забрана да продължат образованието си. Вероятно още тогава у младежите и други техни приятели възниква идеята групово да останат в Европа.
На 15 юни Цой Дон-сен, Ли Син-зон и Ли Сан-йон и Чой Дон-юн искат с писма до БКП, българската държава и Червения кръст политическо убежище в България. На 27 юли корейското правителство 

отзовава всички студенти от братските соцстрани

с обещанието, че ще им позволи да се върнат и да довършат образованието си. 13 младежи решават да останат в България, подозирайки какво ги чака в КНДР, като си удължават сроковете за защита на дипломните работи. С измами и заплахи корейското посолство успява да прибере деветима. Четворката бунтовници не се явява на летището и ден след полета на 28 юли напуска София и се укрива в хижа на Витоша. Междувременно за отказа си да напуснат България са уведомили Тодор Живков, шефа на парламента Димитър Ганев, премиера Антон Югов, външния министър Карло Луканов и МВР шефа Дико Диков.
На 6 юни завеждащият международния отдел на БКП Димо Дичев предлага на секретариата на ЦК на студентите да бъде отказано убежище, за 

да не се развалят отношенията между НРБ и КНДР

Предлага да им се съобщи, че “след като са повикани от своето правителство, те не бива да остават тук”. В продължение на месец обаче с помощта на български ятаци четиримата, издирвани усилено от корейското посолство, успяват да се укрият. Симпатии им оказва дори вторият секретар на БКП Боян Българанов.
На 27 август в 4 ч следобед пред кино “Димитър Благоев” 7 служители на посолството на КНДР по лична заповед на посланика Лим Чун Чу залавят студентите. Те са набутани в дипломатически коли и са откарани в дипломатическото представителство. Там с тел и въжета са вързани през ръцете, краката и кръста. Разделят ги в две стаи на втория етаж по двама.
Два дни след отвличането, на 29 август 1967 г., със свое решение ръководството на БКП натоварва външния министър Карло Луканов да изрази протест пред посланик Лим срещу безпрецедентното отвличане и да го предупреди да освободи студентите, посланикът ни в Пхенян да протестира пред Ким Ир Сен и “ако корейската страна не освободи задържаните студенти, посланикът на КНДР в София, военният аташе и съветникът, 

участвали в отвличането на студентите

ще бъдат обявени за “персона нон грата” и предупредени, че в срок от 24 часа трябва да напуснат страната.
От Букурещ пристига екип на корейските спецслужби, който да ги разпита. Подложени са на разпити и изтезания от посланика Лим, следователите Ким и Ли, дипломатите Сим Сан-ир, Пак Нин-хак и Ким Ен-ир. Не им позволяват да спят. Посланикът се заема лично с инквизицията на Ли Зан-дик. Тъй като Ли се държи нагло, дипломатът нарежда да го затворят в клозета без вода и без храна за две денонощия.
На 5 септември резолюция под решението на Политбюро поставя премиерът Антон Югов. Започват да текат 24 часа, в които посланик Лим трябва да си опакова куфарчето. На 6 септември, изгонен, 

дипломатът напуска София

Ким е бесен, Лим е негов приятел и боен другар още от 30-те години. Бащата на корейците гони на реципрочна основа български дипломати в Пхенян, начело с посланика Георги Богданов.
Дипломатическата война не освобождава студентите от плен. След изтезанията и четиримата подписват декларации, че ще се завърнат в Корея. Двамата Ли са изолирани в стая на третия етаж. На 27 септември в 23 часа, докато всички са на съвещание в съседната стая, младежите с помощта на монета от 2 стотинки, използвана за отвертка и бръснарско ножче, с което от нарязани чаршафи и пердета си правят въже, успяват да се спуснат през прозореца и да избягат. На 11 октомври разказват в изложение историята си на Тодор Живков.
Два месеца след отвличането в посолството организират тържество за изпращане на завръщащите се “доброволно” в Пхенян Цой и Чой. Те обаче забелязват, че от партито отсъстват двамата Ли, и заподозират, че състудентите им са избягали. И в главите им се ражда план за собственото им бягство. На 19 октомври сутринта са откарани на летището в София, чужди дипломати присъстват на доброволното заминаване. В момента, в който служители на севернокорейското посолство предават на пътниците паспортите им, двамата студенти ги късат на парчета и ги хвърлят във въздуха с викове: 
“Не на Ким Ир-сен, не на връщането ни в Корея” 
 и хукват да бягат. Техни български приятели, които са пристигнали на място по-рано, им осигуряват “коридор” през летището до сграда, където ги чакат непознати мъже, които ги откарват в КДС. Там пък ги чакат двамата Ли.
Четиримата студенти пишат благодарствени писма до ЦК на БКП. През декември четиримата са устроени да живеят в Стара Загора. Цой Дон-сен и Ли Сан-йон започват работа в химично-торовия завод, Ли Син-зон - в мебелна фабрика, а Чой Дон-юн първо работи за местен архитект, докато се дипломира, след това става минен инженер. С изключение на Цой, който остава ерген, 

останалите се женят за българки

След установяване на дипломатически отношения с Южна Корея двамата Ли стават нейни граждани, а Цой и Чой остават с български паспорти. Цой умира през 2014 г. Никой от тях не посещава повече родината си.
Нормализирането на отношенията между България и КНДР започва пред 1967 г. Българска делегация за първи път пътува за конгрес на Корейската работническа партия и домакините повдигат въпроса за четиримата студенти. “Не ги знаем къде са, ние мислим, че са се прибрали в Корея”, отговарят българите. С посредници - през Николае Чаушеску и Янош Кадар, Ким Ир-сен мърмори и страда и иска от България извинение, но така и не го получава.
През 1968 година двете страни отново разменят посланици и военни аташета. Кулминацията в отношенията ще дойде чак през 1985 година, когато на Тодор Живков ще бъде организирано най-голямото посрещане, правено за чужд ръководител, дълго 11 километра, както ще отбележи Тато. На посрещането Ким идва за първи път със сина си Ким Чен-ир, баща на сегашния Ким. Живков е с 20-годишната си внучка-дъщеря Евгения Живкова, а Ким Ир-сен прави безпрецедентен жест, като кани двамата на гости в квартирата си и те стават първите чуждестранни гости, посетили дома и семейството му.

Подобни статии