Йосиф избухна още в първия си голям финал

В началото не обичал плуването, но дядо му не отстъпил

Снимка: ЕПА/БГНЕС Щастливият Миладинов позира със сребърния медал в Будапеща.

Йосиф Миладинов донесе най-големия успех на българското мъжко плуване още при дебюта си на голям финал.

Досега 17-годишният пловдивчанин, чийто талант бе развит в Германия и Швейцария, имаше успехи само при юношите, записани през 2019-а - сребърен медал от европейско и бронз от световно. На европейското за мъже в Будапеща Йосиф буквално прелетя през квалификациите и излезе с трето време от полуфиналите. В битката за отличията на 100 м бътерфлай той се пребори за сребърно отличие с нов национален рекорд от 50.93 секунди.

Благодарение на Миладинов и на Антъни Иванов, който завърши 4-ти на 200 м бътерфлай, България записа най-успешното си европейско от 30 г. Тогава Таня Богомилова взе два бронза, а Денислав Калчев бе финалист.

В Будапеща бяха покрити и три норматива за Токио. Това сториха Иванов на 100 м бътерфлай, Диана Петкова на 200 съчетано и Любомир Епитропов на 200 бруст. Така страната ни вече има 6 олимпийски квоти, като единственият спорт с повече е борбата.

Пътят на Йосиф към върховете започва с помощта на дядо му, на когото е кръстен – Йосиф Кавалов-Цуката. Въпреки че е бил футболист, той води 6-годишния си внук в басейна навръх 3 март 2010 г. Миладинов признава, че в началото плуването било неприятна тръпка, но постепенно се влюбил в него. Страшно е благодарен на дядо си, че му намерил треньор и е настоявал да продължи. Разбира се, Йосиф се пали и по фамилния спорт – футбола. Все пак Миладинов е правнук на Димитър Станчев-Щуката, един от популярните защитници на Локо от 50-те години.

„Тренирах една година в Спартак, когато бях на 10. Но си изкълчих глезена и спрях. Сега обичам да гледам футбол, като освен Локомотив подкрепям и Манчестър Сити, а любимият ми чуждестранен играч е Кевин де Бройне“, споделя плувецът, който първо попада в грижовните ръце на Славяна Раденкова в клуб Младост 91.

Тя дава основата на талантливия състезател, чийто хъс никога няма да забрави. Докато другите деца идвали по два-три пъти седмично, той плувал всеки ден. „Беше роден за плувец – висок и слаб, с дълги крайници, със страхотна координация на движенията и усет към водата“, обяснява треньорката.

У нас Миладинов се готви и със Стефан Георгиев преди през 2014 г. да се премести със семейството си в Ерфурт. В Германия те се задържат 4 години. „Не беше целенасочен избор, свързан с моето развитие като плувец, а житейско стечение на обстоятелствата - баща ми замина на работа. Възникнаха обаче проблеми в училището от страна на директора и преподавателите. В гимназия с 500 ученици бях единственият чужденец“, споделя Йосиф, който обаче е доволен от престоя си в немския клуб, защото там се научава на издръжливост.

Когато се мести с майка си и баща си в Швейцария, става още по-завършен плувец. „В Германия се набляга на дългото плуване и обемите. В Швейцария се работи предимно върху малките детайли – обръщане, пипане. Там е най-хубавото място за подготовка, но ако си национален състезател, не можеш да тренираш пълноценно. Тренировките на вода са много добри, но фитнесът и възстановяването не са на нужното ниво, затова приключих с тях“, обясни Миладинов, в чието развитие голяма роля изигра холандецът Жерард Мьорланд. Опитният специалист бе толкова горд от ученика си, че го сравни с най-титулувания олимпиец за всички времена Майкъл Фелпс, който има 28 олимпийски медала, от които 23 златни. Треньорът дори увери, че постиженията на българина в бътерфлая са по-добри от тези на американската суперзвезда, когато той е бил на тази възраст.

„Аз съм си аз и не се сравнявам с другите. Възхищавам се обаче на плувеца от Южна Африка Чад ле Кло, той ми е нещо като идол“, споделя Йосиф, който избрал дисциплината си, защото е най-трудният и най-приятният стил.

След Будапеща той излезе трети в световната и 9-и във вечната европейска ранглиста на 100 м бътерфлай. В България Йосиф води централизирана подготовка с националния селекционер Кристиян Минковски и така ще е до Токио. Със съвети му помага и бившият треньор Стефан Георгиев, който беше във възторг от представянето на момчето на европейското.„Хареса ми, че след като пипна стената, не се израдва бурно – коментира Георгиев пред bgswim.com. - Беше обран в емоциите, което показва, че е концентриран. Показва и друго – Йоско сякаш не осъзнава какво е направил. След смесената щафета ми се оплака, че е уморен и го болят раменете. Той обаче има уникалната способност да се мобилизира и го направи в най-важния момент. Плуването му на финала беше перфектно. Не му се получи подводната част при обръщането, което беше малко бавно. За сметка на това за първи път му се получи това, което го съветвахме с генералния секретар на федерацията Димитър Бобев - последните 25 м да легне напред. Да плува с мощни загребвания и да закове ръцете на стената. Така изпревари британската звезда Джеймс Гай, който му водеше“.

И Георгиев, и Миладинов отчитат, че това, което му липсва, са спаринги и вътрешна конкуренция. Почти всички от останалите ни олимпийци тренират в САЩ, където са студенти. Единственото спасение за тукашните национали са съвместни лагери с чужди отбори. Самият Йосиф е отказал да се състезава за Германия, защото България му е на сърцето.

Миладинов не страда, че игрите в Токио бяха отложени, тъй като е успял да си почине. „Мисля, че пандемията на мен не ми се отрази зле. Както се казва - почивката прави шампиона. Сега с националния отбор ще се подготвим стабилно и вярвам, че в Токио ще представим достойно България“, обеща героят.

Майката на Йосиф работи като физиотерапевт в болница, а като девойка е била баскетболистка и е завършила спортното училище в Пловдив. Бащата на плувеца се грижи за машините във фирма на „Сваровски“. Двамата имат и по-голяма дъщеря, която е на 24 г. и е завършила в Германия.

Подобни статии