Кажи си желанията, селянино!

И да си златна рибка хич не си е работа. Неблагодарници дебнат отвсякъде...

Не мога да ти разбера въжделенията, Шаране! По-скъп си от свинската мръвка, която вече е дефицит. През декември те тъпчат с орехи, поливат те с руйно вино. И отгоре на всичко имаш претенции към мен и посестримите ми – желания да ти изпълняваме. Още малко – и мусака ще поискаш да ти забъркаме. Не ни стигат всички селяндури с изчанчените им желания, ами и ти. Честно, не го очаквах!

Ние, златните рибки, си имаме права. И е крайно време да се обединим в едно #MeToo движение и да излезем на протест само по перки. „Много сме, силни сме“, ама друг път. Това че си помпаме самочувствието с малко златце по гърбината, не променя факта. Ние, уж златните рибки, сме само фасада. По същество сме си представителки на най-древната професия. Унижавани, уморени и амортизирани. Който ни хване, ни е*ава. Не съм чувала за шаран, който да се е ловил три пъти на една въдица. Ние обаче го правим. А като ни почнат, край няма. Като в соца – все сме им длъжни, все ни оправят за без пари разните му там рибари, спасители на плажа и темподобни. И всички са киселяци, никога не им стига. Черни неблагодарници, никога не ни признават заслугите. Искат още и още.

Веднъж ме набара един смрадлив старец и като ме почна: „Коритото на бабата е пробито, искам ново“, „Сега пък искам нова къща“, „И бабата да не е черна селянка, ами дворянка“... Право да ти кажа, този човечец за себе си нищо не поиска, но като е баламурник, да се лови на въдицата на някаква сбръчкана фльорца, дето няма угодия, вместо да съкрати процедурата и да си поиска една златна девойка като мен, без да й се вглежда в опашката, да си носи последствията. Върнах нещата постарому, та да му дойде акъла.

После ме набара един и започна: „Искам една приватизационна сделчица“, „Нека са две“, „Сега консул в Канада ще ме направиш“, „И да ми махнеш запора, иначе ще те изпържат ония ми ти „Репортери без граници“, „Журналистически европейци“, „Дойчевелисти“ и други мои крепостни“...

Викам му „Пусни ме, разградчанино“. Взе, та се обиди – щял да бъде сингапурец, защо му припомням за агнешкото му минало.

Казвам ви, няма угодия! Затова на следващия, дето ми предяви желанията си, директно му казах: „Върви си по пътя, селянино!“. Като се разфуча, разлюти, метна ме на земята, взе да ми скача: „ти на кого ще викаш селянин, ма, рибо проста!“. Това ми е за урок, никакви квалификации, без социална принадлежност, а в последните години – и без полова принадлежност. Който за какъвто се има – така да е. А аз изпълнявам желания до откат. Но стига вече, баста! Намерете си някоя друга риба да ви изпълнява желанията! И всеки шаран да си знае гьола! Преди и след Никулден!

А най-големите селяни са онези, които си въобразяват, че могат да те турят в аквариума и да те съзерцават с надеждата да им проговориш. Сглупиш ли да го направиш, веднага ще те захлупят с кепчето. Досега не се е случило, но те продължават да се надяват. А ние мълчим ли, мълчим.

ПОСЛЕПИС: За бога, посестрими златопери, не приказвайте! Не си отваряйте устата, ако ви е мил живота!

Подобни статии

  • Мечешки истории

    Мечешки истории

    Който го е страх от мечки, да не ходи в гората... Мечка страх, мен не страх... Мечка са научва, та челяк ли не може?...Гладна мечка хоро не играе... Яде като мечка, работи като буболечка... Когато мечката не ти гази ръжта, не я закачай!...

    674
  • Честната изповед на едно куче, което смени домашния уют с улицата

    Честната изповед на едно куче, което смени домашния уют с улицата

    От Пловдив и околните села започнали да изхвърлят домашните си любимци. Най-вероятната причина за изоставянето им е страхът на местните от заразяване с COVID-19. Тази новина ме заинтригува, сръбнах си кафе и продължих да чета. Мъж от с. Бенковски видял, че неизвестен гражданин изхвърля породиста котка. А няколко дни по-рано свидетелят забелязал и „прясно изхвърлена немска овчарка“. Това съвсем възбуди репортерския ми интерес! Грабнах маската за лице и дезинфектанта, и хукнах да правя журналистическо разследване.

    423
  • Тайният дневник на никулденския шаран

    Тайният дневник на никулденския шаран

    Аз съм никулденският шаран. Баща ми беше шаран, дядо ми – и той. В нашата рода сме потомствени шарани. Ние, рибите, по принцип си мълчим, но ето че идва сетният ми час и не мога повече да мълча. Пиша ви последното си писмо.

    489