Как да защитим правото на собственост от нарушения

Лицето, което предявява установителен иск, трябва да има правен интерес

Като всяко едно право и правото на собственост може да бъде нарушено. Съществуват различни видове вещноправна защита на правото на собственост.

1.1. Първия вариант за вещноправна защита на правото на собственост е предявяването на иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, или т.нар „установителен иск“ за право на собственост. Този вид защита предвидена от закона предоставя възможността на всяко лице не само да предяви иск за възстановяване на правото си, но и да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. Този вид иск може да за предмет всякакви права – вещни, облигационни, семейни. Търсената с него защита се изчерва в силата на присъдено нещо, с която спорното право се потвърждава или отрича.

Целта му е да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Специфичното при него е, че спорното право трябва да е възникнало, да съществува реално. Също толкова важно е лицето, което предявява такъв иск да има правен интерес от неговото предявяване. Най-общо казано, такъв интерес възниква, когато спорното право се претендира или отрича, защото всяко оспорване поражда вероятност за нарушаване на вещното право. Предметът на делото следва да е претендирането или отричането на едно право по повод на една и съща вещ.

Има два вида установителни искове. Единият от тях е т.нар положителен установителен иск, когато ищецът твърди, че спорното право съществува.

Вторият е т.нар. отрицателен установителен иск, когато ищецът отрича съществуването на спорното право.

Надлежните страни по този вид иск се определят на базата на наличето на правен интерес. Например при отрицателен установителен иск, надлежен ответник е собственикът, чието право се отрича. А при положителен установителен иск ищец е собственикът на вещта, а ответник е този който оспорва правото на ищеца.

Задължително е при предявяването на такъв вид иск в молбата да се опишат всички обстоятелства, на които се основава същата, с цел очертаване и поясняване на правния интерес.

Но тъй като този вид иск не е уреден изрично във вещното право, то предявяването на такъв иск е в зависимост от това дали съществува друга форма на защита на конкретното право. В случай, че нарушеното право може да бъде защитено с друг вид иск, то предявяването на установителния иск ще е недопустимо.

1.2. Следващият вид вещноправна защита на нарушената собственост се открива в предоставената от Закона за собствеността възможност за предявяване на т.нар „Ревандикационен иск“ ( чл. 108 от ЗС). Съгласно чл. 108 от ЗС „собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това“. Видно от така цитираната разпоредба, вещноправна защита се дава на собственика, когато владението му е отнето. Защита на правото на собственост се постига чрез защита на правомощието владение. Този вид иск е уреден като вещен, собственически иск. С него може да се защитават вещни права, съдържащи правомощието владение. С този вид иск може да се защитава не само частна, но и държавна собственост. Надлежните страни по този иск са – ищец: само собственикът на вещното право, ответник- „всяко лице което владее или държи чужда вещ без да има правно основание“.

1.3. Негаторен иск – чл. 109 от ЗС, където се посочва, че „собственикът може да иска прекратяването на всякакво неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право“. И тук ищецът по този иск следва да докаже своето право на собственост, както и че неговото право на собственост е нарушено от ответника. Този иск се отличава с това, че той дава правна защита на правото на собственост без то да е нарушено от ответника. Той е средство за защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява своето право на собственост. С този вид иск може да се иска не само защита право на собственост, но и ограничени вещни права.

1.4. Иск за определяне на граници ( чл. 109 а от ЗС): Този вид иск е уреден в чл. 109 а от ЗС, където се посочва, че: „собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти“. Това е особен вид иск, основан на правото на собственост. От друга страна чл. 55 от ЗКИР урежда иска за непълноти и грешки в кадастралния план, при който също може да има спор за гранична линия. С оглед на което искът по чл. 109а от ЗС е възможен само при съседни недвижими имоти, при които границата е неясна, неизвестна или спорна. Но за да се предяви такъв иск следва да се има предвид, че при неясноти или несъответствия между определена с устройствения план гранична линия и нейното трасиране, несъответствието се отстранява по административен ред от техническите служби. Поради което, този вид иск е допустим само при неурегулирани поземлени имоти. Характерна особеност при този вид иск е, че всяка от страните се явява и ищец, и ответник по иска.

2. Процесуални проблеми във връзка със защитата на собствеността:

2.1. Вписване на исковите молби за собственост:

Поначало подлежат на вписване ограничен брой актове, които изрично са посочени в закона. Този принцип важи и за исковите молби – вписват се само тези искови молби, за които това изрично е установено в закона. Не се вписват възраженията, включително и тези, с които се иска устновяване на нищожност или унищожаване на подлежащите на вписване актове.

Не подлежат на вписване и молбите за отмяна на влезли в сила съдебни решения, макар и да се отнасят до вписани или подлежащи на вписване решения.

По смисъла на чл. 114 от ЗС и чл. 11 от ПВ се вписват три категории искови молби:

Искови молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отмяна или признаване на нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112 от ЗС;

Искови молби за постановяване на решения за обявяване на предварителния договор за окончателен по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД;

Искови молби за постановяване на други решения, заместващи вписани или подлежащи на вписване актове, и за решения, които констатират съществуването на такива актове.

По правило вписването на исковите молби за разваляне, унищожаване, отмяна или признаване на нижщожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112 от ЗС има оповестително действие, а не оповестително – защитно действие. Това означава, че дори и да не се извърши вписване на искова молба, при уважаване на претенцията ще отпадне с обратна сила не само правата на непосредствените преобретатели по атакуваните актове, но и последващите прехвърляния и учредявания, които тези приобретатели са извършили в полза на трети лица, независимо че разпорежданията са били вписани преди исковата молба. Така например при упражняването на иска за признаване на нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, независимо от вписването на исковата молба ще отпаднат правата на третото лице, на което ответникът е прехвърлил имота, дори преди вписване на исковата молба. Тук важи правилото, че нико не може да прехвърли право, което не притежава.

Като съществуват изключения от този принцип и те са следните:

Искова молба за разкриване на симулация ( чл.17 от ЗЗД);

Искова молба за унищожаване поради крайна нужда (чл. 33 от ЗЗД);

Искова молба за разваляне на двустранен договор поради неизпълнение ( чл. 87, ал. 3 от ЗЗД);

Искова молба за обявяване на относителна недействителност на увреждащи кредитора сделки ( чл. 135 от ЗЗД);

Искова молба за отмяна на дарение (чл. 227 от ЗЗД);

Искова молба за намаляване на завещание или дарение.

Оповестително защитно действие има и вписването на искова молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. В случай, че след вписването на исковата молба ответникът продавач е прехвърлил имота или е учредил ограничено вещно право в полза на трето лице, както и ако негов кредитор е наложил възбрана върху имота, то тези действия нямат сила срещу купувача, който е исковата си молба преди вписване на актовете, от които произтичат правата на третите лица срещу ответника.

Оповестително – защитно е действието на вписването на исковите молби по чл. 114, б. „В“ от ЗС – придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.

2.2. Индивидуализация на вещите в исковите молби за собственост:

Принципът е, че предмет на ревандикационният иск е индивидуално определена вещ. Недопустимо е да се води иск по чл. 108 от ЗС например за търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

Няма пречка да се предяви ревандикационен иск за предаване на владението на обект, който няма самостоятелно значение, като таванско помещение, избено помещение или реална част от УПИ. Но предмет на спора е собствеността върху целия обект.

Предмет на иска по чл. 108 от ЗС не може да бъде родово определена вещ. Ако ответникът е установил фактическа власт върху такъв тип вещи, то той дължи връщане на ищеца вещи от същия род, количество и качество.

Няма пречка осъдителен иск за предаване на вещ да се съедини при условията на евентуалност с иск за плащане на нейната равностойност, ако вещта е била изгубена или развалена.

Подобни статии