Как Кобилкина яхна гейшите

Когато една сексоложка обучава цял стадион хора на занаят, работата понамирисва

Чухте ли новината? Не, не тази за Радина Кърджилова, която си показала бебето. Не-е, не и тази за Силвена Роу, която е замерила Ицо Хазарта с белтък. За истинска новина говорим – сочна, жълта и сензационна. Сега, след като ви заинтригувах, мога да ви я кажа – Наталия Кобилкина станала японка. И обучила 60 000 гейши на занаята.

Какъв занаят, ще кажете, има една сексоложка? Става дума за опит и практика. А гейшите, както знаем на теория, са добре обучени в изкуството.

Не знам как си я представят някои хора тази работа – 60 000 дами да станат същи гейши, но такива групови занимания по принцип понамирисват. Та да ви споделя малко личен опит с гейшите. Които у нас определено не са това, което са.

В силните години на групировките от една трибуквена ме помолиха за услуга – да консултирам бивша проститутка, по стечение на обстоятелствата станала гадже на мастит техен представител, за новия й бизнес. Седнахме, поговорихме. Новият бизнес си е ачик проституция. Но на каката й звучи по-добре да е Клуб за гейши. И настоява да изрепетираме как да се държи на пресконференцията, на която ще обяви прищявката си.

Предупредиха ме, че са се опитали да я разубедят – момичетата като нея обикновено се преквалифицираха в пиарки, дузина мутреси записаха право и се сдобиха с купени дипломи, а една съдържателка на публичен дом се ориентира към селското стопанство и направи доста пари от проекти, но трябва й се отчете, че беше значително по-умна от останалите.  Но тази мома си настоява на своето – искам да съм гейша на гейшите.

На приятелски начала поприказвахме как би протекла една пресконференция и какви въпроси задават традиционно журналистите, за да не се издъни. Попитах я за всичко, което би ми било интересно на мен. Обясних й, че е желателно да се въздържа от обяснения за предишната си месторабота – в публичен дом в Италия. Няколко часа репетиция как да се държи на положение и от какви отговори да се въздържа. На следващия ден на пресконференцията първото, което тя изтърси, беше че е работила като администратор човешки ресурси в публичен дом в Италия. Единственият въпрос, който аз й зададох в тази връзка на репетицията беше знае ли италиански. Не знаеше. Каза ми, че пъшкала изразително и не й се налагало да си отваря устата, освен за специфични техники. Добре че не го повтори на пресконференцията. И добре че колегите се вълнуваха повече от такива подробности, като това дали гейшите ще са с кимона и японски прически, ще има ли чаена церемония и колко истински японки ще има сред тях. Някой попита ще има ли мъжки гейши. И мацката, забравила абсолютно всичко, което си бяхме говорили, отговори емоционално – че как без бодигардове, някои клиенти са твърде груби. И за който не беше станало ясно за какво иде реч, му се изясни.

Така опитът ми да обуча една-единствена гейша се провали катастрофално. Клубът така и не започна работа, защото бившата проститутка се скара с приятеля си, който щеше да финансира начинанието. Но всеки път, когато чуя за български гейши, се сещам за печалния опит. Явно на Кобилкина повече й е провървяло с тях, ако се съди по бройката. Аз не съм добре с математиката, смятайте вие колко гейши щъкат по улиците у нас, след като сексоложката реши да ги яхне. Но пък лоша реклама няма.

Подобни статии