Как мишката изяде книжката

Дай си бележника! Мнозина от нас помнят строгата молба заповед. Добрата стара ученическа книжка. Опърпаното тефтерче, което пази куп истории. Самото то вече е на път да иде в историята. Тази година той стана ненужен дори в училищата, които още не са го премахнали.

Обратът настъпи. Ритъмът на живота се промени. Преобърна се и изисква да се нагодим към изцяло нова реалност. Някои губят работата си, други се изправят пред непознати предизвикателства, за да я запазят. Във втората група са голяма част от учителите! Те са на пиедестал. Сякаш могат всичко, дори и никой да не ги е учил. Млади, по-възрастни - всички действат като един. И всички за един. Май дигиталните умения са им вродени. Но не са. Костват им огромни усилия и не просто желание да са в крак с времето, а и неистов стремеж да не губят връзката със своите ученици. Да, кадрите, които са на “ти” с модерните технологии, вече са нужни във всички сфери. И със сигурност професията на учителя е една от тях. Това е ключова стъпка от пътя на модерния преподавател. Стига да има умно устройство, не само тебешир.

В половината училища таблетът ще смени хартията. Но какво става с другата половина? Създава се сериозна неравнопоставеност между школата и съответно между нивото на подготовка на учениците. А трябва да има равен старт за всички. Нещо подобно видяхме сега по време на дистанционното обучение. Вярно, че по-голямата част от учениците бяха обхванати от него – цели 90% по данни на МОН. Но какво се случва с онези 10%, които не са? За тях догодина остава вариантът „дай си бележника“! Докато не се появи поредното предизвикателство, което образователната система трябва да поеме.

Подобни статии