Как през 1983 г. четирима младежи плениха Ан-24 на БГА „Балкан“

Бягат от комунизма, искат от пилота да кацне във Виена

Заради перфектния си немски 46-годишният тогава заместник-началник на КПП-то на аерогара Варна Стоян Милков е избран да играе ролята на австрийски полицай.

Шест български самолета са отвлечени в периода от 1975 до 1983 г.

В документалния сборник Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност намират място 98 документа с общо 461 страници, открити в 153-те дела, създадени по линия на българските национални и регионални контраразузнавателни служби между 1970 и 1991 г. Въпреки че 46 от тези дела са унищожени между 1991 и 1993 г., сборникът дава сравнително ясна представа за развитието на политиката на ДС към международния тероризъм.

При може би най-известния от тези случаи на 7 март преди 38 години светлините в цяла Варна изгасват. Морският град потъва в мрак за около половин час, а целта е да бъдат заблудени похитителите на самолет по линията София-Варна, поискали да избягат във Виена.

Проблемни

През 1983 г. четирима младежи от София мечтаят за живот на Запад – 17-годишният Ивайло Владимиров, 19-годишният Лъчезар Иванов и 22-годишният Красен Гечев и Валентин Иванов, чиято точна възраст не останала в архивите. Всеки от тях има проблеми с комунистическата власт – Гечев е бил в дисциплинарна рота в армията, Владимиров е на отчет в Детската педагогическа стая за измами, а Иванов, който е войник, е следствен за кражби. В края на февруари Ивайло и Валентин играят боулинг с авиотехника Иван Цолов, който им разказва как по време на чартърен полет от Бургас за Варшава поляк отвлича българския самолет (виж карето). Валентин веднага е пленен от идеята и предлага на приятеля си да избягат по същия начин на Запад. Двамата убеждават Лъчезар и Красен да дойдат с тях и така на 6 март купуват четири билета за самолета до Варна за вечерта на следващия ден.

Носят джобни ножчета – единствените им оръжия с остриета под 10 сантиметра, закупени само няколко часа по-рано от магазин в София. Самолетът излита в 18 часа. След 15 минути, когато стюардесата раздава бонбони и кафе, войникът се навежда и се преструва, че повръща. Той e на вътрешната седалка и за да стигне стюардесата до него, Лъчезар й отстъпва мястото си. Когато жената се навежда над Валентин, той я придръпва към себе си и притиска ножчето в гърлото й. В този момент Красен и Ивайло хващат пътниците пред себе си, като увиват коланите си около вратовете им. Лъчезар става на пътеката, размахва ножа и заплашва да убие всеки, който се опита да им попречи исканията им да бъдат изпълнени. Ултиматумът им е самолетът да бъде пренасочен към Виена, инак те ще започнат да убиват пътниците един по един. „Бяхме някъде над Ловеч, когато един военен почука и каза, че четирима са нападнали стюардесата и искат да летим за Виена. Инструкциите в такива случаи са да им изпълниш желанията, ако можеш, за да не рискуваш живота на пътниците. Да стигнем до Виена беше невъзможно, защото всеки самолет зарежда с толкова гориво, колкото му е необходимо за полета и ние имахме гориво за един час плюс 30 минути в резерва. Предложих им по радиоуредбата да кацнем в Истанбул, но те бяха категорични – Виена“, разказва по-късно 29-годишният инструктор Иля Лалов, който е в пилотската кабина заедно с 26-годишния Пламен Сталев – обучаващ се за командир, и бордния механик Ангел Узунов.

Операция

След една перфектно планирана и изпълнена операция самолетът, пътниците и екипажът са спасени, а похитителите – неутрализирани. Случаят все още се помни от по-възрастните жители с изгасянето на тока на цяла Варна. Това се прави, за да не видят похитителите морето. Те все пак виждат корабите в Белославското езеро, но се заблуждават, мислейки си, че това е Дунав. Малко след 20 часа плененият Ан-24 каца на варненското летище, като спира на повече от километър от пасажерския терминал. На борда на самолета се качват полицай и служител на аерогарата, говорещи немски език. Те трябва да заблудят похитителите, че са австрийски летищни работници и вече се намират във Виена. В последния момент нападателите усещат, че са измамени, споделя години по-късно в спомените си за случая Стоян Милков. Заради перфектния си немски 46-годишният тогава заместник-началник на КПП-то на аерогара Варна е избран да играе ролята на австрийски полицай. Българският милиционер се справя с нелеката задача да заблуди похитителите, но е разпознат от тях по черното яке, родно производство, спомня си още варненецът. Следва щурм на спецчастите и самолетът е овладян. Пътниците са невредими. Ранена е само една от стюардесите. Един от похитителите е застрелян, а останалите трима – арестувани. Убит е лидерът на похитителите, войникът избягал от софийското поделение. Застрелян е в тоалетната на самолета, където се заключва с взетата за заложник стюардеса и заплашва да я убие с нож. Момичето е ранено в шията, като острието преминава на милиметри от сънната артерия.

По конец

Варненските служители на МВР наричат операцията „Виенския случай“. Тя преминава под ръководството на генерал Велико Станков, който по това време оглавява местното подразделение на милицията. Действията на генерала и подчинените му са перфектни, а организацията, създадена от МВР, би могла да влезе във всеки учебник по антитероризъм. За да не изтече информация и да не се създаде психоза, варненските криминалисти даже прибягват до хитрост. „Обиколихме всички болници в града, за да проверим дали няма насрочени операции. Казахме им, че търсим прострелян човек. Не им разкрихме, че ще гасим тока“, разказа Любомир Димитров, полковник от резерва, бивш директор на РДВР-Варна и ръководител на отдели и екипи в дирекцията. По време на „Виенския случай" е част от икономическия отдел.

Следва дело, което продължава неособено дълго, тъй като през 1983 г. властите са безкомпромисни към подобен род действия. Четиримата похитители са осъдени, като тримата останали живи отиват в затвора. Съдия по делото е Димитър Попов, който след години става министър-председател на България. „Виенският случай" е последният по-сериозен инцидент с отвличане на български самолет. За участието си в операцията Стоян Милков е награден с орден за храброст. Отличени са и останалите главни действащи лица от МВР.

Стават мутри

Лъчезар е осъден на 10 години затвор, Красен на 9, а Ивайло на 7, но по-късно Върховният съд намалява наказанието му на 5 години, защото е непълнолетен. Красен Гечев излиза от затвора предсрочно условно през 1989 г. и през 1992 г. моли за копие от делото, което му е необходимо за американските емиграционни власти. Очевидно обаче не получава виза, защото десетина години по-късно е убит. Главата му е отрязана и заровена на 20 метра от тялото му на Витоша. Основната версия е, че мократа поръчка е на руската мафия. Ивайло Владимиров, известен като Иво Кучето, пък гние в затвор в чужбина. А Лъчезар Иванов, познат като Лъчо Терориста, който става бизнесмен и дори свързват името му групировката ВИС, се самоубива в Бояна през 2015 година. Той бе намерен прострелян в автомобила си на ул. „Беловодски път“ в „Бояна“.

Поляк успява година по-рано

Отвличането на самолет, с който да се избяга в чужбина, не е екзотична идея по онова време. През октомври 1982 г. самолет Ту-134 изпълнява чартърен полет по маршрута Бургас-Варшава. 40 минути след излитането 27-годишният полски гражданин Збигнев Пургал хваща стюардеса и опира бръснач в гърлото й с искане летателната машина да кацне в Западна Германия. Поради липса на гориво за толкова дълъг полет обаче се съгласява самолетът да се приземи в австрийската столица Виена. По време на целия полет чужденецът държи острието опряно в гърлото на стюардесата, като дори й нанася няколко рани, за да демонстрира, че намеренията му са сериозни. При кацането във Виена той се предава на полицията, осъзнал, че няма как да се измъкне. С него пътува и съпругата му Мария Пургал, която иска да се върне във Варшава, но австрийските власти не я пускат. Полиция пита всеки пътуващ в самолета полски гражданин дали иска да остане в Австрия, но всички 68 пътници предпочитат да се върнат във Варшава.

Подобни статии