Как ще продължи чешко-полската война за една въглищна мина?

Полският министър по въпросите на климата Анна Москва пристига днес в Прага, за да се срещне с чешкия си колега, министъра на околната среда Рихард Брабец. Тя ще се опита да търси решение на отдавнашния спор за съдбата на полската въглищна мина в Турув, скарала двете държави и изправила ги една срещу друга пред Съда на Европейския съюз.

Преди да замине за Прага, Анна Москва заяви в Туитър, че надеждата е не само да бъдат подновени преговорите, но и да се стигне до окончателно решение на въпроса. Полша и Чехия нямат нужда от посредничеството на европейските институции в двустранните си отношения, написа тя.
Всъщност тази година стана ясно, че дори и с намесата на европейските институции проблемът не може да бъде лесно решен.
Спорът около мината в Турув, Южна Полша, тече поне от три години. Преди да се заговори активно за отказ от въглищата в енергетиката и за това колко пари и усилия са необходими за преход към зелена енергетика. Мината, където по открит способ се добиват евтини кафяви въглища, се намира в Долен Шльонск, близо до границите на Полша с Чехия и Германия. Разработва се от държавната компания Полска група енергетична (PGE) . Живеещите в района на чешкия град Либерец се оплакват от замърсяването на въздуха, от шума, но най-вече от намаляването и влошаване на качеството на водите в околността заради дейността на мината, на която полската страна държи, нещо повече, дори възнамерява да разшири и смята, че тя може да работи до 2044 г.
Малко отклонение. Да, вчера Полша бе една от страните, подписали на Срещата за климата в Глазгоу декларация за постепенен отказ от въглищата, но както се казва, лесно е да се каже, а е трудно да се направи. Затова да си припомним казуса Турув.
През февруари Чехия внесе в Съда на ЕС иск срещу Полша за нарушаване на европейските правила при удължаване на концесията за рудника и поиска налагане на временна мярка - спиране на добива. Варшава обжалва, но през май съдът постанови, че работата на мината трябва незабавно да бъде преустановена, докато съдът се произнесе по същество по спора между Полша и Чехия. Полша не се съобрази със становището на съда в Люксембург и през септември Съдът на ЕС нанесе поредният си удар - Полша да плаща по 500 хиляди евро глоба за всеки ден от неизпълнение на временните разпоредби.
Полша изтъква, че не може да спре добива на въглища в Турув, защото това ще навреди на енергийната й сигурност. В комплекса се намира четвъртата по големина полска ТЕЦ, която осигурява около 7 процента от националното производство на електроенергия и задоволява потребностите на около 3,2 милиона домакинства. Освен това дава работа на 3600 души, а пряко свързани с функционирането в района на енергийния комплекс са близо 15 000 души. През март заместник-министърът на климата Пьотр Джаджо, който е и главен национален геолог, заяви в парламента, че вода от чешката страна на границата има, но упрекна съседите, че я използват за пълнене на басейни, лечебни центрове и поливане на тревни площи. Освен това, изтъкна той, на намаляването на нивото на подземните води влияят и климатичните промени. През октомври, когато Европа се тревожеше от скока в цените на тока, Варшава реши да използва и аргумента, че комплексът в Турув произвежда евтина електроенергия, а това при сегашната енергийна криза се забелязва от другите страни.
Чехите казват, че искат да преговарят с полската страна, но и че са били неприятно изненадани от удължаването на концесията на мината, първо с шест години, до 2026 г., а после чак до 2044 г. Областният управител на Либерецкия край Мартин Пута признава пред полското списание "Политика", че спадането на нивото на подпочвените води може да се дължи и на климатичните промени. Припомня обаче чешкото искане да се изгради мрежа от станции за мониторинг на водните нива и на замърсяването и казва, че ако трябва да се вярва на полските уверения, че областта му няма да пострада от разширяването на мината, такъв мониторинг би бил в нейна полза. Днес PGE строи на границата бетонни екрани, които да спират изтичането на водите от чешка страна, а чехите искат от тяхната страна да бъдат построени и водопроводи.
Но да се върнем към надеждите, свързвани с днешното посещение. Може ли да се очаква пробив? Да не забравяме, че след парламентарните избори в началото на октомври в Чехия се формира нова управляваща коалиция. Дали министър Брабец от отиващото си правителство на Андрей Бабиш ще е упълномощен да поеме категорични ангажименти, макар че намекна, че страните са близо до споразумение, стига Варшава да се съобрази с чешките искания? И все пак обещаващо прозвуча изявлението на Петър Фиала, вероятния бъдещ премиер на Чехия, че новата коалиция иска спорът да се реши. Но ако няма сериозен напредък в разговорите с Прага, Варшава вероятно ще трябва да изчака окончателното решение на Съда на ЕС, което може да бъде взето до края на годината или в началото на другата. А дотогава сметката за Турув - по 500 хиляди евро на ден, ще расте и до края на годината ще надхвърли 51 милиона евро, отбелязва списание "Политика".
Но полското правителството изглежда това не го стряска. Въпреки че неотдавна му се стовари още една огромна глоба - по 1 милион евро на ден за неизпълнение на решение, отново на съда в Люксембург, във връзка със съдебната реформа на управляващите от "Право и справедливост". Впрочем процедурата, по която Брюксел може да си получи от Полша парите, с които е глобена, е доста дълга. Варшава заяви, че няма намерение да плаща, Брюксел каза, че ще си ги удържи от европейските средства, които би трябвало да получи, но засега нещата опират до размяна на реплики. Предстои да видим как Полша и Чехия ще решат проблема. Не е лесно и положението на Европейския съюз - как смята да се справи с отказа на Полша да изпълни решенията му за Турув. Защото нещата не опират само до двустранен спор, а до способността на Брюксел да постига изпълнение на решенията си.

Подобни статии