Какво е да си като Сюрея, ама не съвсем почти

Имам адски оправдателно оправдание. Ако се чална внезапно и сваря на мъжО гъбена супа, обилно гарнирана с магданоз, а той вземе, та забели очи от нея, ще се оправдая със Сюрея. Знаете я, нали? Тази готината мадама от сериала „Завинаги“. Баш нея имам предвид.

Не че съм чак такова хахо, да споделям планове за убийства. Хич даже. Поне не на глас. Не съм някоя серийна убийца, дето денонощно дипли пъклени планове в ума си как да се отърве от съпруга си. Но ще излъжа, ако с ръка на сърцето ви кажа, че не ми е минавало на ум.

Ето, снощи. Ръката още ми е изтръпнала от стискането на вилицата. Прибра се рано-рано и от вратата ме почна: „Жена, къде са ми гащите“, „Какво ще ям?“, „Прияла ми се е доматена манджичка, ама аз ще си я направя, че ти ще я оплескаш“, „Аман от тия турски сериали, като се заплеснеш в тях, всичко загаряш“...

Научила съм се да го игнорирам. Много помага това и в работата. Вдишваш, издишваш, вдишваш, издишваш. Един серсемин колега имам, като се изкиха, щорите в другия край на стаята треперят. Всичките ми „ковид“ фобии разбутва. След него мия и дезинфекцирам собственоръчно кенефа. И пръхти като кон, когато се смее. Чак хълца. Него съм го турила в средата на списъка, защото не ми е толкова приоритетен, но ако ме хване в цикъл, може да мине напред. И оная досадница, дето все ме спира на коридора и се прави на голяма приятелка. Лицемерка долна и жалка. Все едно не я виждам и чувам какви ги плещи зад гърба ми. Тя е дори по-напред от кихащия серсемин, въпреки че, като се замисля, не си струва изобщо да си цапам ръцете с нея. И оня с дебелите рогови очила. Леле, тоя ако знаете как ме дразни. По цял ден се пули в компютъра. Първи идва, последен си тръгва. Подозирам, че ходи с памперс, за да не губи време да се разхожда до тоалетната, да не изпусне нещо какво си говорят останалите. Ей такива навремето са ги вербували за доносници. Може и да е бил, не съм го проверявала, но доносниците бих ги изтрепала до крак. Макар да не са ми приоритетни. През един ще ги карам, че ако елиминирам всички дразнители, ще е бая скучно.

За доносниците казах, но селяндурите са дори преди тях. То това е манталитет, не прощава. С един такъв все се караме за паркоместа. Дошъл от село и вече пръв гражданин. Паркира напреко пред входа, защото така е свикнал - да се шири. Няма минаване с пазарските чанти. Алоу, простако, аз за тия улици данъци плащам. Ти си хОди на село, там не пречиш на никого.

Ако ония момчета от ГДБОП го четат това, да не се връзват. Майтапя се. Не, не се майтапя с това, че те по принцип не четат много. Дори ония, забранените книги, дето Кубрат Пульов ги е чел с фенерче под юргана. Даже не само ги е чел, но и ги е преписвал. Бопаджиите карат през ред, когато четат. Примерно ония хорица, дето ги изпонатръшкаха в кв. „Левски“, защото не прочели адреса. Трябва да има някакво обяснение, защото аз му вярвам на Веско Маринов, че „Родната полиция ни пазииии“. То и мъжът ми така казваше, но на четвъртото чаве спрях да му вярвам. Иначе тръгнах да ви се оправдавам, че няма никакъв списък за убиване. Ий, ама така като вляза в обяснителен режим, и нещата излизат изпод контрол. Сега всички вече сте убедени, че съм някаква килърка. А аз съм като Сюрея - мила и добра. Убивам само хлебарки. Но им давам имена преди това.

Знам, че не съм сама, няма нужда да ми викате психиатър. Никой не ме е малтретирал в детството, на никого не си отмъщавам. Но ми е драго някак да се сравнявам със Сюреята. Направо сме си двойнички. И тя като мен – шашава. Иначе визуално нямаме никаква прилика. но като прочетох истината за нея, намерих доста сходни неща, така че съм една рошава и малко шашава Сюрея. Малко, много, така е думата.

И аз така, като Сюреята, все се опитвам да угодя на свекърва ми. Е, не става. Каквото и да направя, все ме гледа над очилата, сякаш ще ми пише двойка. Като на изпит съм постоянно. Двайсет години сме женени с нейния, още ми няма доверие и не ме е признала, че мога да се грижа за синчето й. Три пъти на ден й се обаждам да я питам за разни неща уж, да не й залипсвам така, че да цъфне у нас да ме наглежда. И пак няма угодия. Още не съм затворила телефона и свекървището вече звъни на другия телефон и започва да хленчи: „Маме, дърва някой трябва да ми нацепи, че не ме държи кръста. Да дойда у вас, само за зимата? Хем ще гледам децата“.

Те, децата, сами си се гледат. Едно да е, да го дундурка, но те четири станаха, както ви казах, докато ми обясняваше моя, домашния, че уж ме пазел.

Всичко мога да му простя, но да не пипа Сюрея. Това ми е радостта на мен, докато опера, огладя, наготвя и проверя домашните. А вчера направи точно това – смени канала, че му било писнало от тия драми. Сменя, сменя, но като дойде време за „Черна любов“, им подава и репликите даже. Уж не обичал турските сериали, ама прочел даже какво става накрая и как умира Кемал Сойдере. Него не го долюбва. Бил зализан и лигав. Фен е на Емир Козджуоулу. Щото бил хитър и се оправял в живота, докато оня балък, другият, всички го предават.

Като ми смени канала и отиде на „Криминалните случаи на Мърдок“, докато си чака Емирчо, аз точно така се почувствах – като предател. Досега нямах пропуск със Сюрея. Полудях, значи, от това посегателство. Още ми държи влага като се сетя. Нищо че прочетох във фейсбук страницата на сериала какво е станало, а в бг мамата - какво предстои.

Четох тия дни, че истинската Сюрея е шизофреничка. Говоря за онази от документалната книга на психиатърката д-р Гюлсерен Будайъджъоглу “Върни се към живота. Завинаги”, по която е сниман сериалът. Имала душевни травми от детството, но най-много ме впечатли тази част, в която се опитва да угоди на свекървата. Няма шанс, милата. Свекървите са гадини. Докато сама не станеш свекърва, все така мислиш, казваше майка ми. Въртя, сука, нанесе се и тя при снахата, че да наглежда брат ми. При тях е още по-зле, че всички са в две стаи. Майка ми уж при децата стои, но само звъни с оня тревожния тембър, да се оплаква и тя от снахата. „Ела си при мен, викам й“, ама не ще. Нямало да се оправи детето без нея. А детето – на 43. Женено при това.

Та ако и днес като вчера вземе, та стане, моята мърда само на Мърдок ще ми стане. А аз ще съм Сюрея, ама истинската, шизофреничката. И ще си отмъстя и за нея. Друг път ще ви споделя какво се случва в края на сериала, че децата ме дърпат. И оня, моя, пак прегладня... "Кажи, муцко, какво ти се хапва? Кюфтенца да пръжна? Със салатка, разбира се. И студена ракийка... Ти си полегни да починеш, ще те викна като станат готови..."

Подобни статии

  • Дядо Коледа към децата: Няма страшно, Коледата не се отменя

    Дядо Коледа към децата: Няма страшно, Коледата не се отменя

    Настоящата година поднесе достатъчно неприятни изненади, но едно нещо, на което семействата по света се надяват, е нормална Коледа. Именно в такъв момент във Фейсбук скоростно се разпространява послание от Дядо Коледа, в което добрият старец уверява децата, че коледните празници няма да бъдат отменени заради коронавирусната пандемия, пише в. "Дейли стар". За да успокои малчуганите, че въпреки ситуацията все още могат да очакват посещение от него, Дядо Коледа им е написал дълго послание.

    227
  • Звезди помпат бузки с фотошоп

    Звезди помпат бузки с фотошоп

    Нова шега с най-известните имена в родния шоубизнес заля социалните мрежи и събра над милион лайка и хиляди коментари. След вълната, в която всички отваряха приложение, което ги състарява, с днешна дата потребители се заеха с това да видят как биха изглеждали най-актуалните имена от родната музикална сцена, ако бяха с наднормено тегло.

    200
  • Наръчник на баш журналиста

    Наръчник на баш журналиста

    За планьорката, лийда, затварянето на вестника и други непознати за масовия читател думи

    С риск колегите да ме набият, реших да издам някои журналистически тайни, терминология и факти, неизвестни на масовия читател. Нали това е мисията, колеги, истината и само истината. И не стреляйте по...пардон, не ругайте журналиста, той толкова си може.

    634