Калето - крепост на края на града

Приключиха разкопките на археологическия обект, които за пореден път доказаха, че в региона е имало богата антична култура и драматични исторически събития

Снимка: Калето от птичи поглед.

Мездра не е известен туристически град – а можеше да бъде. И то не само заради многобройните живописни маршрути в близост, съчетаващи планински, пещерняшки, речен, културен, селски и поклоннически туризъм. Мездра притежава огромно историческо богатство - ценност, разположена скромно в края на града (или в началото, ако щете). Това е крепостта Калето.

Цялото това богатство е с отличен транспортен достъп от София, от цялата страна. Кеф ти с кола, кеф ти с влак – пътуването до Мездра е лесно и удобно. Ако добрият стар Искър беше плавателна река, сигурно и корабче щеше да има до столицата. На това място от хилядолетия се пресичат важни пътища и кръстопътища, използвани и до днес. Именно около важният жп възел, свързващ София с цяла Северозападна България, а също и с Варна, възниква съвременният град.

Така е било от дълбока древност. Заради важността на локацията, където се пресичат транспортни коридори, тук възниква крепост. Тя свидетелства, че в района е имало човешки поселища и драматични събития още в каменно-медната епоха. За мездренчани

  Калето е част от Мездра

 - част от живото пулсиращо сърце на града. Не е ирония на съдбата, а историческа закономерност, че вход-изходът за международния път Е-79 минава на броени метри от крепостта. Идваш или си тръгваш от града, старата твърдина все те поздравява – мълчалива и величествена като времето. Калето първо разбира и футболните новини от местните запалянковци, защото пешеходният подход към градския стадион пак минава покрай него.

Археологически комплекс Калето“, съхраняващ 70-вековна история, се намира в югозападния край на Мездра, върху висок и живописен скалист рид, надвесен над левия бряг на река Искър. Хълмът над Искър е запазил следите от две последователно съществували укрепени селища от края на каменно-медната епоха (втората половина на V хил. пр. Хр.) и преходния период към бронзовата епоха (първата половина на IV хил. пр. Хр.), които са унищожени при стихийни пожари. Многобройните находки от разкопките на Калето недвусмислено показват, че в края на каменно-медната епоха селището край Мездра процъфтява като занаятчийски център. Самата крепост е използвана от древните общества, населяващи този регион преди 6000-7000 години, от римляни, от траки, от българи, а по всяка вероятност и от османците.

Преди броени дни приключиха разкопките в най-слабо проучената досега западна част на крепостта. Ръководител на обекта беше археологът Георги Ганецовски, директор на Регионалния исторически музей във Враца. Екипът му за пореден път разкри важни и интересни артефакти, съдържащи ценна за историците информация.

„Неведнъж сме отбелязвали, че този обект има

 огромни възможности

за изследователите и за туристите. Този археологически сезон сложи край на разкопките там и с решение на комисия от Министерството на културата, обектът вече е освободен за извършване на реставрация, консервация и социализация“, каза пред Politika.bg Георги Ганецовски.

„Изненадите при разкопките на Калето бяха изключително приятни. Открихме една голяма боклукчийска яма, която се датира от края на каменно-медната епоха, по-точно от края на петото хилядолетие преди Христа. Боклукчийска яма е мечта за всеки археолог, защото всичко, което е изхвърлено там, носи изключително ценна информация. Там открихме находки от кремък, камък, много кости, керамика. Попаднахме на фрагменти, които са боядисвани преди повече от 6000 години с червена боя, която се е запазила, а това е рядко срещано явление. Близо 200 находки открихме за твърде кратък период от време – 20-22 работни дни“, каза още директорът на регионалния исторически музей.

Под ръководството на Георги Ганецовски археолозите откриват данни за драматични събития в района на Калето. От тези, които буквално променят живота на цели общества и обръщат хода на историята.

„Открихме останките на голямо, масивно, двуетажно, къснохалколитно жилище, което е сполетяно от стихиен пожар. Подобни останки от жилищни структури намирахме и в предишни години със същите индикации – следи от стихиен пожар. Явно той се е случил в определен момент по цялата площ на Калето, която е обитавана в праисторическата епоха. Вероятно след стихията то е било изоставено за известно време, за да се върнат отново около 4000 години преди Христа, от когато имаме също находки и части от жилищни структури. Имахме шанса да открием изключително ценни находки“, сподели Георги Ганецовски.

Именно чрез археологията историците разбират за рязка промяна в климата, която е довела до икономически и социален срив и вероятно до

 въоръжени сблъсъци

Това се доказва и от факта, че в края на петото и началото на четвъртото хилядолетие преди н.е. се наблюдава промяна на населението в този район, разказа още археологът.

„В късната античност и римската епоха, особено в средата на пети век преди н.е., регистрираме много сериозни разрушения, които свидетелстват за сблъсъци. Има разрушения, включително на крепостната стена, които се дължат на земетресение. Интересното е, че такъв тип природни бедствия веднага след това са последвани от масирани варварски нашествия. Веднага след това земетресение например, в района на Калето е регистрирано голямо нашествие на хуни“, сподели Георги Ганецовски.

Сред откритите в боклукчийската яма находки са още керамична зооморфна фигурка без глава, изобразяваща куче, фрагмент от миниатюрно керамично зооморфно съдче, изобразяващо най-вероятно овен; бронзов пръстен от римската епоха (II-IV в.); множество изделия от кост: шпатули, шила, гладилки, кука за плетене и тежест за рибарска мрежа; няколко кремъчни върхове за стрели и голям брой стъргалки; керамични фрагменти с цветно-рисувана украса, рогова копачка и други.

Всички находки в момента се намират в Регионален исторически музей – Враца. Там те ще се обработят, ще се почистят, реставрират и консервират. Разбира се, ще се проучат и научно, за да донесат още информация за историческата наука.

„В началото на април 2022 година ще подредим експозиция, в която ще предложим всички новооткрити артефакти. Те ще бъдат представени по подобаващ начин“, обещава Георги Ганецовски.

Той е изключително доволен и от сътрудничеството си с община Мездра и съобщава, че ръководството на града има големи планове за западната част на Калето. Общината ще кандидатства за европейско финансиране, за да облагороди и тази част от крепостта. Директорът на регионалния исторически музей не разкрива подробности, но заяви, че ако намеренията се изпълнят „Калето ще бъде без аналог в България“.

Богинята майка и богът слънце от Северозападна България

Този тип изображение на богинята майка е характерен за съседни култури, с които очевидно древните обитатели на района около Мездра са били в контакт.

На Калето открихме много добре запазена статуетка на богинята майка, сподели още археологът Георги Ганецовски. Става дума за праисторическа култура, която се е разпростирала на огромна площ в Северозападна България, Югозападна Румъния и Източна Сърбия. Такъв тип керамични пластики изобразяват върховното божество тогава – великата богиня майка. Тя символизира най-вече плодородието, плодовитостта и продължаването на рода. Основните ритуали на тези древни общества са били именно в тази посока – за осигуряване на рода и благоденствието, както и за здраве. За тази голяма културна общност е характерно, че изобразяват богинята майка в седнало положение, върху стол или трон. Докато статуетката, открита на Калето, е изправена. Такъв тип фигурки са характерни за съседни общности, което свидетелства, че явно двете култури са били в контакт и са имали културен обмен, коментира Георги Ганецовски.

Богинята майка от Мездра е изобразена с отворени ръце, с вдигнати нагоре китки, което е много красноречив израз за молба за плодородие, към бога слънце.

 

Подобни статии