Капитанът на „Титаник” ударил и „Олимпик”

Едуард Смит бил предупреден, че на пътя му може да има препятствия. Собствениците на лайнера имали 4 потопени кораба. Осем от жертвите са от троянското село Гумощник

Снимка: EHS Today Потъването на „Титаник”.

Вече 104 години светът не може да забрави потъването на кораба „Титаник” и смъртта на около 1500 души. Уникалният за времето си лайнер е бил смятан за непотопяем.

Вече 104 години светът не може да забрави потъването на кораба „Титаник” и смъртта на около 1500 души.
Уникалният за времето си лайнер е бил смятан за непотопяем. Въпреки това „Титаник” се озовава на дъното на Атлантическия океан само 4 часа след фаталния си сблъсък с айсберг. И до ден днешен катастрофата се смята за една от най-големите трагедии в човешката история. Над 1500 души губят живота си, а сред тях има и доста българи. Според застрахователната компания „Лойд” техният брой е бил 38. Осем от жертвите са от троянското село Гумощник, където е издигнат паметник в тяхна чест.
Версиите се роят
Макар на всички да е ясна причината за потъването на „Титаник”, хората все още продължават да измислят всевъзможни версии за това какво е довело до трагедията. Една от тях е, че капитанът Едуард Смит не е бил годен да управлява най-големия пътнически кораб в света по онова време. Когато през 1912 г. Смит застава на руля на плавателния съд, той има зад гърба си над 30-годишен опит в открити води. Кариерата му обаче далеч не е от най-успешните.
На Острова кап. Смит е смятан за герой заради решението си да потъне с обречения „Титаник”. Мнозина обаче смятат, че той никога не е трябвало да се качва на кораба, а още по-малко да командва екипажа. Причината за това е, че по-малко от година преди страшната трагедия Едуард Смит удря лайнера „Олимпик” (близнак на „Титаник“) в друг плавателен съд. Последвалото съдебно дело установило категорично, че „Олимпик” е виновен за удара, а причината е грешният курс, по който се е движил пътническият кораб. Заради щетите морският съд е върнат за ремонт, а парите корабостроителницата „Харланд енд Волф” взима от бюджета, предвиден за „Титаник”.
Дали Едуард Смит е предприел всички предпазни мерки, за да опази кораба си от фаталния му край, никога няма да стане ясно. Интересен факт е обаче, че капитанът е бил предупреден, че маршрутът, по който поема, може да бъде опасен. Това било направено с писмо от датски лайнер, който плавал до Ню Йорк и се натъкнал на останки от друг кораб. Бележката е била адресирана до кап. Смит, който я е прочел, преди „Титаник” да вдигне котва. За писмото не се знаеше нищо доскоро, когато то беше изложено на търг и продадено за около 12 000 паунда.
Капитан Смит не е имал особен късмет с корабите, които е управлявал, но същото важи и за компанията, която е притежавала „Титаник”. Най-луксозният кораб за времето си е бил един от трите лайнера, които фирмата „Уайт стар лайн” поръчала на корабостроителите „Харланд енд Волф”. Фирмата бързо се превърнала в една от най-влиятелните в бранша, като според мнозина това се дължи на собственика й - известния банкер Джей Пи Морган. Въпреки стабилните си финанси компанията остана в историята с факта, че загуби някои от най-добрите си кораби. Сред тях са лайнерите „Атлантик”, „Рипъблик” и „Британик”.
Стюардеса оцелява във всички трагедии
Едуард Смит спазва правилото, че капитанът последен трябва да напусне кораба си, и потъва с „Титаник”.
Не така обаче стоят нещата при двама души от екипажа, които преживяват почти всички трагедии, свързани с лайнерите на компанията „Уайт стар лайн”. Това са стюардесата Вайълет Джесъп и огнярят Артър Джон Прийст. Двамата са в екипажа на кап. Смит, когато той удря кораба „Олимпик”, а по-късно се озовават и на фаталния „Титаник”. По-късно Джесъп разказва как е упътвала хората на борда, които са имали проблем с английския, как по-бързо да стигнат до спасителните лодки. По-късно стюардесата и огнярят отново се сблъскали със смъртта на борда на лайнера „Британик”.
Експедиция до останките на лайнера за $105 000
Американската компания „ОушънГейт” предлага комерсиални експедиции до останките на потъналия лайнер „Титаник”, предаде Дойче веле.
Туристите ще могат да споделят подводница с морски изследователи. Билетите обаче не са никак евтини. „ОушънГейт” предлага няколко спускания до останките му това лято, като местата в подводницата струват по $105 000. Това е равностойността на билет първа класа за „Титаник”, преизчислена с отчитането на инфлацията.
Дългосрочната мисия, която ще продължи няколко години, има за цел да получи изображения, видеозаписи и данни от сонара. „Това ще предостави обективна база за разлагането на останките във времето и да подпомогне документирането и запазването на историята”, заяви основателят и изпълнителен директор на „ОушънГейт” Стоктън Ръш. Той стартирал бизнеса с дълбоководните проучвания преди девет години, но осъзнал, че не може да си позволи да наеме подводница с екипаж. Ето защо той решил да съчетае идеята за подводния туризъм с важни научни изследвания. Ръш е наясно, че има останки, които са по-важни и не толкова проучвани, колкото тези на „Титаник”. Няма обаче други такива, които да са толкова познати на обществеността заради игралния филм от 1997 г. с Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет в главните роли.
Останките на „Титаник” лежат на дъното на Атлантика, на около 3800 метра под океанската повърхност и на около 600 км от брега на канадския остров Нюфаундленд. Те бяха открити през 1985 г. За да ги достигне, „ОушънГейт” ще изпрати учени и туристи в малка подводница, наречена „Титан”. Тя е направена от карбонови влакна и титан, вместо от по-често използвани метали. На борда й ще има един пилот, трима туристи и един експерт. Потапянето ще продължава между 10 и 12 часа.
По време на мисията учените ще изследват с лазер и специални камери останките, за да установят с какви темпове се разлага корабът. През 2009 г. изследователи от канадския университет „Далхаус” откриха нов вид бактерия, която паразитира върху кораба. Halomonas titanicae може да оцелява в условия, които са негостоприемни за повечето други форми на живот, и обича да се храни с желязо. Ето защо някои експерти смятат, че „Титаник” ще изчезне напълно през идните 20 години. Не всички обаче споделят това мнение. Джон Адамс, директор на центъра за морска археология към университета в британския град Саутхамптън, не подкрепя философията „Иди виж „Титаник” бързо, докато все още можеш”. Той твърди, че има начини значително да се забави деградацията. Един от методите е чрез галванизация, която предвижда да се нанесе покритие от цинк върху стоманата, за да се предотврати корозията.

Подобни статии