Карантина по желание

За егоизма и безхаберието да заразяваш хора наред, защото така им се пада

Снимка: Ивайло Цветков

Аз не съм Джокович и никога няма да бъда... Мога да го изпея с акомпанимент от „Щурците“. Или да го изговоря с апломб като театрален артист. Мога да го прошепна драматично, както говорят актрисите в родните сериали. А мога и да си го спестя, защото е очевидно.

Аз не съм Джокович и никога няма да бъда... Когато се заразих с ковид - още в първата вълна на пандемията, се самокарантинирах още в деня на теста. Работих от вкъщи през цялото време – в това число и заради останалите карантинирани колеги покрай мен. И накрая се оказах прецакана, защото работодателят ми некоректно ме беше осигурявал на минимална заплата. И също така некоректно не рачи да ми признае труда онлайн.

В реалния живот се случват такива неща. Минават незабележимо. Но и те, както и случая с Джокович, служат за пример. Когато видяха какво се случи с мен, половината колеги се изтарикатиха. И когато те или техни близки се разболяха, не си правиха тестове. За да не им орежат заплатите. Някои си пуснаха отпуски, а други ходиха болни на работа. Какво толкова, че ще заразят други. Всеки сам си преценя!

Аз не съм Джокович и никога няма да бъда... Когато се заразих, не се разхождах по улиците. Спазвах карантината стриктно. Не излъгах и не поставих никой в риск. Дори след като натрупах впечатляващ брой антитела, не се успокоих. Първа, втора, трета антиковид ваксина. И противогрипна за разкош. Това е моят избор, не коря антиваксърите. Дори тези от тях, които агресивно нападат мен и останалите колеги, които сме ваксинирани, че сме ковид идиоти и ще умрем, защото сме чипирани и инвалидизирани за цял живот.

Аз не съм Джокович и никога няма да бъда... Не ме интересуват подробностите и личните обяснения. Така както не ме интересува нездравото любопитство на един бивш здравен министър за теста на шефа на парламента. Спомням си как се разхождаше по време на пандемията в компанията на човек, който неглижираше противоепидемичните мерки и се прегръщаше с избиратели и симпатизанти, вместо да спазва дистанция. Но карантината не е каприз и именно публичните фигури трябва да са най-отговорни. Това не е концерт по желание. Безхаберие и егоизъм е да заразяваш хора наред, защото не ти пука за никой или защото така им се пада. Безотговорност е да лъжеш и мажеш за мотивите да не спазваш карантината. А какво да кажем за онези с фалшивите сертификати, които лъжат преди всичко себе си, че са безсмъртни?

Аз не съм Джокович и никога няма да бъда... Защото правилата не са концерт по желание, а отговорност. Лична отговорност.

Подобни статии