Кауза: Доброволец

Героите на новото време са хора с големи сърца, които не говорят, а действат

При първата вълна на коронавируса имаше емоции. Гасене на лампи, аплодисменти. Когато ни застигна втората и дори ковидиотите започнаха да разбират, че тази болест не е шега, медиците на първа линия изглеждат сами в тежката битка, която водят. Никой вече не ги аплодира. Отвсякъде валят упреци и тежки обвинения.

Не става въпрос за парите, които им се отпускат. Важно е те да знаят, че имат подкрепа. И папагалското повтаряне, че мерките трябва да се спазват, да достигне до всички. В момента това не се случва. Улиците са пълни с хора, които отказват да проумеят, че системата изнемогва. Разбират го, чак когато болестта застигне тях или техни близки. А това вече се случва ежедневно. В началото на пандемията се питахме чували ли сме поне за един човек, който да каже, че е бил болен от новия вирус. Всичко изглеждаше като световна конспирация. Сега болестта е реалност. Близки, колеги, приятели. Млади и стари. И в този момент, когато повече от всякога трябва да сме единни, всички търсят изкупителни жертви. А хората в бели престилки са най-удобна мишена. Хора умират на болнични стълби – виновни са лекарите. Роднини на пациенти, които са молили за линейка, но тя е била ангажирана другаде, обвиняват лекарите в спешната помощ. Медиците плащат висока цена за колективната безотговорност. Цели болнични отделения окапаха. Положението в COVID зоните е трагично. И точно, когато всичко изглежда безнадеждно, се появи светъл лъч. Това са хората, които приемат каузата да са доброволци там, където страхът царува. Хора, които приемат предизвикателството да са там, където има спешна нужда от тях. Хора, които се раздават, без да мислят за себе си. Те са героите на деня. Не онези, които, скрити зад клавиатурата, философстват и ръсят морал. Доброволците не говорят, а действат. Не търсят прослава. Обозначаваме ги единствено като бройка. Нови шестима доброволци - студенти от Филиал Хасково на Тракийски университет - Стара Загора от специалност "Медицинска сестра" са в помощ на COVID-отделения в различни болнични структури. Четирима от тях са в Многопрофилната болница "Хасково АД", една в Многопрофилната болница "Света Екатерина" в Димитровград и една в Многопрофилната болница "Д-р Хр. Стамболски" в Казанлък. Шансът да се разминете с тях и да не ги разпознаете е голям. Лицата им остават скрити зад маските и защитните облекла. Тези хора не търсят благодарност, а съпричастност. Ако не можете да сте като тях, не бъдете. Но когато решите да обвинявате някой от медиците или доброволците за начина, по който си върши работата, се замислете. Каква е вашата заслуга за обществото? Бихте подложили рамото си на лекар, който заспива прав от умора? Бихте ли се ангажирали да отмените санитарката, която дезинфекцира и разнася подлоги? Бихте ли се пожертвали да изкарате един ден без Фейсбук, за да видите какво на практика означава да си на тази предна линия, която никой не иска да прекрачва? Не отговаряйте на глас. Това са неща, които трябва да се почувстват и проумеят. Не се получава, ако имаш камък вместо сърце.

Подобни статии