Кидика се запознал с жена си, докато продавал прахосмукачки (СНИМКИ)

Дядо Григорий ги венчал, заради нея купи къща в Еленския Балкан

Естрадната легенда, вече прошарен и достолепен, но с младежки дух.

Легендарният български естраден изпълнител Христо Кидиков се запознал с третата си съпруга Снежанка във фирма за прахосмукачки, разкри самият певец.

Това се случва през 2001 г. във Велико Търново. По това време легендата ръководи местния офис на фирма, занимаваща се с внос на испански прахосмукачки. А Снежана постъпва на работа в офиса. Между двамата пламват искри, те преоткриват любовта и заживяват заедно. Брак обаче сключват чак през 2010 г., като той е благословен лично от владиката Григорий. Вече от 20 години изпълнителят живее в района на В. Търново.

А от няколко години със съпругата си обитават достолепна каменна стара къща в село Кладни дял в Еленския Балкан. Къщата е собственост на бащата на Снежана. Сега тя е реставрирана и снабдена с всички удобства за живеене. „След толкова години в София, тук, в тази къща насред планината аз направо се преродих. Имаме цветна и зеленчукова градина, в която си отглеждаме всичко, което ни е необходимо за домакинството. Аз сам си правя по стотина литра домашно вино, а след това в джибрите слагам вода и захар и варя и по 50-60 литра гроздова ракия”, споделя Кидика. За разлика от свои колеги той не смята да пуска своя марка алкохол, защото както признава, това не е в кръвта му.

Един от най-известните лафове от времето на българската соцестрада е „цъкни, майна, вефа, да чуем Кидика”. За появата на тази крилата фаза има различни легенди. Друго си е обаче, когато човек я чуе от устата на сладкодумния и вечно усмихнат изпълнител. „Тази история е от 1978-79 г. Аз съм родом от Пловдив и съм фен на футболния отбор на „Ботев” заедно с баща ми и братята ми. Може да се каже, че това се предава родово. Чико Дерменджиев ме беше поканил с оркестър „София“ и солистките Доника Венкова и Мария Нейкова да изнесем една програма на стадиона по случай 50-годишнината на клуба. Съгласих се. Прибирам се в Пловдив и се срещам с Чико да го питам как върви подготовката. А той ми казва: „Всичко върви по вода. Снощи отивам в нашата кръчма и казвам на момчетата вътре: „Да не забравите утре да дойдете на стадиона, входът ще е безплатен. И ще пее кой мислите?! Нашата звезда, Кидика, майна!” А някакъв зевзек от ъгъла на кръчмата ми отговаря: „Аман от тоя Кидик, бе! Пускам радио Люксембург - Кидика, пускам Монте Карло - Кидика, цъквам вефа – Кидика. Имам една консерва с риба вкъщи, в хладилника. Ега ме е страх да я отворя да не излезе и от нея.” Та това е прочутата история с Кидика, майна. По-късно излезе и една обновена версия: „Цъкни, майна, вефа, да чуим Кидика как са дирье. Казано меко по пловдивски”, пуска отново в действие широката си и лъчезарна усмивка певецът.

Догодина Христо Кидиков ще има два юбилея: 75 години, от които 50 на сцената. Не крие, че и днес хората го разпознават и спират по улиците. При това не само в София и в родния му Пловдив, но и във Велико Търново. „Като вървя и често чувам зад гърба си – това е Христо Кидиков. Не крия, че ми става приятно. На пазара продавачите казват, че ме разпознават главно по гласа. Ето, сега, малко преди да си говорим с тебе, носих на гръб един телевизор на ремонт. И докато вървя, зад гърба ми някои вика: „Ей, това е Христо Кидиков.” „Известността и славата са нещо приятно, но пътят до тях не е лесен”, споделя музикалният изпълнител. В своя репертоар Кидика майна има внушаващите 400-500 песни. Твърди, че не може да избере най-любима, но като негова визитка през годините си остава „Хей, живот, здравей” по музика на композитора Тончо Русев и текст на Михаил Берберов. „Всяко едно десетилетие от моята певческа кариера е свързано с определени композитори, текстописци и песни емблеми. Ето например през 70-те години се появяват „Хей, живот, здравей”, „Не си отивай”, „Двамата”, „Срещи”, „Първа любов”. Осемдесетте години са свързани с „Последно танго”, „Снимка”, „Стар албум”, а 90-те пък с „Македонка”, „Василена”, „Морето плаче”. Всеки един от периодите ми е свързан с определени композитори, с които съм работил и които са оставили нещо от душата си в песните за мен”, споделя легендата на родната естрада. Безспорно едно от най-големите имена, с които певецът е работил, е композиторът Митко Щерев, когото признава за създател на истински песни шедьоври и шлагери.

За разлика от други свои колеги през последните години Христо Кидиков не изневери на стила си и не тръгна да експериментира в дуети с рап и хип-хоп изпълнители. Споделя само, че най-големият му син, който се занимава с музика, му е направил китка от три него песни, но с ново диско звучене. Макар и щастлив пенсионер, досега Кидика продължава да работи неуморно. Догодина предстои да излезе албумът му „Христо Кидиков и приятели”. Сред бъдещите му проекти са дует с младата певица Емилия Валенти, с която ще изпълнят песен на Ал Бано. С Мариана Попова пък ще направят кавър на стария градски шлагер „Ако зажалиш някой ден”, но в испански болеро стил. След половин век на сцената Христо Кидиков споделя и мнението си за днешната популярна българска музика, като се стреми то да не бъде прекалено остро и да не звучи осъдително. Признава обаче, че на днешната поп музика й липсват онези ярко изразени индивидуалности и песни, които грабват и стават тотални хитове още от първото слушане. „Много се уеднакви мелодиката, робува се и на определени стилове. Повече се говори, по-малко се пее. А и текстовете са доста безсмислени. Едно и също нещо се повтаря. И тази мода да се пее на английски. Но въпреки това има и немалко добри изпълнители: Любо от „Те”, Марияна Попова, Мария Илиева, Графа. Има обаче и нещо друго. За да се наложи и утвърди един певец, да стане разпознаваем и забележим, трябва да има песни, написани за самия него от композитор, който го познава и който е в състояние да най-доброто от този изпълнител. Така работеше навремето Тончо Русев и затова повечето негови песни ставаха хитове.”

Днес, макар и вече на 73 години, Христо Кидиков все още носи в себе си младежкия дух. Споделя, че всеки ден, освен че се труди в градината на селската си къща, върви пеш поне по 5-6 км в планината. През зимата кара ски по три месеца на Пампорово, а през лятото плува на морето. През дългата си музикална кариера има издадени 19 малки и 4 дългосвирещи грамофонни плочи, 8 касети и компактдискове. Има издадени три, като предстои излизането и на четвъртата му биографична книга. В нея той разказва основно весели и забавни случки с колегите и себе си от половинвековната сценична кариера.

„Аз съм доста голям шегаджия, но и мога да нося на майтап и често се случваха разни интересни случки по време на турнета и концерти. Ето, сега се сещам за една случка в Ямбол. Бяхме с басиста Жоро в една стая и през нощта, като се прибрах след концерта, чудех се какво да направя и взех, че му изцедих пастата за зъби и напълних тубичката с крема му за бръснене. На сутринта беше невероятна гледка. Цялата уста на Жоро беше запенена. Той, разбира се, знаеше, че аз съм му го спретнал този номер и ми отмъсти. На другия ден имахме пак концерт в Ямбол. Аз обикновено обличам сакото и обувам обувките в последния момент, преди да изляза на сцената. Така направих и този път. Като си чух името, обух обувките, завързах ги, направих крачка с единия крак и... така си останах. Другият крак не искаше да помръдне. Оказа се, че обувката ми е закована с два големи пирона за дъсчения под. Нямах никакво време да реагирам и така излязох на сцената, с един крак в обувка и един по чорап. А по средата на първата песен хвърлих и обувката и останах да пея само по чорапи. Публиката обаче помисли, че това е част от шоуто и реагира много емоционално и положително. Така Жоро басиста си ми го върна за моята шега”, смее се певецът, любимец на няколко поколения българи. И особено българки.

Днес, човекът дал толкова много на българската музикална култура, човекът със стотици песни в репертоара си живее с 250 лв. пенсия. Всъщност по време на пенсионирането размерът й е бил 169. Той обаче не хленчи и не се оплаква. „Имаше и колеги като Емил Димитров, Катя Филипова, Борис Гуджунов, Борислав Грънчаров и Боян Иванов, които така и не доживяха да вземат пенсия. Мен още ме канят по 1-2 пъти в месеца да пея. Но сега този коронавирус тотално ни разпиля от всички страни”, ядосва се изпълнителят.

Партията го спасила от смърт

Днес легендата Христо Кидиков можеше и да не бъде между живите, тъй като той също бил един от музикантите и изпълнителите, които трябвало да летят на 21 декември 1971 г. за Алжир с фаталния Ил, запалил се секунди след излитането си от летище София. Няколко дни преди отпътуването от ръководството на партията взели решение вместо Кидиков, който според тях бил още твърде млад, да замине Борис Гуджунов. За щастие последният също оживява. Кидика признава, че вярва в съществуването на една висша сила и дори има доказателства за това. Преди време той решава да прекрати кариерата си, след като навърши 60 години. Една нощ обаче му се присънва как митичният Икар от картината на художника Ангел Василев слиза от картината, приближава се до певеца и му проговаря: „Рано ти е още да се отказваш. Има още много песни, които ще изпееш. И започни да пишеш книги.” След този пророчески сън изпълнителят продължил с музикалната си кариера, а след това се отдал и на писането на биографичните си книги.

Баща му го научил да свири на банджо

Любовта си към музиката естрадният изпълнител дължи на баща си Димитър, който макар по професия да е ветеринарен лекар, можел да свири на струнни инструменти. Той научава сина си да свири на банджо и на китара и му вдъхва любов към старите градски песни. В 3-ти клас малкият Христо започва да се учи да свири на цигулка, а от 7 кл. пее във вокална група. През 1963 г. постъпва в Музикалното училище в Пловдив, където е в един клас с Митко Щерев и Мими Иванова. През 1969 г. е приет в Българска държавна консерватория, в класа на Ирина Чмихова. Там негови колеги са Маргарита Хранова, Михаил Йончев и Мустафа Чаушев. След завършването си работи с оркестър „София”, а след това с групата „Сребърни звезди”. От 1990 г. е на свободна практика.

Подобни статии