Киргизстан се надява парламентарните избори донесат спокойствие

Киргизстан организира днес парламентарни избори, които се очаква да стабилизират политическата ситуация в тази бедна централноазиатска страна, след като вотът за законодателен орган преди година бе последван от тежки сътресения, довели до сваляне на властта.

В бившата съветска република, разположена между Казахстан и Китай, за 30 години независимост се разиграха множество политически кризи.

Изборите там са по-конкурентни, отколкото в другите страни от региона, където управляват доста авторитарни режими; трима киргизстански президенти бяха принудени да напуснат висшия пост след демонстрации през 2005, 2010 и 2020 г.

След вота за парламент миналата есен избухнаха протести срещу изборни нарушения в полза на тогавашния президент Сооронбай Жеенбеков.

В столицата Бишкек демонстранти окупираха важни правителствени сгради; стотици хора бяха ранени при сблъсъци с полицията.

В крайна сметка изборните резултати бяха анулирани и един политик, излежавал присъда, но освободен от демонстрантите, бе назначен за временен премиер. Станал силният човек в страната, през януари 2021 г. той беше избран за президент с голяма преднина.

 

Опасения от авторитарен уклон 

Двайсет и една партии и стотици кандидати ще се изправят един срещу друг в неделя, за да си поделят 90-те кресла в парламента.

Малко са кандидатите, смятани за враждебно настроени срещу президента Садир Жапаров. И най-голямата надежда на мнозина киргизстанци е вотът да протече без кръвопролития.

"Според мен повечето хора са уморени от революциите", посочи 60-годишната пенсионерка Чинара Сулайманова, с която АФП разговаря в Бишкек.

Редица избори в миналото бяха опетнени от подозрения в покупка на гласове; Джапаров обаче увери, че този път гласуването ще е честно.

Даниел Замирбеков, 18-годишен студент, обаче силно се съмнява в това. Според него избиратели ще бъдат принуждавани да гласуват за определени кандидати. "Това е част от нашия манталитет", със съжаление каза той.

През последните месеци 52-годишният президент Жапаров засили пълномощията си за сметка на парламента, пораждайки опасения от авторитарен уклон.

С конституционен референдум през април той премахна по-специално забраната за повече от един президентски мандат, въведена след революцията от 2010 г.

 

Съперници, хвърлени в затвора

Редица кандидати в изборите за парламент бяха подложени на натиск. Дастан Бекешев, незрящ депутат, получи глоба за това, че е наел непълнолетни служители за своята кампания - обвинение, което той отхвърля.

Бекешев твърди, че не се противопоставя на Садир Жапаров; при все това заяви пред АФП, че е взет под прицел, защото се осмелява "да казва това, което мисли".

Други потенциални съперници на киргизстанския президент, включително бивши министър-председатели, през последните месеци бяха обвинени в корупция и хвърлени в затвора.

Самият Жапаров бе осъден през 2017 г. на 11 години и половина лишаване от свобода за вземане на заложник по време на акция с цел национализация на златната мина Кумтор.

През май Садир Жапаров подписа закон, който даде възможност държавата да поеме управлението на тази мина със стратегическо значение, чийто собственик - канадската компания Сентера голд, оспори процедурата пред международен съд.

Прочут с великолепните си планински пейзажи и чергарското скотовъдство, Киргизстан не разполага с богати природни ресурси и се опитва - без особен успех, да развива туризъм.

Затова находището Кумтор е от жизненоважно значение за неговата икономика - през 2020 г. то подсигури 12,5 на сто от БВП на страната. Стремежът на Жапаров да го национализира засили популярността на държавния лидер.

Съществени проблеми в страната обаче остават нерешени и подхранват хорското недоволство. Има риск от недостиг на енергия през зимата, както се е случвало неведнъж - скорошна суша намали мощността на единствената ВЕЦ в Киргизстан.

А в международен план правителството, силно зависимо от външната помощ, трябва да спечели доверието на традиционния съюзник Москва, също и на Запада, който разкритикува засилването на правомощията на Жапаров.

"Ако парламентът се напълни с привърженици на правителството, периодът на еуфория сред управляващия елит ще продължи" и той няма да види навреме "признаците на криза", предупреждава политикът Медет Тюлегенов.

Подобни статии