Кирил и Методий превръщат славянските говори в езици

Денят 24 май и без укази е най-красивият и най-български празник

Това е исторически заложено. Създаването на книжовност е основен приоритет на тогавашната българска държава. Тогава тя се е християнизирала, модернизирала по тогавашните критерии. И като такава е била отворена за нови идеи. Така тя става историческото отечество за Кирило-Методиевото дело, въпреки че то не е заченато в България.

- Професор Пантев, в навечерието сме на празника на братята Кирил и Методий. Всеки българин знае, че те са измислили азбуката ни, и се гордее с това, но малцина се замислят върху факта, че тя е била всъщност предназначена за друга славянска страна - Великоморавия. Как делото им става българско?
- Това е исторически заложено. Създаването на книжовност е основен приоритет на тогавашната българска държава. Тогава тя се е  християнизирала, модернизирала по тогавашните критерии. И като такава  е била  отворена за нови идеи. Така тя става историческото отечество за Кирило-Методиевото дело, въпреки че то не е заченато в България. Но когато говорим за създаването на азбуката като за наше национално достояние, трябва да се изтъква и обяснява нещо друго – че Кирил и Методий са реализирали това,  което днес се нарича културен или религиозен империализъм. Този термин означава, че идеята за властване – било то имперско, или духовно, или династично, се подготвя и чрез една обща писменост, която до голяма степен обединява поданиците на една империя. В това отношение може да кажем, че това, което е било заченато във Великоморавия, развито в България, след това стига до Тихия океан и се изявява най-вече с триумфа на руската култура няколко века по-късно.
- В такъв случай излиза, че създаването на славянската азбука  е чужд имперски проект – на византийския двор под ръководството на патриарх Фотий, но постига съвсем друг ефект?
- Всяка модернизация възприема в себе си чужди стереотипи и модели в представите за добро и зло, каквито са днес представите за демокрация. Така че няма нищо укорително или смущаващо, че една идея, целяща преди всичко приобщаване на славяните към Византийската империя, дава наистина съвсем друг краен резултат. В този смисъл може леко да коригираме знаменития английски историк сър Арнолд Тойнби, който предупреждава, че всяко възприемане на чужди принципи, модели и стереотипи може да се окаже пагубно за първоначалния замисъл. Както се получава в случая с азбуката.
- Продължава спорът за етническия произход на солунските братя - дали имат въобще нещо славянско, а ако нямат - защо пък толкова добре са владеели тогавашния славянски език?Още повече че Солун никога не е бил български.
- Доколкото моите скромни познания по тази епоха ми позволяват да се произнеса, те не са българи, но са живеели в славянска среда и са запознати много добре със славянските говори. Които тогава са били едновременно  универсални и същевременно локализирани от село до село. И  разпилени в пространството на цял континент. Именно азбуката, която братята създават, дава мощен тласък в развитието на говори и ги превръща в литературни езици. И то в сферата на едно близко като географска дистанция съперничество между Цариград и Рим. Така че Кирил и Методий всъщност създават една култура, която аз бих нарекъл самолична, а не самобитна. Която и днес впечатлява останалия свят.
- Тя още тогава всъщност става универсална, след като и папа Адриан Втори благославя написаните с новата азбука книги.
- Да, те действат в неговия диоцез – Великоморавия, въпреки че техен духовен началник е патриархът. Всъщност Кирил и Методий едва ли са предполагали, че тяхното дело ще получи такъв отглас и такова разпространение. Но често така се получава в историята – начинание, започнало като частно или локално, става глобално.
- И едва ли са подозирали, че след 1000 години един друга папа - Йоан Павел Втори, ще ги обяви за съпокровители на Европа заедно със свети Бенедикт...
-...което е  израз на съвременната толерантност на различните културно-религиозни общности, които еднакво се прекланят пред една кауза, дала позитивен резултат.
- Как се отнасяте към тезата на покойния Божидар Димитров, който се опираше на „Брегалнишката хроника“ и твърдеше, че Кирил и Методий са били в тясна връзка със свети цар Борис и че дори те са го покръстили там, край река Брегалница в днешна Северна Македония?
- Аз не съм привърженик на подобен исторически ревизионизъм, а не съм и специалист по отношение на Средновековието, но смятам, че манията да обявяваме всичко за българско ще ни изиграе - а може би вече ни е изиграло - лоша шега. Защото когато започнеш да фантазираш, тогава ще се загуби и онова рационално зърно, от което може да покълнат знанията за истинските исторически заслуги на народа ни. И хората и у нас, и по света ще престанат да вярват на истинските български чудеса. Неотдавна един англичанин се зае да популяризира тезата за българския произход на Дракула. Дали ще повиши с това нашия културно-национален престиж в света, не съм сигурен. Съгласен съм, че историята все още крие своите малко известни детайли, фрагменти и потайности. Но нека не забравяме, че българите като съвременна нация съществуват от края на 18-и века, като държава - от края на 19-и век. Като и повечето европейски и балкански национализми. Да не бъркаме топонимията с етнонимия. Защото самото понятие „българин“ често е носело в миналото определен негативизъм. Волтер в своя знаменит роман „Кандид“ говори съвсем не ласкаво за българите, които живеели във Вестфалия. Имаме достатъчно чудеса и подвизи в историята си. Включително и делото на Кирил и Методий. То наистина е феномен и подвиг. 
- Само да не го приватизират македонците.
- Те отдавна се опитват. Но това, че братята са родени в Солун, не означава нищо. Вярно е, че Македония е единствената географска област на Балканите, запазила името си от античността. Но днешните македонци нямат нищо общо нито с тези от времената на Александър Велики, нито с тези от IX век.
- И нека приключим този разговор с вашето мнение относно  периодически появяващия се в навечерието на 24 май призив тази дата да бъде обявена за национален празник?
- Аз се отнасям с умерен скептицизъм към подобно предложение. Защото ако обявим 24 май за национален празник, ние обезсмисляме световното, планетарното значение на делото на Кирил и Методий. Това ще означава, че другите държави, които ползват азбуката, ще се дистанцират да го отбелязват, защото не върви все пак да честват едни чужд официален празник. Нека той да си остане Ден на славянската писменост и култура и по този начин да можем да популяризираме делото на солунските братя в целия славянски, пък и неславянски свят. Той и без укази си е най-българският, най-прекрасен наш празник.

Подобни статии