Китайски ясен руши стените на Царевец

Китайският ясен стига до крепостта Царевец

Китайски ясен руши част от крепостната стена на Царевец във Велико Търново.  Растението, наречено айлант, е сред десетте чужди вида, които са най-голяма заплаха за България. То вреди сериозно и на архитектурното и археологическото наследство, като расте по покриви и фасади на стари сгради и археологически останки, става ясно от  анализ, публикуван на сайта на екоминистерството.

Един от примерите за това е крепостта Царевец, където айлантът размества и руши старите каменни блокове на крепостната стена. Липсата на превенция и контрол над инвазията на китайското растение по архитектурни паметници може не само да ги загрози, но и сериозно да съкрати техния живот, разясняват експертите.

Агресивното растение напада и унищожава уникални степни видове в защитената местност Могилата край Шумен. Тя е включена в Червената книга на България като критично застрашено местообитание „Понтийски степни храсталаци“. Тя е най-добре запазеното находище на степна растителност в България, като там има над 200 вида растения. Вследствие на инвазията на айланта редките видове са застрашени, а в част от могилата вече са изчезнали. Айланът произхожда от Китай и Северен Виетнам. В Европа е внесен за декоративни цели. Погрешка навлиза и в мебелната индустрия, защото е объркан с японско лаково дърво. Днес се среща на всички континенти, освен в Антарктида. Считан е за най-широкоразпространения чужд вид в България след бялата акация.

В България виреят 37 инвазивни растителни вида, повечето от които идват от Китай. Те не са естествено разпространени у нас, a са внесени в природата ни от други държави. Появата им обикновено е резултат от човешки дейности - транспорт, туризъм, търговия, земеделие, градинарство, залесяване, дървообработване. Възможно е да стане и при преодоляване на естествените бариери между страните и континентите - през водните басейни, по въздуха, с птиците и животните и друго. Тези растения имат мощни механизми за размножаване и оцеляване. Лесно се приспособяват и разпространяват и без човешка намеса.

Подобни статии