Китайски поспаланко избива рибата в Дунав

Воден пришълец разнася чума по родните раци

Снимка: bTV

Китайски поспаланко плува във водите на река Дунав и басейните около нея, съобщават от екоминистерството. Зад любопитното име всъщност се крие малка рибка, чиято родина е Китай.

Пришълецът няма естествени врагове в нашите географски ширини и може да доведе до промени в популациите на другите риби, тъй като се храни с хайвер, ларви и жаби, отчитат експерти. Макар китайският поспаланко да е сред най-новите открити инвазивни видове у нас, той вече е и сред най-разпространените нашественици у нас.
Друг пришълец в нашите реки е американският шипобузест рак, който е абсолютно нов вид за България. За първи път е намерен в средата на 2015 година в река Тополовец близо до Видин, при стартирането на проект BG03.01-09 „Мрежата за инвазивни чужди видове в Югоизточна Европа – средство в подкрепа на управлението на чужди видове в България, изпълнен от Института по биоразнообразие и екосистеми изследвания на БАН. По-късно е  открит в още два притока на р. Дунав. Опасността идва от способността на този рак да образува многочислени популации и да се разпространява бързо нагоре по течението на реките. Тревожното  е, че е преносител на опасно заболяване по местните европейски видове прави раци, т.нар. „рача чума”, която всъщност представлява гъбична зараза. Американският „гостенин” носи спори на заразата, но има изграден имунитет към нея и за него тя не представлява опасност. Българските раци обаче не познават тази зараза и за тях тя е опасна.
Мястото от където е навлязъл на територията на страната е от Централна Европа и Сърбия през река Дунав. Иначе видът произлиза от Северна Америка. За територията на Европа това е високорисков инвазивен вид и е един от петте вида прави раци, включени в списъка на Европейския регламент за инвазивните чужди видове.
На територията на Европейския съюз  са открити 65 вида инвазивни растения и животни, включени в Списък на ЕС към Регламента за инвазивни чужди видове. От тях 33 са животински видове. Най-разпространени  в България са червенобузата костенурка, китайски поспаланко и шипобузест рак.
Инвазивните чужди видове не са естествено разпространени, a са внесени в природата на дадена страна от друга държава. Повечето от тях имат добри механизми за размножаване и оцеляване. Лесно се приспособяват и разпространяват без човешка намеса и изместват местните видове от местообитанията им. Разпространението им води до загуба на биоразнообразие, икономически вреди, могат да са дори заплаха за здравето на хората.
Появата им обикновено е резултат от човешки дейности - транспорт, туризъм, търговия, земеделие, градинарството, залесяване, дървообработване, безотговорно отглеждане, бягство, обясняват експертите. Възможно е да стане и при преодоляване на естествените бариери между страните и континентите - през водните басейни, по въздуха, с птиците и животните и др.
 

Амброзията предизвиква алергии

Някои инвазивни растения като амброзия, японски хмел и гигантски хераклеум предизвикват алергии, астма и дерматити. Растенията нашественици  навлизат бързо и завземат ливади, пасища, гори, обработваеми  земи. Извличат хранителните вещества и водата от почвата, влияят на светлинния режим, с което потискат развитието на местните растения и довеждат до тяхното намаляване и изчезване. Те нанасят сериозни стопански  щети. Предизвикват загуба на селскостопанска продукция и все по-големи разходи за борба с плeвели като амброзия, щир, балур, татул, злолетица и др. Намаляват обработваемите земи, пасища и ливади, заради навлизане на аморфа, бяла акация и айлант. Някои от растенията разрушават инфраструктура, зашото имат мощна коренова система и множество коренови издънки. Семената на много видове се разселват и поникват по сгради, църкви, манастири, като причиняват разрушение на културни паметници, канали, укрепителни стени.

 

Подобни статии