Китаристът, който свиреше със счупени ръце

Виктор Хара (на испански: Víctor Lidio Jara Martínez) е чилийски певец, поет, театрален режисьор, преподавател и активен политически деец. Убит брутално от режима на Пиночет. Палачите му чупят ръцете и го карат да свири на китара. Той не свири, но пее. Имената на палачите са неизвестни. Нежният глас и китарата му останаха незабравими.

Това казва "всезнаещата Уикипедия". Виктор Хара е социалист и това му е проблемът - някакъв ляв негодник има смелостта да свири хубаво на китара и да пее песни, които се харесват на простолюдието. Пък и освен, че е ляв е откровено е хетеросексуален, хич не се се вписва. Ама хайде стига с тази политика  - просто чуйте песните му - ами добри са, и макар на испански са далеч от термина "латино".

Неговото име и творчество са тясно свързани със социалистическото правителство на Салвадор Алиенде. Осакатяването и впоследствие убийството му през 1973 г. след военния преврат в Чили прави Хара символ на борбата срещу потисничеството на военния режим.

Този чилиец е роден в малко градче в близост до Сантяго де Чили в бедно селско семейство. Бащата напуска семейството, когато Виктор е още малък, а майка му умира, когато е на 15 години. Записва се в семинарията да учи за свещеник, но напуска църквата, за да се запише в армията. След няколко години се завръща у дома и се посвещава на музиката и театъра.
Виктор Хара започва да се занимава с фолклорна музика през 1950-те години. Първите си записи прави през 1966 г., а през 1970 г. се отдава изцяло на музикална кариера.
Взима активно участие в кампанията за президент на Салвадор Алиенде – изнася безплатни концерти и извършва благотворителна дейност, споделя възгледите на Народния съюз (Unidad Popular), който издига кандидатурата на Салвадор Алиенде. През 1970 Алиенде печели изборите и е избран за президент на Чили, но успява да се задържи на власт само 3 години. На 11 септември 1973 г. военните с помощта и поддръжката на САЩ завземат властта с преврат. На 12 септември Виктор Хара е арестуван и откаран заедно с хиляди други затворници на стадиона в Сантяго де Чиле (по-късно същият този стадион е преименуван на негово име). Следват побои и изтезания, при които са счупени костите на ръцете и ребрата му. Неговите похитители подигравателно му предлагат да свири на китарата си със счупени ръце. Той не свири, но пее. Бива алистическа на 15 септември. Разрешават на жена му да прибере тялото му и след погребението тя тайно напуска страната. Хара написва последното си стихотворение през тези три дни на стадиона и успява тайно да го предаде на приятел.

Гадната и лоша социалистическа България издава книжка с твърди корици със стихове и краткосвиреща плоча на този незабравим поет, който е обичан в цяла Латинска Америка. Тя е в поредицата "Поети с китара", за която вече сме писали.

А колко са нежни и красиви песните на Виктор Хара, който бе убит от режима на Пиночет, можете да чуете н Youtube.

Подобни статии