Климатологът проф. Георги Рачев: Студ и дъжд до неделя

Следим феномена Ла Ниня, зимата няма да е топла като миналата година

Проф. Георги Рачев е преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух. Автор е на десетки научни статии и трудове.

"До края на месеца ни очаква интересно време, защото в неделя – на 17 октомври, валежите би трябвало да спрат и да започне затопляне, което още в сряда и четвъртък ще доведе до сериозни положителни температури в София от 15-16 градуса, а в Пловдив и Хасково дори и до 20 градуса. Интересното е, че този период, който ще започне в неделя, ще продължи поне до Димитровден. Дотук стигат прогнозите, които се основават на детайли", казва климатологът проф. Георги Рачев. 

- Проф. Рачев, средиземноморски циклон определя времето над България тази седмица. Какво ни очаква?

- Днес се очертава да бъде с доста по-малко валежи, тъй като средиземноморският циклон, който причини интензивните валежи в Източна България, вече се изнесе на североизток. Видяхме гръмотевични бури в Бургас и Родопите, в Петрич и Сандански. Те не са много специфични тези летни бури, понеже е хладно, а за да има такава купесто-дъждовна облачност и тя да бъде свързана с гръмотевици и с мълнии, се изисква топъл въздух във височина. След днешния ден, когато максималните температури ще бъдат до 3 градуса по-високи от вчера, когато си беше доста студено като декемврийско време, ни очаква нов средиземноморски циклон, който вече е сформиран над Италия. Той бързо ще се придвижи към  Балканския полуостров. Тук интересното е колко на юг ще мине той, за да може България да попадне във валежната зона и едновременно с това от северозапад да нахлуе по-студен въздух. Това ще определи надморската височина, до която ще се сформира снежна покривка, и надморската височина, на която ще има мокър сняг. При всички положения във високата планина над 1000 метра ще се образува снежна покривка, защото и в четвъртък, и в петък се очакват сериозни по количество валежи, особено в Южна България. Нищо чудно връх Ботев и Мусала да ни зарадват със сняг от 20-25 сантиметра. Всичко зависи от тази деликатна зона на контакт между валежоносната топла въздушна маса, водена от морския циклон, и студения въздух, който ще нахлуе от северозапад. Очаква ни „лошо време“, защото ще бъде студено, мокро и влажно, а на места ще има и вятър. Валежите в четвъртък, петък и част от събота се очаква да достигнат до 50-60 литра на квадратен метър, което практически е месечната норма. Обръщам внимание, че според дългосрочните прогнози на европейците и на американците времето през октомври трябваше да бъде с нормални температури, малко по-ниски и с по-малко валежи. А ние при всички положения почти над цяла България ще достигнем месечната норма на валежите, а на места и двумесечната норма. Това  показва, че понякога прогнозите не се сбъдват, което е напълно нормално.

- Докога ще се задържи това влажно и студено време?

- До неделя. Искам да обърна особено внимание на старопланинските проходи днес, утре и вдругиден, на високите части на Пампорово и Рила, където ще има снеговалеж и предполагам, както винаги, все някой ще тръгне на път с летни гуми, което е опасно. Не бива да се подценява обстановката, защото ще има снежна покривка и заледявания. Хората, които пътуват, трябва да бъдат напълно подготвени за зимни условия по пътищата. До края на месеца ни очаква интересно време, защото в неделя – на 17 октомври, валежите би трябвало да спрат и да започне затопляне, което още в сряда и четвъртък ще доведе до сериозни положителни температури в София от 15-16 градуса, а в Пловдив и Хасково дори и до 20 градуса. Интересното е, че този период, който ще започне в неделя, ще продължи поне до Димитровден. Дотук стигат прогнозите, които се основават на детайли. Още на Димитровден може да говорим за максимални температури твърдо над 15 градуса, а на места – над 20-22 градуса. Засега според прогнозите в неделя приключва този двуседмичен студен и мокър период. Настава време за по-малко облачност и най-после ще видим слънцето. Сутрешните температури ще бъдат ниски, от порядъка на 4-5 градуса. В ниското засега няма индикации за отрицателни температури. След 22-23 октомври температурите ще бъдат над 20 градуса, което може би тази година по дългосрочни прогнози ще представлява и циганското лято.

- Как ще се отразят валежите на селскостопанските култури?

- Тези валежи са много важни, защото голяма част от енергийните язовири се оказаха празни. Язовир „Кърджали“ и „Студен кладенец“ са едва 50% пълни, а язовир „Ивайловград“ дори беше стигнал 5-6% от полезния му обем. Интензивните валежи, които ще валят над Родопите, рязко ще увеличат оттока и ще напълнят тези язовири. По отношение на агробизнеса тези валежи са много полезни, защото попълниха почвения дефицит не само в 25- сантиметровия почвен слой, но и в еднометровия почвен слой. Да не говорим, че се попълниха и голяма част от запасите в двуметровия почвен слой. А това е сигурна гаранция за една добра есенна реколта. Тази година България прибра уникална реколта от порядъка на 7 милиона и 200 хиляди тона пшеница, което не се е случвало от доста години. Голяма е реколтата на слънчоглед и царевица. Ако изключим това рязко застудяване, времето е с нас.

- Какви се очаква да бъдат есента и зимата?

- Засега поне се очертава ноември да бъде месец с нормални средномесечни температури и малко по-ниски от обичайните и с по-малко валежи. Отдавна не съм коментирал такава есен, може би от 5-6 години. Тя прилича на по-студените есени от периода на 70-те и 80-те години на миналия век. Няма я тази модерна топла есен, за която говорим през последните пет години. Очертава се зимата да бъде с нормална температура. Да не забравяме, че миналата беше втората най-топла зима, откакто се водят метеорологични наблюдения. Не можа с малко да задмине зимата на 2006-2007 година. Затова пък тази зима на 2021-2022 година се очертава да бъде с нормални температури и с около половин градус по-топла от обичайното. Валежите ще бъдат изцяло в норма, като се очертава декември да бъде с повече валежи, докато януари и февруари да бъдат с по-малко валежи. Декември ще бъде нормален като температури, а януари и февруари малко по-топли от нормалното. Има два много важни фактора, които ще влияят не само на времето през зимата у нас, но и на времето в Европа и САЩ.

- Кои са те?

- Това е преди всичко фактът, че в Северния ледовит океан има над 1 милион квадратни километра лед, повече в сравнение с последните пет години. Това създава условия за сформирането на така наречения студен въздух на място, т.е. на самото място да се възпроизведе този студен въздух, който рано или късно ще отиде към Европа и Балканския полуостров. Какво ще бъде неговото отражение тепърва ще видим. Ще бъде доста интересно. И вторият важен момент е влиянието на една климатична аномалия в екваториалната част на Тихия океан. Това е феноменът Ел Ниньо, който в превод означава младенеца. На площ от няколко милиона квадратни километра обикновено се очертава обикновено една по-топла морска вода, която „обърква“ атмосферната циркулация и създава възможност за друг тип атмосферна циркулация. Тази година имаме антипода на Ел Ниньо-Ла Ниня, т.е. момиченцето. Това е състояние на същата тази екваториална тихоокеанска вода, която се явява по-студена и с половин до 1 градус по-ниска от обичайното. Тя променя не само циркулацията в Тихия океан, но повлиява циркулацията в Америка и индиректно в Европа. Така че климатолозите много внимателно следят проявата на тези два много важни фактора, за да могат правилно да ги оценят при реализирането на дългосрочните прогнози. Интересна ще бъде зимата, защото есента започна доста непредвидимо и по-скоро с грешна оценка. Септември не беше кой знае колко топъл, а октомври направо ще си отиде като студен месец.

Подобни статии

  • Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    Стефан Стефанов, медиатор: Присъственото обучение няма цена

    "За един родител е много важно да бъде отговорен за поколението, което идва след него. Трябва да има устойчивост, защото все пак говорим и за интеграция на малцинствените общности. Тя е двустранен процес. Образователните медиатори сме катализаторът на промените в самата общност, защото ние сме между нея и всички институции", казва медиаторът Стефан Стефанов.

    106
  • Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    Тони Димитрова: В старите песни има послание, а в новите - само наредени думи

    "В старите песни има послание, красива музика и красив текст. А в новите има наредени думи, музика, която не те хваща, и няма послание. Не оставя следа", казва обичаната певица Тони Димитрова. Тя е родена на 10 януари 1963 г. в Бургас. Истинското й име е Антоанета Димитрова Петкова. Завършва гимназия в Бургас и след това започва да работи като машинописка в общинската администрация на града. През 1995 година по време на конкурс талантът й е забелязан от Стефан Диомов и през януари 1996 година е назначена за солистка на оркестъра „Горещ пясък“. През лятото на 1996 година участва в конкурса „Бургас и морето“, където й е присъдена 3-та награда за песента „Ах, морето“. Тя влиза в първия й самостоятелен албум „Ах, морето“ (1997). Има 9 студийни албума, като последният е „Добър вечер, добър ден“ от 2011 г.

    138
  • Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Д-р Енчо Стоянов, специалист по спортна медицина: Спортът е „лекарството“, което на всички дарява енергия, тонус и сила

    Данните сочат, че около 2-3% от спортистите получават миокардит след боледуване от COVID-19

    "Много са предизвикателствата с които ни се налага да се справяме. Съвременните спортни лекари трябва да се ориентират в свят, в който родителите, играчите, феновете и институциите искат да видят спорт, като същевременно се опитват да смекчат разпространението на Covid-19 и да предпазят спортистите от потенциални късни и дълготрайни ефекти на вируса. Това не е никак лесна задача, защото освен грижи за предпазване от настоящата пандемия, спортният лекар следва да изпълнява и много ежедневни задължения, насочени към поддържане на здравето на професионалните атлети на топ ниво, особено сега - в годината, когато се провеждат Олимпийските игри", казва в интервю за "Политика" д-р Енчо Стоянов – специалист по спортна медицина.

    188